Ще ни отнемат ли роботите работата?

The Conversation

Джеф Морган,
колеж "Тринити", Дъблин

Роботите заемат нашите работни места още от 1960 година. Тогава защо политиците и бизнес лидерите чак сега започнаха да се притесняват, че роботите може да предизвикат масова безработица?
Въпросът е какво всъщност е роботът? Научната фантастика често обрисува роботите като андроиди, изпълняващи определени задачи по същия начин като хората. Реалността е друга - роботите приемат много специализирани форми. Традиционните за XX век роботи са автоматични машини и роботизирани ръце за производство на автомобили във фабриките. Комерсиалните роботи на XXI век са каси за самообслужване в супермаркетите, автоматизирани движещи се устройства в складовете и дори машини за обръщане на бургерите в ресторантите за бързо хранене.
В крайна сметка хората не станаха напълно излишни, защото роботите може да са доста ефективни, но също така са и доста безсловни. Те не мислят, просто действат по много точни, но ограничени начини. Все още хората трябва да работят сред роботите, да изпълняват това, което машините не могат, да ги поправят, когато се повредят. Но всичко това ще се промени благодарение на нова вълна от по-умни, по-висококачествени машини, които могат да се адаптират към изпълнението на множество задачи. Тази промяна ще бъде толкова значима, че ще създаде нова индустриална революция.

Индустрия 4.0

Епохата на "Индустрия 4.0" се задвижва от същите технологични постижения, които са довели и до възможностите на смартфоните, намиращи се в джобовете ни. Това е съвкупност от евтини и мощни компютри, високоскоростна комуникация и изкуствен интелект. Това ще доведе до създаването на по-умни роботи с по-добри сензорни и комуникационни способности, които могат да бъдат адаптирани към различни задачи и дори да координират своята работа без намесата на човек.
В промишлената индустрия, където роботите са показали предимство във всеки сектор, това ще означава преминаване от централизирано към децентрализирано съвместно производство. Традиционните роботи се фокусираха върху единични, фиксирани, високоскоростни операции и изискваха професионално обучени хора, които да ги управляват и да ги поддържат. Машините от "Индустрия 4.0" са гъвкави, сътрудничещи си и могат да работят по-независимо, което обезсмисля нуждата от високообучена работна ръка.
За големите производители "Индустрия 4.0" означава, че техните роботи ще могат да усещат работното си пространство и да комуникират с  тяхната индустриална мрежа, ще могат да се стартират и контролират дистанционно. Всяка машина ще създава огромно количество данни, което колективно ще се изучава, като се използва анализ на "големите данни" ("big data"). Това ще помогне да се намерят начините за подобряване на оперативното представяне и на качеството на продукцията от началото до края на производствения процес, например за по-добро предсказване кога е нужен ремонт и автоматично да го планира.
При малкия и средния бизнес "Индустрия 4.0" ще направи по-евтино и по-лесно използването на роботи. Ще се създадат машини, които ще могат да се преконфигурират, за да изпълняват различни задачи и да се настроят да работят с по-голяма продуктова гама и различен брой на произведените изделия. Този сектор вече е започнал да усеща предимствата на преконфигурируемите роботи, проектирани да си сътрудничат с работниците хора и да анализират тяхната работа, за да намерят подобрения.
Макар тези машини да стават по-умни, те все още не са умни колкото нас. Днешният индустриален изкуствен интелект работи на ограничено ниво, което дава вид на човешка интелигентност, проявявана от машини, които обаче са проектирани от хора.
Това, което следва, е известно като "дълбоко обучение" ("deep learning"). Подобно на анализа на "големите данни", то включва обработка на голямо количество данни в реално време, за да се вземат решения кое е най-точното действие, което трябва да се предприеме. Разликата е в това, че машината се учи от данните, така че може да подобри процеса по вземане на решения. Перфектният пример за такова обучение е демонстрираният от "Гугъл" софтуер АлфаГо, който сам се научи и победи най-добрия играч в света на китайската игра Го.
Повратната точка в използването на изкуствения интелект в производството може да дойде с използването на специални микрочипове, наричани графични процесори. Това дава възможност "дълбокото обучение" да се прилага при необикновено големи бази данни с извънредно бърза скорост. Но има още път да се извърви и големите индустриални компании да набират огромен брой учени за бъдещото развитие на тази технология.

Влияние върху индустрията

Докато технологията на "Индустрия 4.0" става все по-умна и по-широко достъпна, различни по размер производители ще могат да наложат рентабилни, многофункционални и съвместно работещи машини. Това ще доведе до промишлен ръст и конкурентоспособност на пазара, по-доброто разбиране на производствените процеси ще доведе до нови висококачествени продукти и цифрови услуги.
Широко се дискутира все още какво точно влияние върху производството ще има по-интелигентната работна сила, която има потенциал да действа сама. Изкуственият интелект, какъвто го познаваме от научната фантастика, е все още в ранна детска възраст. Може би ще настъпи XXII век, преди роботите наистина да имат потенциала да изхвърлят от употреба човешкия труд, като развият не само дълбоко обучение, а и реално изкуствено разбиране, което имитира човешкото мислене.
В идеалния случай "Индустрия 4.0" ще даде възможност на работниците хора да постигнат повече в работата си, като се елиминират повтарящите се дейности и получат по-добри роботизирани инструменти. На теория това може да позволи на нас, хората, да се фокусираме повече върху развитие на бизнеса, креативност и отдаване на научна дейност, което би било много по-трудно за роботите. Технологията, която е направила хората излишни в миналото, ни принуди да се адаптираме, обикновено чрез придобиването на повече умения и по-висока образованост.
Но тъй като роботите от "Индустрия 4.0" ще могат да работят до голяма степен самостоятелно, може да станем свидетели на по-голямо съкращаване на човешките ресурси от производствения процес, без в същото време други сектори да създават достатъчно нова работа. Тогава би трябвало да видим повече политически стъпки в защита на човешкия труд, като например облагане на роботите с данъци.
И отново, при един идеален сценарий, хората може да са в състояние да се съсредоточат върху онези неща, които ни правят хора, като са стимулирани от базов доход, генериран от работата на роботите. В крайна сметка от нас зависи да определим дали роботизираната работна сила ще работи за нас, с нас или срещу нас.



Първа индустриална революция: механизация, хидроенергия, парна енергия
                                     Втора: масово производство, поточна линия, електричество


Трета: компютър, автоматизация
       

Четвърта: кибер физични системи