Следядрената ера

Игнасио Рамоне

ФУКУШИМА отбелязва края на една илюзия и началото на следядрената ера. На ниво седем, най-високото по Международната скала за ядрени събития (INES), японската катастрофа може да се сравни с Чернобил в Украйна през 1986 г. по „значителните последствия от радиоактивността за здравето на хората и за околната среда“.

Земетресението от 9-та степен и невероятното цунами на 11 март не само причиниха катастрофа на централата  във Фукушима, но и взривиха всичката увереност на привържениците на ядрената енергия за граждански цели.

С предвидените десетки строежи на атомни централи в много страни ядрената индустрия преживяваше най-идиличната си епоха. Главно по две причини. Първо, защото перспективата за „изчерпване на петрола“ преди края на настоящия век и бързото увеличаване на енергийните разходи в „новите гиганти“ (Китай, Индия и Бразилия) превърнаха ядрената енергия в най-подходящото решение (1). И второ, защото колективното осъзнаване на опасностите от климатичната промяна, пораждаща парниковия ефект, доведе парадоксално до предпочитане на ядрената енергия, смятана за „чиста“, защото не произвежда въглероден двуокис. Към тези два по-нови довода се добавят познатите: енергиен суверенитет и по-малка зависимост от страните производителки на петрол, ниска себестойност на електричеството и накрая (макар да изглежда странно) – сигурност, под претекст че в света има 441 ядрени централи, половината от които в Западна Европа, а в последните петдесет години е имало само три тежки инцидента…
   
Всички тези аргументи, които не са непременно абсурдни, станаха на парчета след катастрофата във Фукушима. Новата световна паника се опира на няколко констатации.
   
Първо, обратно на катастрофата в Чернобил, приписана по идеологически причини на атакуваната отвсякъде съветска технология, това бедствие се случи в свръхтехнологичния център на света – Япония, единствената страна жертва през 1945 г. на атомния ад, където се предполага, че властите и инженерите са взели всички предпазни мерки, за да се предотврати какъвто и да било ядрен катаклизъм. Е, щом най-опитните не можаха да го избегнат, разумно ли е другите да продължават играта с атомния огън?
   
Второ, последствията на бедствието от Фукушима във времето и пространството ужасяват. Вследствие на високата радиоактивност площите, заобикалящи централата, ще бъдат обезлюдени за хилядолетия. Малко по-отдалечените зони – за векове. Милиони хора ще бъдат окончателно изместени към други, по-малко замърсени територии и ще трябва да изоставят завинаги собствеността и дейността си – индустриална, земеделска или рибарска. Извън областта-мъченик радиоактивната зараза ще засегне здравето на милиони японци и на много съседи – корейци, руснаци и китайци, без да изключваме други жители на северното полукълбо (2). Този факт потвърждава, че един ядрен инцидент никога не е местен, той винаги е планетарен.
   
Трето, Фукушима показва, че въпросът за желания „енергиен суверенитет“ е много относителен, тъй като производството на ядрена енергия представлява едно ново подчинение – „технологична зависимост“. Въпреки огромния си технологичен напредък Япония трябваше да прибегне до американски, руски и френски експерти (извън специалистите от Международната агенция за атомна енергия), за да се опита да постави под контрол ситуацията. От друга страна, залежите на уран (3), основното гориво, са много ограничени. Изчислява се, че при сегашния ритъм на експлоатация световните резерви от това изкопаемо ще се изчерпат в следващите 80 години, тоест за същото време като петрола…
   
По тези и други причини защитниците на ядрената енергия трябва да признаят, че Фукушима промени радикално разбиранията за енергийния проблем. Сега се налагат четири решения – да се преустанови строителството на нови централи, да се спрат съществуващите в един максимален срок от 30 години, да се намали рязко консумацията на енергия и да се насочат средства към възобновяемите енергии. Само така може би ще спасим планетата и човечеството.


{Le Monde diplomatique – ИСПАНСКО ИЗДАНИЕ}
-Превод Венко Кънев


Бележки под линия

(1) Преди катастрофата във Фукушима се смяташе, че до 2030 г. броят на атомните централи в света ще се увеличи с 60%. Китай например разполага с 13 централи, които произвеждат едва 1,8% от електричеството на страната. През миналия януари Китай реши да построи между 2011 и 2015 г. 34 нови централи, тоест по една на всеки два месеца…
(2) Радиоактивни частици от Фукушима паднаха върху Западна Европа няколко дни след катастрофата и въпреки изявленията на властите, че те „не представляват никаква опасност за здравето“, различни специалисти заявиха, че се натрупват в зеленчуците, особено в големите листа, като тези на марулите, и че консумацията им представлява известен риск.
(3) Атомният реактор представлява една система за загряване на водата. За тази цел се използва деленето на атома на Уран-235 посредством т. нар. ядрено разпадане, при което се произвежда огромна топлинна енергия. Трябва да се знае, че 156 тона скала съдържат само един тон уранова руда, от която се добива един- единствен килограм уран… От този килограм само 0,7% е Уран-235, годен за атомните централи, тоест за 7 грама Уран-235 трябва да се обработят хиляда килограма уранова руда и 156 тона скала! Вж. Едуард Родригес Фаре и Салвадор Лопес Арнал, „Всичко, което искате да знаете за последствията от атомната енергия за здравето и околната среда“, El viejo Topo, Барселона, 2008; и Пако Пуче, „Сбогом на ядрената енергия“, Ребелион,www.rebelion.org, 18 април 2011.


www.bg.mondediplo.com