Ограничен капацитет и липса на стабилност душат икономиката ни

Вълко Вълков, експерт
по икономика и финанси

    В края на 1989 г. у нас започна преходът към пазарна икономика. Неусетно вече двадесет и седем години отлетяха в летописите на историята. В хода на прехода се извършиха дълбоки политически, икономически, социални и демографски промени.
    През този период правителствата на България постигнаха известни резултати, но не бива да се премълчават и нерешените проблеми главно в икономическата и социалната сфера. Анализът на събитията показва, че липсва организирана, настъпателна и резултатна борба срещу корупцията и престъпността. Тези обществени явления вече придобиха световни измерения.
За формите и средствата за борба срещу тях би могло да се ползва опитът на другите страни. Корупцията и престъпността са синтез от неправомерни действия: грабежи, палежи, измами, злоупотреби, убийства и други атрибути на системата. Преодоляването на тези негативни явления може да се постигне, ако борбата срещу тях се превърне в един от приоритетите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. За тази неблагоприятна обстановка допринесе и деградацията на държавата по време на прехода.
Ето някои от основите на рамката, в която се развива икономиката ни днес:
1. Регулация на Европейския съюз
С влизането ни в ЕС се въведоха нови механизми за управление чрез регламента на директивите. Европейският съюз определя нормативи за дефицита по държавния бюджет, постъпления в държавния бюджет и за размера на външния дълг към брутния вътрешен продукт. Нормативът за външния дълг се отнася за публичния сектор.
Механизмите на ЕС за регулация обхващат и много други макроикономически параметри. ЕС прилага всеобхватен механизъм за управление и регулация в рамките на съюза.
2. Брутен вътрешен продукт (БВП)
Размерът на БВП у нас достига вече към 92 милиарда лева при 50 милиарда лева през 2006 г. - ръст от 54.3%. БВП на ЕС е общо 14.8 трилиона евро. Нашият принос е съвсем скромен - 0.3%.
Известно е, че БВП се формира от паричната стойност на потреблението, бруто капиталообразуването и валутното салдо по външнотърговския платен баланс на страната. Потреблението се реализира главно от продажбата на вносни стоки. И неслучайно валутното салдо през годините на прехода е отрицателно.

Това задържа растежа на БВП

В годините преди кризисната 2008 г. ръстът на БВП ежегодно беше от порядъка на 5-6%, при 2.9% за останалите страни членки на ЕС. При това за нас бяха едни успешни темпове на растеж. Разбира се, това не означава, че у нас е имало някакво икономическо чудо. По правилата на математиката, когато масата на БВП в базата (предния базисен период) е по-голяма - толкова темпът на растеж е по-малък и обратно. Важното в случая е какво се крие зад 1% нарастване - какъв обем БВП се реализира. За нарастването на БВП у нас оказва влияние и увеличението на цените (индекса на инфлацията). Но е важно ръстът да бъде максимално реален, а не номинален.
Растежът на БВП и на икономиката се формира от различни стойностни показатели. Националният статистически институт, като основен информационен център не публикува отчетни данни за ръста на БВП и на икономиката по тримесечия и с натрупване за годината. Обществото ни е лишено от информация за динамиката на тези важни макроикономически показатели.
3. Постъпления в държавния бюджет
Те се формират главно от данъчно-осигурителните вноски. Размерът им вече възлиза на 27 милиарда лева - 29% от БВП при 40% в ЕС. Общият размер на постъпленията годишно са към 32-35 милиарда лева - около 37% от БВП. Известно е, че данъците са преки и косвени. Преките се заплащат лично от данъчно задълженото лице (данък сгради, и такса смет и данъчното облагане на доходите), а косвените - чрез механизма на пазара (ДДС). Данъкът за добавената стойност обикновено се деференцира по стоки и услуги. У нас по понятни причини се проявява въздържане от процеса на диференциацията.
От доста време се води дискусия за трансформирането на плоския данък в данъчно прогресивно облагане. На първо време се предлага с плоския данък да се облекчат бедните слоеве от населението, а по-богатите да се облагат с 20%. Това е една смесица между плоския данък и прогресивното данъчно облагане. В САЩ прогресивната данъчна скала достига близо до 40%, а във Франция - до 60%.
    Напоследък по фискални съображения зачестиха предложенията за отмяна на привилегирования статут на двете американски фирми - топлоцентралите в "Марица изток". Освен това чуждестранните търговски вериги със счетоводни трикове избягват данъчното облагане. Данъчното облагане не може да се докосне и до сивата икономика и до офшорните фирми. При това положение държавата се лишава от значителен финансов ресурс.
    Наред с тези аномалии с възприетия модел за приватизация се разрушиха основите на българската икономика. С това се даде старт за първоначалното натрупване на капитала, обедняване на нацията и за появата на класата - бедни и богати.

    В условията на разрухата

бедността се превърна в социален синдром. От това към 2 милиона наши с народници напуснаха пределите на своята родина и неслучайно има доста експерти, които казват, че страната ни сега трябва да се въздържа от влизане в еврозоната.
Преходът към пазарна икономика се реализира в съответствие с плана Ран-Ът, разработен през 1990 г. от експерти на САЩ с участието на наши специалисти. Планът предвиждаше да се преустанови икономическата функция на държавата, да се извърши приватизация и да се създадат благоприятни условия за чуждестранните инвестиции. Резултатите от изпълнението на този план са много добре известни на българското общество.
4. Увеличен административен персонал
Численият състав на администрацията през 2015 г. достигна до 137 хиляди души. И то при условията, че министерствата бяха освободени от стопански функции и планови дейности. Защо е необходимо да съществува Министерството на икономиката, когато държавното участие във формирането на обществения продукт е едва 10%. Напоследък това министерство започна да се занимава с цени, въпреки че цените са либерализирани. Засега още продължава регулация на цените на тока и водата. Но за това си има специализиран държавен орган. Във Франция успешно функционира Министерство на икономиката и финансите.
5. По структурата на българската икономика
В условията на пазарната икономика структурата се формира стихийно от субектите на частния сектор. Сега секторът "Услуги" формира към 65% от брутната добавена стойност. Това показва, че инвестициите в индустрията и аграрния сектор са незначителни. Инвестициите във всички сектори на икономиката са основен фактор за намаляване на безработицата и увеличаване на доходите, потреблението и БВП. В последните няколко години инвестициите бележат трайна тенденция на намаление. А това е тревожен фактор за нашето развитие.
    В началото на май 2017 г. в публичното пространство се появиха различни прогнози за ръста на БВП през следващата 2018 г. Тези данни не почиват на факториален анализ и разчети, а са плод на субективни оценки на авторите.
6. Доходи
Доходите са основен макроикономически показател за жизнения стандарт на човешкия ресурс, двигател на развитието. Показателите за жизнения стандарт и данъчното нормативно облагане са винаги враждуващи помежду си. Затова е необходимо да се търси оптималният баланс между доходите и данъчната тежест. Данъчната тежест у нас спрямо някои страни от източния блок е по-висока.
    Какво е важно да се знае за някои математически измерения, характеризиращи равнището на жизнения стандарт у нас.
   
Минималната работна заплата у нас

е 235 евро, във Франция - 1480 евро, Румъния - 390 евро, Гърция - 500 евро, и Люксембург - 1999 евро. Производителността на труда у нас е 45% от средното европейско ниво. Без внедряване на съвременни технологии в производството трудно може да се очаква увеличение на производителността на труда и постигане на интензивно развитие.
Минималната пенсия у нас е 83 евро (161 лева), в Черна гора - 240 евро (480 лв.), Сърбия - 220 евро (440 лева) и Македония 206 евро (411 лева).
    С основание възниква въпросът: защо страни от Балканския регион, които не са членове на ЕС, имат по-висок жизнен стандарт от нас. Ясно е, че решаваща роля за това има националният субективен фактор. У нас обикновено, щом една партия дойде на власт, първата й задача е с политическата метла да измете неудобните. И да назначи на отговорни длъжности лица, които най-често нямат необходимата квалификация, стаж и опит - напоследък българската икономика се ръководи от юристи. И неслучайно в годините на прехода се появиха сериозни проблеми в различните сектори на икономиката. Наред с това селата се обезлюдиха. Училищните сгради там се превърнаха в паметници на разрухата.

    Стабилността на управлението

е една абсолютна необходимост за устойчивото развитие на нашето общество. През годините на прехода не се постигна така желаната стабилност. Честите смени на правителствата, ръководните екипи на агенциите, колективните органи на управление и на част от личния състав от администрацията, не създаваха условия за една стабилна система на управление.
    Партийният формат на правителствата също не води до стабилност. Този формат е мултиплициран от многополюсния изборен модел. В големите страни господства двуполюсния модел.
    И на националната икономика липсва необходимата стабилност. За това говори взетият заем от 16 милиарда лева, а този процес даже продължава. Нацията ни е най-бедна в ЕС. Брутният външен дълг - публичен и частен - е към 70 милиарда лева - около 76% от БВП.
    При тези политически и икономически параметри стабилността си остава една бъдеща цел. За излизане от създалата се кризисна обстановка са необходими обединените усилия на всички политически сили за създаване на условия за постигане на устойчиви темпове на растеж на българската икономика.