Под 1% от нападенията срещу екипи на "Спешна помощ" стават в линейките

Инцидентите в линейките са под 1%" заяви директорът на столичната Спешна помощ Георги Гелев. Преди дни той коментира пред ДУМА, че нападенията над екипите обикновено стават на адреса, където са повикани, и в такива моменти те разчитат само на джиесемите си, за да съобщят на охранителните органи за произшествието. В понеделник след срещата на министрите на здравеопазването и вътрешните работи при прокурора Гелев коментира пред ДУМА, че линейките са оборудвани с паник бутони и джипиеси. Вчера той заяви, че е въпрос на дни да се преконфигурира този паник бутон и да се получава сигнал директно към Столичната дирекция на вътрешните работи, а не към спешния тел. 112.
Гелев смята, че е добре спешните екипи да имат преносими радиостанции, подобни на стационарните, с които са оборудвани линейките. Той посочи, че в момента е подсигурено всичко, което се изисква - камери, GPS-и и паник бутони, и има инсталирани камери във всички филиали.
От началото на годината има 12 случая на агресия срещу медици от Спешна помощ, каза директорът на Спешна помощ. Като друг проблем той посочи фалшивите сигнали, които нерядко се подават на спешния телефон от пациенти, които представят състоянието си за далеч по-тежко от действителното. На месец се отправят 13 500 повиквания, от които 4500 всъщност са спешни.
В столицата в момента работят 28 екипа, но са необходими около 60. Освен това най-новите линейки са на по 10 години. Според Гелев за столицата са необходими поне 100 линейки.