Разликата в доходите между най-бедните и най-богатите региони ще расте

В следващите години дупката между доходите на най-богатите и най-бедните региони в страната ще расте, става ясно от анализ на Института за пазарна икономика и геоинформационната компания "Мапекс".
Враца, който се намира в най-бедния регион на ЕС, през 2001 година е бил един от градовете с най-високи доходи у нас. Общо шест са областните градове, които по това време изпреварват София по доходи. Това са Враца, Габрово, Русе, Пазарджик, Смолян и Хасково. Средният годишен доход на човек от домакинство тогава е бил между 1740 и 1890 лв. Средният доход на софиянците пък е бил между 1580 и 1740 лв. Със същия размер са били годишните доходи в Перник, Велинград, Видин, Сливен, Шумен и Варна. Следват ги доходите в София-област, Плевен, Разград, Силистра, Бургас, Ямбол и Кърджали. Те са били средно на година между 1420 и 1580 лв. По-ниски от тези са били средните доходи в градовете Монтана, Ловеч, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора и Добрич. Те са били между 1260 и 1420 лв. на година. Най-ниски са били доходите на човек от семейство в Търговище - между 1070 и 1260 лв.
През 2016 г. картината е променена. София и Перник държат първенството по най-високи годишни доходи. За София те са на година средно над 6540 лв. Следващите по големина доходи са в Перник - между 5780 и 6540 лв. на година. Следват ги средните годишни доходи в Плевен, Габрово, Стара Загора, Смолян, Ямбол и Варна. Те са средно на година между 5020 и 5780 лв. Следващата група по доходи е и най-голямата като брой областни центрове - общо десет. Това са градовете Враца, която преди 15 години е водещ по най-високи доходи, София-област, Кюстендил, Велинград, Пловдив, Хасково, Велико Търново, Добрич, Шумен и Бургас. Средният годишен доход през миналата година там е бил между 4260 и 5020 лв. на човек. На дъното по доходи в момента са жителите на Видин, Монтана, Ловеч, Пазарджик, Кърджали, Сливен, Търговище, Разград и Силистра. Средният годишен доход на човек от домакинство през миналата година в тези градове е бил до 4260 лв.
Разликата между областта с най-високи средногодишни доходи и тази с най-ниски такива се увеличава от 1,8 пъти през 2000 г. до 2,1 пъти през 2016 г. Най-висока е била тя през 2013 г., когато е 2,5 пъти, най-вече в резултат на сериозната криза на пазара на труда в много от областите на страната за сметка на относителна стабилност в столицата.
Бързото нарастване на доходите в столицата започва едва след 2005 г., като преди това (в периода 2001-2005 г.) те се движат около средните за страната. Като цяло за периода 2001-2016 г. най-висок растеж на доходите се наблюдава именно в столицата - 4,4 пъти, следвана от Стара Загора - 4 пъти. Предвид застаряващото население там в следващите години разликата между доходите на най-богатите и най-бедните региони в страната ще расте.
Относителен спад на доходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката между доходите на човек от домакинството, местното население и територията показва, че приносът на тези области към общия доход на населението става все по-ограничен. Това се дължи както на тяхното намаляващо население, така и на сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда.
Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там обаче повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години, се посочва още в анализа.
Предвид наблюдаваното покачване на тежестта на доходите от работна заплата в общите доходи през последните години, можем да очакваме разликата между най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава, констатират авторите на анализа. Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат същия темп на растеж, какъвто виждаме в трудовите доходи. Това важи с особена сила за области със застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда като Видин и Кюстендил. Това са и областите, в които пенсиите формират най-висок относителен дял от общия доход на домакинствата - съответно 48% във Видин и 41% в Кюстендил, допълват авторите на изследването.
Като цяло периода 2001-2016 г. средногодишният доход на лице от домакинството в страната се е увеличил средно с 240 лв. годишно или с 20 лв. месечно, достигайки 5167 лв.