На гол тумбак...

На 23 април тази година, неделен ден, очите ми буквално станаха на понички, когато видях на електронното табло на спирка в София, че трамвай №10 ще дойде след 45 минути. Тръгнах пеша, но за доказателство направих снимка. Мога да я покажа на кметицата, която не спира да се фука колко много прави за София. Ей, Фандъкова, по-малко време е необходимо самолет да стигне от столицата до Варна. Сигурно от Центъра за градска мобилност биха намерили "логично" обяснение, макар да нямаше никакъв инцидент в столицата, но истината е, че за подобно закъснение няма как да има извинение в 21 век.
За проблемите и "приключенията" в софийския градски транспорт могат да се изпишат томове, плюс наръчник как човек да оцелее, пътувайки часове с него в студ и пек и при безумната схема на движение и връзки между различните линии. Томове може да бъдат написани и за парите, изхарчени с обещанията за подобрения, които все не се случват. Например, преди близо 10 години ни уверяваха, че съвсем скоро ще пътуваме с електронен билет, туриха и едни скъпи, но ненужни устройства в превозните средства, а ние все още дупчим хартийки. Да не говорим, че цените за пътуване стигнаха европейски размери, но държавата продължава да толерира гратисчийството. Въобще, това, което се прави в градския транспорт, е на парче, макар все да се опитват да ни лъжат, че имало някаква концепция и схема, която адски много ще подобри и движението на машините, и пътуването на гражданите.
Преди ден стана известно, че Центърът за градска мобилност наема три електромобила за 48 000 лв. на година. Толкоз подобриха транспорта в София, че на ток ще ни возят. Пък цената такава, сякаш нови ги купуват тия електромобили. И без грам обяснение за какво ще се ползват. Дали работата е "на гол тумбак - чифте пищови", или става дума за някоя, меко казано, екзотична приумица с добри комисиони - все едно. Проблемът е, че пак ще бъдат изхарчени едни пари, което обаче няма да облекчи пътниците.