Пекин - древен и млад

Септемврина Костова

    Неотдавна посетих столицата на Китай в състава на група студенти и преподаватели. Бяхме поканени от "малък" (само 18 000 студенти) пекински университет по бизнес и икономика. Заедно с научните срещи нашите домакини ни бяха организирали богата културна програма. В първия ден бяхме на най-големия площад в света "Тянанмън".  Чакахме повече от час да минем през проверка на паспорти и багаж. Имаше хора от вътрешността на Китай и от много държави от целия свят. Сградата на парламента беше импозантна, но още по внушителен ни се видя мавзолеят на Мао Дзедун. Точно срещу него в далечината се простираше Забраненият град, за който отделихме следващия ден.
Използван е в периода от средата на управлението на династията Мин (1368 - 1644) до края на управлението на династията Цин (1644 - 1912). За почти 5 века Забраненият град е дом на императора и неговото семейство, както и церемониален, и политически център на китайското правителство. Пълното име на града е Пурпурен забранен град. Най-общо името Забранен град произтича от факта, че от самото начало достъпът до града е бил забранен за външни лица, а всяко нарушение на забраната се е наказвало със смърт.
Строежът на Забранения град започва по нареждане на Юн Ло, третия император от династията Мин, управлявал от 1403 до 1423 г. От 1406 до 1420 г. 100 хил. майстори и милиони работници изграждат 800 двореца, 75 административни сгради, множество библиотеки, храмове, ателиета, павилиони, беседки и свързващите ги пътеки, градини и дворове. Строен в продължение на 14 години, той е истински град в града, отделен от външния свят с 11 м висока, 8,62 м широка и 3400 м дълга правоъгълна червена стена, заобиколена с широк 52 м и дълбок 6 м крепостен ров с вода, наричана Златна вода. Броят на стаите е ограничен до 9999, защото според китайците числото 10 000 символично представлява "безкрайност", а и само боговете можели да притежават дворец с 10 000 стаи. Дворцовият комплекс обхваща 720 хил.кв.м, от които 150 хил.кв.м изградена площ, и е пример за традиционна китайска дворцова архитектура.
От тераса с изглед към Портата на небесното спокойствие в Забранения град, на 1 октомври 1949 г. председателят Мао Дзедун провъзгласява Народна република Китай. Днес на портата е поставен портрет с лика на Великия кормчия.
На следващия ден пътувахме до Великата китайска стена.
Великата китайска стена е система от отбранителни съоръжения в Северен Китай. Tя е дълга 6900 км. Издигната е през III век пр.н.е. (в по-голямата си част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан, до пустинята Гоби, при заставата Дзя-югуан, и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името й на китайски звучи Чанчън и буквално означава Дълга защитна стена.
Строежът на стената започва още през 4 век пр.н.е. в епохата на пролети и есени и на воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 китайски династии работят по укрепването и удължаването й, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света. Основен принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 6000 км.
Голяма част от стената (около 1000 км) е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена.
През ІІІ в. пр.н.е. императорът обединител на Китай Цин Шъхуан дава заповед да се съединят съществуващите участъци в една непрекъсната линия, а тези, които са извън определената линия, да бъдат разрушени, и така се създава Стената от 10 000 ли. Великата стена се превръща в символ на обединението на Китай.
Следващата династия Хан удължава още повече стената, като тя достига почти 20 000 ли (10 000 км). В някои участъци се допълват една или няколко стени. Целта отново е предпазване от нестихващите набези на номадите сионну, които към това време са засилили мощта си. Хан се опитват да разрешат проблемите с племето чрез междудържавен брак, но в крайна сметка, през управлението на император Хан Уди, се виждат принудени да прибягнат към укрепване на стената. Построени са още повече сигнални кули - средно на всеки 2 - 5 км, както и малки укрепления с дърва за кулите и обслужващи войници. Така се създава една пълноценна отбранителна система. В столицата и в други селища са построени допълнителни наблюдателници.

През 1984 г. по инициатива на Дън Сяопин стартира програма по реставрирането на Великата китайска стена, финансирана със средства на китайски и чужди компании, както и частни лица. В края на 80-те години в Пекин се провежда голям аукцион на произведения на изкуството, посветен на възстановяването на стената и предаван по телевизията в Париж, Лондон и Ню Йорк.
Великата китайска стена се приема и за символ на тиранията, тъй като за нейното строителство са привикани на ангария стотици хиляди хора - майстори, затворници, войници и селяни, като много от тях умират по време на строежа. Сега общата дължина на всички участъци е към 6000 - 6500 км, като стената на места може да достигне на ширина до 10 м, а на височина 15 м, като в по-отдалечените части на страната тя представлява просто по-големи земни валове. Изчислено е, че общо са използвани приблизително около 180 млн.куб.м пръст и 60 млн.куб.м. други строителни материали. Ако този материал се използва за построяването на стена с дебелина 1 м и височина 5 м, то тя ще обиколи цялата Земя един път и нещо. Снимките от сателит показват, че сега участъци с обща дължина около 1000 км са разрушени изцяло или са погребани под земята. Смята се, че стената е единственото творение, създадено от човешка ръка, което може да се разпознае от Луната с просто око. Това мнение съществува години наред, като легенда, като понякога е записвано дори в учебници.
Цялата ни група изкачи стената - общо 12 порти. Стъпалата бяха трудни, защото бяха с различна височина. Направихме много снимки и се почувствахме щастливи, когато погледнахме най-отгоре.
По време на престоя ни имаше още много интересни обекти: Летният дворец с мраморния кораб по поръчка на Драконовата императрица в края на 19 в., чудесни императорски паркове, будистки храм, музей на Конфуций.
Наред с тези исторически забележителности  нашите любезни домакини ни показаха чайна церемония, фабрика за коприна, музей на нефрита, работилница за перли. Метрото в Пекин е най-дългото в света с 10 линии. По улиците освен традиционните велосипеди, много млади китайски шофьори караха нови коли. Разбрахме, че е държавна политика да се произвеждат коли по лиценз и младите семейства да се субсидират за покупката. За да не застарява нацията, на семействата вече е позволено да имат по две деца.
В цялата столица кипеше невиждано строителство. Огромни небостъргачи, телевизионна кула, която като че ли висеше във въздуха - смели архитектурни решения. Усетихме, че е имало Олимпиада, като посетихме "Птиче гнездо" - лекоатлетическия стадион, и "Куба" - плувния басейн
Върнахме се от Китай обогатени с впечатления, докоснали една древна култура и същевременно с ясното съзнание за силата и упоритостта на хората, които изграждат своята съвременна столица.




Изглед към Портата на Небесното спокойствие от площад "Тянанмън"



План на Забранения град

A. Южната (Медианова) порта
Б. Портата на бойния дух
В. Западна порта на славата
Г. Източна порта на славата
Д. Наблюдателни кули
Е. Порта на висшата хармония
Ж. Зала на висшата хармония
З. Зала на пълната хармония
И. Зала на съхранената хармония
К. Зала на военната слава
Л. Залата на литературната слава   
М. Зала за поклонение пред Буда
Н. Южните три места
О. Дворец на небесната чистота
П. Зала на единството
Р. Дворец на земното спокойствие
С. Зала на императорския ред
Т. Залата на умственото развитие
У. Зала на императорското превъзходство  



Великата китайска стена




Пекин днес