Изповядване пред Апостола

Георги ПЕНЧЕВ

Пред него трябва да заставаме винаги като пред светия. Най-чистият, най-земният и най-близкият до всеки от нас. Не само защото е българин като нас, а защото единствен възвиси българина до най-високата и свята степен на човешка нравственост и морал.
Ето вече век все се стремим към него, все искаме да сме близко до него и неговия правдив свят. И си живеем с това стремление.
Пред неговия свят и правдив живот и пред неговите закони на живот правим своята равносметка и се изповядваме пред Апостола. Такава изповед трябва да извира от дълбините на душата и да показва като на длан колко значим пред великия пример.
Наложи се като традиция в кабинетите на държавните и партийни водачи да се окачва портрета на Васил Левски. В други страни окачват портрет на президента, на светия, на личност, която изразява или покровителства властта. Ние, българите, почитаме своя най-чист и светъл  национален герой, всепризнат и тачен като светец.
Васил Левски е заслужил това най-високо почитание. Заслужил го е достойно и честно с примера на своя живот, с неповторимите  нравствени принципи и изисквания. Точно с тях той остава завинаги във времето и забравата е безсилна за него.
Едва ли има нравствена повеля в неговия живот, която времето да не е осветило и да я е превърнало в морален стимул и двигател за българските поколения.
Затова е въздигнат ликът му тъй високо, че стои над главите на всякакви водачи и началници в държавата. Стои там да им спомня постоянно, че няма по-голям и свят дълг за обществения човек от честното служене на народа и държавата. Този портрет не стои за украшение на чиновническите кабинети. Той е зов и камбана, че служенето на българите е върховна повеля, а не чиновническо задължение.
Навярно тези, които застават под този лик, изпитват сила и увереност, че са наследници на  Апостола, че са сложили клетва пред съвестта си, че с работата и с всяка постъпка ще пазят неопетнени неговите завети и принципи. Така трябва да е! Но дали е?!
Колко ли тъмни сделки и грозни дела се кроят пред очите на Апостола? В такива кабинети се вършат истински престъпления към народната съдба.
Нали там, пред очите на Апостола, се решават угодни за някого и вредни за  хората дела.
Героите на такива грозни дела не поглеждат към портрета на светеца Левски, за да изпитат поне капчица свян и срам. Защото съвестта им е заспала и в името на личния интерес и на чужда угода те потъпкват светите принципи. Как ли излизат вечер от тези кабинети, обърнали гръб на великия портрет. Как ли прегръщат децата си, жените си, лягат да спят спокойно. Българи ли са тези люде или пришълци от царството на мрака и безчестието.
Когато си мисля за всичко това и за какви ли не още истини от днешния ни живот, става ми страшно. Страшно, защото към върховете на властта все по-често се промъкват окаляни в мръсотии хора, загубили съвест и чест. Те сядат на владетелския стол и дори не поглеждат към портрета на Левски, окачен над главите им. Не поглеждат, защото нямат очи да го съзрат, нямат съвест да го разберат.
Тъжно, страшно ми е от тази черна нощ.
Такива лъжовни управници режат с нож снагата на отечеството, пият като пиявици неговата кръв. За тях няма нищо свято и мило. Техният цинизъм стига дотам, че могат да се кълнат в Апостола не заради неговите свети морални норми и принципи, а заради своите мръсни шашми и продажни дела.
Толкова силни и безнаказани ли са такива управници. Те стъпват върху пясък и силата им е в подкрепата на някои над тях. Той също е в кабинет, където отгоре гледат всевиждащите очи на Левски. Но и този управник рядко дига поглед нагоре. Така се изгражда грозната пирамида на безпринципното, не моралното, античовешкото действие, тъй противно на великия българин. Тя лесно може да рухне, ако всеки големец, на когото е дадена власт, поглежда по-често към Апостола и се опитва да свери своите дни и действия с неговите заръки.
Помислете си как би изглеждал тогава нашият ден, животът ни, нашата малка България, ако съумеем да устроим всичко по нравствените, човешките закони на Апостола. Сигурен съм, че ако всеки голям или малък началник, партиен или държавен деец по-често поглеждат към светлия образ на великия българин и си припомнят неговите завети, те ще постъпват по-мъдро и справедливо, животът ни ще е по-различен.
Лицемерно е да повтаряме като папагали колко велик и мъдър е бил Васил Левски, колко истински е обичал народа и отечеството, а сами да вършим дела, които се разминават с неговите разбирания, с онова, което ни е завещал. Истинската ни проверка като българи, като истински наследници на Апостола и всички мъченици на нашата свобода, е да носим в гърдите си тяхната вяра, тяхната искреност, тяхната готовност да сме в полза на хората, на отечеството.
Като човек и обществена личност Васил Левски е истинска вселена. Тя сякаш няма начало и край. В един човешки живот и в един човешки лик са се споили добродетели и към личностното се наслояват принципи и норми на морал и поведение, които определят новото човешко общество.
Опазено е неговото тефтерче, в което си е записвал свои лични, всекидневни работи. Вглеждането в тези пожълтели страници е невероятен път към неговата личност и към онези негови нравствени закони, които са го водили в живота. Когато се вчитаме в тези страници изпитваме странното усещане колко малки и незначителни сме пред Него.
Това тефтерче ни открива, че величието на Апостола, неговата човешка неповторимост се ражда от обикновеното, от катадневното, когато трябва да проличи красотата на човешката душа, житейските принципи и закони, които движат личността.
Това тефтерче ни напомня, че е особено важно човек да бъде истински всеки свой ден. Всяка постъпка, дори най-дребната и обикновената, да отразяват точно и правдиво чистотата на душата и помислите на човека. Двуличието, нагаждачеството според случая и интереса, винаги отвеждат към противоречие с нравствеността на Апостола. Честността към хората започва с честността към себе си, към всяко твое дело и помисъл.
Портретът на Васил Левски не е икона за молитва. Този портрет е непомръкващ и вечен символ на българската чест и достойнство, на българското родолюбие.
Той е наш светлик в нощта на изпитания, най-верният ни ориентир към честен и справедлив свят. Но преди всичко този лик трябва да е винаги пред нас, пред очите и съвестта ни и да ни напомня, че наследниците на Апостола са преди всичко истински, честни и всеотдайни на хората и на България чеда.
Колко малко ни трябва да сме истински и достойни за най-великия българин.
А днес това е тъй потребно, за да излезе Родината на верния си път.



Преди време единайсетокласник от езиковата гимназия в Смолян изографиса лика на Апостола на стена в своя дом в чест на 140-годишнината от гибелта на националния герой. 17-годишният Илия Кръстанов не само се прекланя пред личността на Левски, но е и завладян от неговата идеология за устройството на държавата и просперитета на народа