Цикълът на прецакването

Безнадеждните болести изискват отчаяни средства.
Гай Фокс (1570-1606 г.) - участник в т.нар. Барутен заговор на католици, с цел да бъде взривен английският парламент на 5 ноември 1605 г. и убит крал Джеймс І и цялото му семейство


Преди 2500 години в римската република съществувал изборен пост "народен трибун". Трибуните първоначално били само двама (по-късно броят им достигнал десет), но разполагали с важни правомощия. Техни прерогативи били както спирането на разпорежданията на висши длъжностни лица, така и внасянето на законопроекти за одобрение в римския сенат. Правото на народните трибуни да обезсилват разпорежданията на висши длъжностни лица се нарича "интерцесия".
Народните трибуни се появяват като институция вследствие на борбата на плебса с римските патриции за ползване на общинската земя. Патрициите имали право да заемат (окупират) за себе си и за своите "клиенти" римляни от обеднели родове, търсещи защита и покровителство от римски аристократи, които ставали техни "патрони". Плебеите нямали право да ползват общинската земя. Именно въпросът за земята става централен в борбата между патриции и плебеи. Но, за да се сдобият с достъп до обществените полета, необходимо било да се изтръгне политическата власт от ръцете на патрициите. Понеже в античното общество владетел на земя би могъл да бъде само пълноправен член на общината, то въпросът за политическите права бил - по същество, обратната страна на въпроса за земята.
И досега няма еднозначни сведения

за произхода на римския плебс

Очевидно "плебеи" първоначално били считани преселниците (доброволни, а понякога и насилствено преселени в Рим) и представители на покорените племена, които били свободни хора (а не роби), имащи право да владеят земя и носещи военна повинност. Първоначално те не се ползвали с никакви политически права, но после, смесвайки се с незнатните родове на самия "римски народ" и приемайки върху себе си клиентелистки задължения, постепенно и с орязани права се включвали в родовата организация.
Към V в. пр.н.е. плебсът вече не бил еднороден. С увеличаването на броя на плебеите и все по-увеличаващата се тяхна роля в римската войска и в икономическия живот се усилва и процесът на социално-имуществено разслоение в самия плебс. Основната маса на плебеите са дребните собственици-земевладелци, занаятчиите, търговците. Но и при плебеите възниква собствена висша прослойка - богати и почитани родове, по своето икономическо положение неотстъпващи на патрициите. Именно те най-вече се стремели към получаването на равни с патрициите права за окупиране на земите и към политически привилегии.
Борбата на дребните земевладелци с едрите, усложнена от нарастването на задлъжнялостта и обедняването на дребните земевладелци - плебеите, тясно се преплитала с борбата за политическо равноправие, към което се стремяла на първо място върхушката сред плебеите. Един от първите примери на тази борба се явява т.нар. първа сецесия (тоест напускането на плебеите на Рим). В 494 г. пр.н.е. плебеите, изнемогващи от притесненията на патрициите и обременени от дългове, отказали да участват във военен поход и в пълно въоръжение напуснали Рим и се установили върху Свещената планина, където си построили лагер. Напускането на плебеите породило паника в Рим: паднала боеспособността на римската армия, освен това не се изключвала възможността плебеите да основат самостоятелна държава. Патрициите били принудени да направят отстъпки - тогава била създадена институцията на народните трибуни, която по-нататък придобила огромно значение. Народните трибуни били избирани само сред плебеите и се ползвали с неприкосновеност. Първоначално техните задължения се заключавали в защита на плебеите от произвола на патрицианските магистрати. Във връзка с това те получили право да преустановяват провеждането в живота на разпорежданията на тези магистрати (право на "veto" - "забранявам").

Дълъг е списъкът от действия

на народните трибуни в полза на плебса. 133 г. пр.н.е. е твърде важна в историята на древния Рим. Тогава за народен трибун бил избран Тиберий Гракх. Той принадлежал към знатния плебейски род на Семпрониите. Предците на Тиберий неведнъж били избирани на важни магистратски постове. По линия на своята майка той бил внук на Сципион Африкански, който победил Ханибал при Вама. Силно влияние за оформянето на неговите възгледи изиграли неговите близки приятели - риторът Диофан от Метилена и стоикът Блосий от Кум. Именно те го запознали с някога вдъхновяващите народните вождове и реформатори в елинистична Гърция идеи за възраждането на полиса на свободните, равни граждани, владеещи неотчуждаеми участъци земя.
Тиберий Гракх заема единия от двата поста на народен трибун в период, когато военното могъщество на Рим започва да отслабва, което се явява резултат от обезземляването на селяните. Съгласно ценза от 154 г. пр.н.е. броят на възрастните мъже, години да служат в римските легиони, тоест притежаващи собствена земя и римско гражданство, бил около 136 хиляди, а според ценза от 136 г. пр.н.е. - 318 хиляди. Поради наличието на цензов принцип, гражданите, които са били лишени от собственост върху земя, били изваждани от състава на военните контингенти. Числеността на армията и нейната боеспособност падали. Могъществото на Рим, неговата власт над населението на завоюваните територии и по-нататъшното разширение на тези територии било поставено под заплаха. Сред бедните римляни се надигнало недоволство, което имало потенциала да премине в открито недоволство. Въстанието през 137 г. пр.н.е. на робите на остров Сицилия показало, че в случай на силно негодувание свободната бедна част от населението лесно можела да се окаже

в едни редици с въстаналите роби

Всичко това породило огромно безпокойство сред управляващите слоеве. Особено била разтревожена далновидната група от римския нобилитет. Именно сред тях се поражда мисълта за неотложната необходимост от провеждането на широка аграрна реформа. Едновременно със земята, намираща се в частна собственост, в Рим продължавали да съществуват обширни територии на "обществените полета". Но в средата на ІІ в. пр.н.е. преобладаващата част от тези земи била окупирана от богатите нобили, които нашироко използвали труда на своите многочислени роби. Точно тези земи по-далновидните римски нобили предлагали да бъдат преразпределени: частично да бъдат иззети от крупните земевладелци, тъй като все пак правото за разпореждане с тези земеделски площи било запазено за държавата, а после тази земя да бъде разпределена на по-малки участъци сред малоимотните или въобще безимотните римски граждани.
Първоначално Тиберий Гракх възнамерявал да предложи като народен трибун в сената законопроект за аграрна реформа. Но срещайки съпротивата на мнозинството сенатори, които били крупни земеползватели на държавни участъци, по логиката на събитията Тиберий се превръща във водач на широко народно движение. Когато - този път - пред свиканото народно събрание се извършва гласуването на законопроекта за раздаването на земя на малоимотните и безимотните римски граждани, другият народен трибун Октавий, по внушение на сената, налага вето. Тогава Тиберий поставил на гласуване въпроса: "Може ли да бъде народен трибун този, който отива срещу интересите на народа?". Събранието единодушно дава отрицателен отговор. Октавий бил отстранен от длъжност. Това бил безпрецедентен случай: според неписаната, но неотклонно съблюдавана римска конституция нито един магистрат не би могъл да бъде отстранен от длъжност преди изтичането на срока на неговите пълномощия.
След отстраняването на Октавий законопроектът на Тиберий бил приет от народното събрание. Била съставена и аграрна комисия, която да прокара закона. По този начин Тиберий Гракх подписал смъртната си присъда. Когато римските граждани се събрали на Форума за да гласуват за втори мандат на Тиберий Гракх като народен трибун, въоръжен отряд на сената ги нападнал и разгромил неговите поддръжници. Четиристотин души измежду тях, в това число и самият Гракх, били убити. Телата им били захвърлени в река Тибър, а мнозина от оцелелите привърженици на Тиберий Гракх били изгонени от Рим. Все пак изцяло да ликвидират аграрната комисия сенаторите не се решили. За петнадесетте години за нейното съществуване тя раздала на 80 хиляди римляни земеделски участъци.

Две хиляди сто тридесет и пет години по-късно

едно сравнение между правото на един римски народен трибун и в известен смисъл съвременният му аналог - националният омбудсман, навява горчиви мисли. За един регрес в правомощията на "народния защитник", вместо да е точно обратното. Е, субстанцията на демокрацията се е изпарила, но затова пък е обилно заменена с пропагандната логорея, венцехвалеща "демокрацията". Уви, тук не важи поговорката "Като няма риба и ракът е риба!" И това българският народ всекидневно го изпитва на своя гръб.
Ето защо е абсолютно наложително пълномощията на националния омбудсман да бъдат разширени радикално. Включително право на вето относно подзаконови наредби на изпълнителната власт, както и възможност за законодателна инициатива. Като лицето за поста "национален омбудсман" бъде избирано чрез пряко гласуване, паралелно с президентските избори. Отзоваването му преди изтичането на мандата също да е възможно чрез национален референдум. Това би било важен елемент в системата за пряк контрол от страна на суверена - контрол непрекъснат във времето и пространството! - върху лицата, на които той  директно или индиректно (по отношение на изпълнителната власт), делегира властови пълномощия. При отсъствие на гореописаната система властприлагащите (властимеещ е единствено суверенът!), се превръщат в узурпатори на власт, понеже суверенът не може да влияе върху прилагането на властта през целия период на мандата. Като му остава единствения избор в безсмислена отмъстителна наслада да тръпне при мисълта за следващите избори.
После цикълът на прецакването отново влиза в действие.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България