Да заявим ясно, че земята ни не се продава на чужденци извън ЕС

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

От 1 януари до 30 юни 2018 г. България ще бъде ротационен председател на Европейския съвет. Прието е всяка страна да предлага няколко приоритета на своето председателство. Те следва да включват важни теми за всички страни членки, теми от интерес за съответната страна и за тройката, а също и за региона, в който тя се намира. Така се постига освежаване и приземяване на тематиката на ЕС.
От медиите научавам, че нашето правителство се спира на така наречените три К: консенсус, кохезия и конкурентоспособност. Пак от медиите научавам, че под консенсус се разбирало присъединяването към ЕС на страните от Западните Балкани. Под кохезия - политиката за постепенно сближаване на страните членки по равнище на икономическо развитие. Под конкурентоспособност - общоприетото съдържание на това понятие.
Тези названия на българските приоритети не са сполучливи. Те са твърде общи, безадресни и    

звучат като безсъдържателни клишета

Понятието консенсус е основен принцип, на който се основава функционирането на всяка общност, в това число и на ЕС. Не личи какво ново ще внесем в досегашния консенсус. Това название не подсказва, че сме за приемане на страните от Западните Балкани, каквото съдържание уж влагало нашето правителство. Кохезията е важна за всички по-слабо развити страни членки на ЕС, в това число и нашата. В нея обаче няма нищо ново, тъй като сближаването и досега е политика на ЕС. Конкурентоспособността е много важна и актуална, но България е последна в тази област. Едва ли можем да бъдем водещи в евентуални обсъждания и в набелязване на мерки за повишаване конкурентоспособността на ЕС. Ако можехме, щяхме да ги приложим у дома си.

Предлагам България да очертае следните приоритети за своето ротационно председателство:

1. Подпомагане на страните от Западните Балкани в подготовката им за присъединяване към ЕС. Очевидна е тенденцията за превръщането на Европейската икономическа общност в по-широк комплексен политико-икономически и военен съюз, наричан Европейски съюз. Ако той беше останал предимно икономическо обединение с единен вътрешен пазар, присъединяването на тези страни би било преждевременно. Защото те не отговарят на основния критерий от Копенхаген - наличие на функциониращо пазарно стопанство с конкурентоспособна икономика. Тези страни са дори по-слабо подготвени за присъединяване от тази гледна точка в сравнение с България и другите 10 източноевропейски страни, приети през 2004-та, 2007-а и след това. В настоящия си вид ЕС е разнородна интеграционна общност, в която не могат да се прилагат принципите на Европейския общ пазар. Ако пък се направят силови опити за прилагането им, ще има и вече има тежки последствия за неконкурентните икономики от Източна Европа. Последствията за страните от Западните Балкани ще бъдат още по-опустошителни поради икономическата им изостаналост.
Изоставянето на тези страни извън общността обаче ще има още по-сложни последствия. Желателно е с развитието на ЕС като комплексен политико-икономически и военен съюз тези страни да бъдат улеснени в подготовката им за членство в него.
Такава ориентация на ЕС, още повече с присъединяването на страните от Западните Балкани, налага дори по-неотложни промени във функционирането на общия Европейски пазар. Защото общият пазар е подходящ за обединение на развити икономики, но не за разнородна общност от силно и слабо развити страни, какъвто е Европейският съюз сега.
Още по-несъвместим би бил Европейският общ пазар в настоящия му вид с разширения комплексен политико-икономически и военен съюз, който включва и неконкурентните страни от Западните Балкани. Те трудно биха съществували дълго време заедно и биха се сринали под тежестта на собствените си вътрешни конфликти.
Изниква въпросът - кое да бъде запазено и развито -

комплексният съюз или общият пазар?

По-добре е да се запази комплексният ЕС и да се направят съществени промени във функционирането на общия пазар чрез стесняване на неговия обхват, повишаване на гъвкавостта му и съобразяване с интересите на слабо развитите страни членки.
Такъв подход ще отговаря и на интересите на България. Първо, защото ние ще спечелим голям политически, икономически, морален и всякакъв друг авторитет, като помагаме за присъединяването на съседните балкански страни. Второ, защото по-лесно и по-скоро ще се направят промени във функционирането на Общия Европейски пазар, за пригаждането му към интересите на по-слабо развитите страни като нашата.
2. Набелязване на основни направления и срокове за радикалната реформа в ЕС. Дискусията за реформата в ЕС вече започна и нейното ускорено продължаване се налага от натрупаните тежки проблеми във функционирането на общността. Председателят на Европейската комисия г-н Юнкер предложи пет възможни направления на реформите и по тях вече са изказани различни мнения. Започнаха и преговорите за напускане на ЕС от Великобритания, които трябва да завършат до две години. Това също налага ускоряване на реформите.
България може да предложи свои идеи за насоките на реформите - превръщане на съюза в монолитна силно централизирана европейска федерация или в гъвкава демократична конфедерация на самостоятелни европейски държави. Другите страни членки ще бъдат стимулирани да предложат свои идеи. Това могат да направят и независими експерти в личното си качество.
Ако реформата на съюза бъде обявена за един от приоритетите на българското председателство, можем да изиграем полезна роля за ускоряване на неговото развитие, а също и за решаване на някои от нашите назрели проблеми в рамките на голямата реформа. Един от фокусите на нашите предложения по реформата трябва да бъде засилването на кохезионната политика на съюза, за да се ускори развитието на по-слабите страни членки и сближаването им с по-развитите, което ще има решаваща роля за оцеляването на общността.
3. Българска земеделска земя не може да се продава на лица извън ЕС и на такива, които няма да я обработват сами. В някои европейски държави на земята се гледа като на обикновена стока, която може да се купува и продава свободно. В България и другите балкански страни това не трябва да се допуска. В този регион на Европа земята от векове е свещен обект за национална независимост, национално достойнство, източник на доходи и гаранция за оцеляване. Хората се чувстват свободни и сигурни само когато стъпват на своя земя. През периода 1944-1989 г. никой в България не посмя да отнеме земята от селяните чрез национализация. Селяните влязоха със своята земя в ТКЗС и я запазиха до края. Освен това:
Първо. Ние сме

на границата между две цивилизации

За другата цивилизация ние сме неверници и едва ли не заклети техни врагове. През последните десетилетия тази цивилизация се превърна в източник на опасна агресия, дори на международен тероризъм. За нас не е все едно кой купува нашата земя: български граждани, отседнали лица от други страни на ЕС с намерение да я обработват или лица от трети страни с други съмнителни цели.
Второ. Нашата земя е една от най-богатите и най-евтините в ЕС. В Турция и Близкия изток трудно се намира толкова богата и евтина земя. Земята е единственото богатство, което ни остана след разгрома на икономиката и демографското ни ограбване. Сега някои искат да ни отнемат и земята чрез привидно свободна покупко-продажба. Земята ни лесно и бързо може да се превърне в обект на спекулативна покупко-продажба с непредвидими текущи и стратегически последствия. В някои съседни държави, като Турция и Близкия изток, има хора с несметни богатства, придобити от продажба на петрол и газ или по други необичайни за нас методи. Тези хора могат за изкупят голяма част от земята ни за няколко десетилетия и да разполагат с нея и с населяващите я хора по свое усмотрение. А земята е уникално и невъзпроизводимо средство за производство. Собствеността върху огромни масиви от милиони декари земя ще позволява на нейните притежатели да провеждат своя политика, която може да противоречи на нашите фундаментални национални интереси.
Трето. Ние имаме обща граница с Турция. В тази страна през последните десетилетия надига глава неоосманизмът с открити намерения да възстанови Османската империя от XV-XVIII век. В нейните граници някога са влизали балканските страни до Виена, Средна Азия, Близкия изток и Северна Африка. Предварителното владение на десетки и дори на стотици милиони декари земя ще улесни възстановяването на империята. Достатъчно е да се прочете книгата на проф. Ахмет Давутоглу "Стратегическа дълбочина", за да се разбере какво очаква нашия народ и народите на другите балкански страни през следващите десетилетия при допускане на масово изкупуване на земите ни.
Четвърто. Значението на собствеността върху земята е толкова голямо, че режимът на нейната покупко-продажба трябва да се реши само чрез национален референдум. Никакво друго решение по такъв фундаментален за бъдещето на България проблем не е приемливо.
Пето. Ако от ЕС се опитат да ни налагат свободна и неограничена покупко-продажба на земеделски земи и ако ни заплашват със санкции при неизпълнение, т. е. за избор между членство в ЕС и пожертване на българската държава, аз препоръчвам да напуснем ЕС. Защото без българска земя няма свободен български народ и независима българска държава.

Запазването на България

като народ и държава е по-важно от членството ни в ЕС. Разбира се, по-добре е да останем в ЕС, но и да запазим собствеността си върху нашата земя.
4. Развитие на Дунавския и на Черноморския регион като част от бъдещия ЕС. По бъдещето на тези региони вече са натрупани полезни идеи. Доколкото ми е известно, бъдещият ротационен председател на ЕС има намерение да включи част от тях в своите приоритети.
Развитието на този регион на Европа трябва да държи сметка и за плановете на Китай по грандиозния проект за Новия път на коприната с оглед на бъдещото сътрудничество на Европа с Китай и Далечния изток в по-широк план. Известно е, че районът на Тихия океан вече се превръща в най-бурно развиващия се регион на света. Това открива и големи възможности за разширяване на бъдещите икономически и други връзки на Европа с Русия, Турция, Иран, Близкия изток, Индия.