Достъпът дори на здравноосигурените е затруднен

Георги Йорданов е роден на 12 октомври 1956 г. Възпитаник е на Медицинския университет в Пловдив, където е завършил дентална медицина и здравен мениджмънт. Бил е директор на РЦЗ и на болница "Пловдив", както и общински съветник, ръководител на катедра в МУ-Пловдив. Специализира управление на здравното осигуряване в Германия, управление на болници в САЩ и във Франция. Депутат от БСП в 44-то НС, зам.-председател на парламентарната комисия по здравеопазване.

"Кандидатите за шеф на касата не трябва да бъдат представени само от партиите"

- Доц. Йорданов, неотдавна бе представен  доклад на Медицинския одит и се предлагаше нов начин на избор на управител на НЗОК. Но приемникът на д-р Глинка Комитов ще бъде избран по сегашните правила, наложени преди 7 години, според които е огромна вероятността начело на касата да е човек на парламентарното мнозинство. Според вас необходима ли е промяна в тези правила и в каква посока?
- Изпълнителната агенция "Медицински одит" предлага управителят на касата да се избира след конкурс, насрочен от Надзорния съвет, т.е. не парламентът да определи този човек, който основно ще управлява тези приблизително 3 млрд. и 400 млн. лв. заедно с Надзорния съвет, а да бъде избран от Надзорния съвет. Според нас това много намалява прозрачността в разпределянето на на въпросните близо 3,5 млрд. лв. и възможността обществото да знае какво става в касата.
- Тоест този конкурс не е както беше конкурсът за директор до 2009 г., когато касата бе наистина обществен фонд, а не одържавен, както е в момента?
- Не, не е. Има обаче едно нещо, което според мен е дълбоко грешно - право да предлагат кандидати за управител на НЗОК имат само парламентарните групи. Смущава ме, че това е чисто политизиране на проблема.
- Това си е от 2010 г.
- Така е. Мисля, че има достатъчно експерти в България, които не са свързани с политически партии и не могат да играят ролята на кандидати на парламентарни групи, но те могат да бъдат перфектни ръководители на НЗОК. Защото според мен в здравеопазването, в този модел за финансиране на системата, няма никаква политика. Или би трябвало да няма никаква политика. А в момента, когато си кандидат на една парламентарна група, т.е. изразител на волята на една партия, изпълняваш нейната програма.
Ние - група експерти, ориентирани към БСП, сме готови със закон, който предвижда радикална промяна на системата на здравеопазване в страната. Финансирането наистина е съществена част, но проблемът е, че основните принципи в здравеопазването са подменени. Срещата на лекаря с пациента и лечението на болния вече не са основното. В основно се превърнаха парите - как едни пари от пациенти да преминат към лекаря или болницата. А тази тенденция не е никак добра. Това не е хубаво. Аз съм от старата генерация медици, за които медицината има приоритет пред финансирането. Разбира се, не се заблуждавам, че в цял свят здравеопазването се финансира с дефицит, а парите за здраве никога не стигат.
Според мен българското общество вече е почти готово за радикални мерки в сферата на здравеопазването. Основното е да се изгони Мамона и медицинското съсловие да се съсредоточи върху лечението на пациента, а не да провежда лечение, съобразено с парите. Не приемам за нормално, когато МЗ се интересува от резултатите на болниците, на които е собственик, да не се интересува от медицинските резултати, а само от финансовото им състояние. Безспорно трябва да контролира разходите, но не разходите изобщо, а дали и какъв е ефектът от вложените в лечението на един човек пари, подобрило ли се е състоянието на пациента, излекувал ли се е, а ако не е - защо? Тоест може да има дефицит в сферата на търговската загуба на една болница, но ако тези пари са послужили за медицина, за здраве и живот на пациентите, обществото трябва да ги похарчи. Преди няколко години бях на едно обучение във Франция. Казват тази или онази болница, собственост на общината, завършила с дефицит, но този дефицит е дошъл от лечението хора и никой не прави проблем от това.
В момента знаем какви са приходите и разходите на държавните и общинските болници, но няма анализ на качеството и ефекта от извършените медицински дейности. Например един човек, лекувал се 3 дни в болница и върнал се на работа, каква производителност на труда има, какви данъци плаща вследствие на по-бързото лечение благодарение на модерна апаратура и съвременни по-скъпи терапии. Здравният министър сам каза преди време, че в Националния център за обществено здраве и анализи работят над 200 специалисти. Именно там може да се правят такива анализи за ефекта от едно или друго лечение и да се прецени ефикасно ли се харчат парите в здравеопазването. Под оценка на качеството на лечение в медицината се разбира съобразяване с медицинските стандарти.
- Но кажи-речи половината от тях паднаха в съда.
- Повече от половината. В момента, ако поискате министърът на здравеопазването да даде разрешение за разкриване на една болница в някакъв български град, той няма основание нито да откаже, нито да разреши, защото няма национална здравна карта, която определя къде каква потребност има и която го ръководи според закона. Той не може да каже дали въпросната болница отговаря на медицинските стандарти или не, защото просто няма такива. В момента здравеопазването у нас се ръководи само от Хипократовата клетва - съдът отмени основни нормативни документи, които ръководеха системата. Не виждаме оперативната програма на правителството, не са обсъдени приоритетите, начините, по които да се постигнат целите. Сега работим на парче.
- Има ли профилактика, има ли възможност човек да се лекува, ако се разболее, излекуван ли е? В момента говорим само за недостига на пари.
- Мениджърът в здравеопазването трябва да осигури достъп на болния до системата на здравеопазване. Аз съм убеден, че в момента достъпът на пациента, дори той да е здравно осигурен, не е регулиран и е затруднен. Защото, ако човекът се е разболял в края на месеца, когато лимитите на болницата са изчерпани, той не може да се лекува. И най-новата глупост са т.нар. индикативни стандарти, в които са включени дори ражданията и хемодиализата. И министър Петров, и досегашният управител на НЗОК Глинка Комитов твърдят, че няма лимити, а те на практика съществуват. Какво ще стане, ако един център надхвърли индикативните стандарти за хемодиализа? Спира работа и пациентите умират за часове ли? Или в онкологията  - щяло да има индикативен стандарт за медикаментите, а не за химиотерапията. Как се прави химиотерапия без медикаменти?! В момента никой у нас не се интересува от здравето на пациента, а от печалбата. Лично аз обаче и като медик, и като депутат от БСП, смятам, че и един пациент да има в дадено населено място, трябва да има осигурен достъп до болница и кардиохирургия.
Друг сериозен проблем е спешната помощ. Може да е парадоксално, но последните линейки, доставени в България, са от първата половина на 2009 г. Представете си състоянието им при интензивно ползване в градски условия в продължение на 8 години. Много шум се вдигна около 83-те милиона евро за спешна помощ, но проектът се бави и, както каза Томислав Дончев, ако до края на годината не бъде представен, парите отиват за асфалт за магистралите.
Ако държавата не влезе в здравеопазването и не осигури медицинската помощ на хората от отдалечените и труднодостъпни региони, обезлюдяването им ще се задълбочи. Мнозина смятат, че ролята на здравната карта е да намали болничните легла в София и големите градове. Да, но здравната карта трябва и да осигури качествени медицински услуги и в Странджа Сакар, и в Лудогорието, и в Северозапада, и пр.
- Какво предлага БСП за преодоляване на тези проблеми?
- Звучи страшничко, когато министърът на здравеопазването казва: "Здравеопазването ни е хаос". Значи трябва да започнем да градим пирамидата отначало. Първо трябва да се регулира спешната помощ. И там проблемът не е само в недостатъчната съвременна апаратура, а в недостига на кадри. В линейките не трябва да се возят лекари, а хора, които са обучени да транспортират пациента и да се погрижат за запазване на живота му. Още в зората на демокрацията западняците се чудеха, че качваме лекари в линейките - това е много скъпо. Трябва да се помисли и за ефективна организация. Другото важно нещо е профилактиката. Тук е мястото на държавата.
- Всеки нов министър казва, че ще акцентира на профилактиката, а с напускането на поста става ясно, че пак се е занимавал с пестене на пари, а за профилактиката не е стигнало времето.
- Там няма търговски дружества, няма печалба, няма крадене, затова този проблем остава на заден план. С профилактиката се намалява значително броят на хората, които имат нужда от болнична помощ, но никой не мисли в тази посока, а опасностите вече са много близо. Идва неваксинирано поколение и не е изключено да се сблъскаме с болести, които отдавна бяха забравени благодарение на ваксините. Мигрантският поток също може да донесе забравени заразни болести. Ваксинацията заедно с лечението на гръбначните заболявания при децата са едни от основите на профилактиката. Например, когато приемахме доклада за интеграция на ромите, трябваше да се види имало ли е и какъв е бил ефектът от похарчените през 2016 г. пари. Тоест дали намаляха ранните съжителства? Намаляха ли случаите на ранен сексуален живот, на ранно забременяване и ранно раждане? Увеличи ли се продължителността на живота на ромите? За каква интеграция говорим, когато едно момиче на 20 г. има вече 2-3 деца. В болницата, която ръководех, сме имали случаи да лежат в детското отделение майка на 14 г., баща на 15 и бебето - и тримата са под 18 г. За какво са похарчени парите за интеграция, след като тези случаи не са намалели?
БСП иска да бъде премахнат статутът на търговски дружества на болниците. Защото по презумпция и по закон едно търговско дружество трябва да печели. Ние не искаме целта на лечебните заведения в извънболничната и болнична помощ да е печалбата. Искаме да е здравето и живота на пациента.
От доклада на министъра става ясно, че най-големите болници са най-много на загуба и в тежко финансово състояние. Но никой не ги упреква, защото системата предопределя тяхната финансова загуба - през тях минават най-тежките случаи, в тези болници са съсредоточени най-съвременното оборудване и апаратура и най-добрите специалисти. След като болницата е изчерпала лимита си и дойде пациент с оплакване "Боли ме сърцето!", лекарят не знае дали причината е, че приятелката го е зарязала или прави инфаркт - трябват изследвания, а с тях започва и харченето за лаборатория, рентген, високотехнологични изследвания и пр. А системата ни налага да казваме "Ама то сега... няма лимит, ела другия месец". Един проблем може в момента да не е спешен, но след часове да стане, ако не му е обърнато внимание.
Ние от БСП чакаме екипът на МЗ да направи своите приоритети. Наясно сме, че с едно махване на магична пръчица не може да се решат проблемите на здравеопазването. Все пак според мен в момента приоритет са кадрите. Ако ще всички заеми, които държавата тегли да ги вложи в здравеопазването, ако няма лекари, сестри, акушерки и пр., системата пак няма да работи и всичко ще бъде загубено. Трябва да бъдат създадени такива условия за работа, че кадрите да са удовлетворени от работата си и да не напускат.