Мисли, породени от концерт на възпитаници на "Уитгифт"

Проф. Емил ЯНЕВ

48-ото издание на Международния музикален фестивал "Софийски музикални седмици", осъществен под патронажа на президента Румен Радев, бе закрито с концерт на хора и оркестъра на училището "Уитгифт" от Лондон в зала "България". Фактът, че без полагащите му се протоколни действия, финалният концерт бе осъществен от още обучаващи се музиканти му придаде ясната символика, че бъдещето на фестивала е обезпечено от младите представители на музикалното изкуство в Европа!
Няма да рецензирам успешния концерт на младите англичани, но той стана причина да се опитам да направя някои налагащи се съпоставки с музикалната реалност в страната ни.
През последните 60-70 години България се обогати с 9 музикални училища - 7 с класически и 2 с фолклорен профил. Това беше сериозно постижение на образователната политика на държавата, отговаряща на големия музикален потенциал, притежаван от българите. Благодарение на тях, на двете музикални академии - в София и Пловдив, и музикално-педагогическите факултети към университетите в Шумен, Велико Търново и Благоевград, бяха създадени висококвалифицирани музикални кадри, което позволи на европейските експерти да констатират, че "българското музикално изкуство е част от световния музикален феномен"! Към това мога да добавя, че понастоящем над 1000 професионални музиканти - обучени в България! - не само работят по всички земни континенти, а и заемат водещи артистични и педагогически позиции в най-авторитетни музикални институции. Като пример ще посоча само факта, че над 160 български цигулари са концертмайстори на различни оркестри и опери и заедно с признатите български оперни величия са неотделима част от световния музикален елит.
Във всяко от седемте музикални училища с класически профил съществуват ученически симфонични, камерни и духови оркестри. Тяхното предназначение е да подготвят бъдещите професионални музиканти за успешна артистична реализация в различните ансамблови музикални формации в страната. Но освен чисто прагматичната цел, те създават и художествен продукт, който може да бъде използван успешно за ефективно емоционално-естетическо възпитание на техните връстници, което да им позволи осъзнаването на духовната красота, заложена в музиката. Това не е празно фантазиране, защото преди половин век, когато работех в тази система, ежегодно правех средно по 30-35 редовни и музикално-образователни концерта - предимно пред ученическа аудитория, и непосредствено съм се убедил във верността на тази моя констатация. Към това трябва да се прибавят и ежегодните "прегледи" на музикалната продукция, създавана от тези училища, провеждани в различни областни центрове, които неизменно се превръщаха в празници и за слушателите, и за изпълнителите. А фестивалите, посветени на различните музикални инструменти, бяха най-добрата "реклама" и възможност за откриване на музикално надарени деца в страната, за които дотогава музикалната професия е била само лелеяна мечта. А когато имахме възможност да покажем в чужбина изкуството на нашите възпитаници, то неизменно предизвикваше фурор и изненада за равнището на българската музикално-образователна система. Тя функционира пълнокръвно и понастоящем, но обществото няма информация за нейните постижения. Случайно ли е това?...
Тези мисли се породиха, слушайки изпълненията на младите музиканти от Лондон и запознавайки се от програмата за концерта на хора и оркестъра на училището "Уитгифт". Фактически между българската и английската музикално-образователна система има значително - за да не кажа пълно - съответствие. Правилно диригентката Розана Уитфилд утвърждава, че "за младите хора работата заедно с професионалисти е ключът към тяхното развитие". Тя определя себе си като "посланик на класическата музика в образованието, понеже тя може да променя живота на хората".
Ученическият състав на "Уитгифт" е многонационален - в него учат деца от различни страни и континенти. Двамата солисти-цигулари са 10-годишният Марлон Естебан Баркос Арая от Коста Рика и 18-годишният Дан-Юлиан Друтак от Молдова. Безспорно разликата във възрастта им определя разликата в степента на техните музикално-инструментални постижения, но показаното от тях доказва значителния им музикален потенциал.
В заключение на тези бележки отново се връщам към проблемите, стоящи пред обучаващите се български музиканти. Безусловно, те се нуждаят от повече и добре организирана подкрепа от страна на българската държава, защото това ще бъдат хората, които в бъдеще ще разнасят нейната слава по света. В тази връзка ще съобщя, че гражданското сдружение "Вива ла Музика" предложи на ръководството на БНТ2 разработен проект за осъществяване на телевизионно състезание между учениците от българските музикални училища, свирещи на различни инструменти, но отговорът неизменно е един - "идеята е много добра, но няма средства за осъществяването й"! А аз мисля, че налице е явно нежелание от страна на обществената телевизия да се осъзнае голямото обществено значение на предлагания проект. Ако желанието беше налице, през изминалия 5-годишен период от направата на предложението, все щяха да се намерят възможности да се заплануват необходимите за целта средства... Културната дейност не бива да се оценява само от гледната точка на икономическите показатели, понеже тя има и дава многостранен принос в различни сфери за развитието на държавата, който оправдава направените в нея инвестиции.
Всъщност това е в синхрон и с разбирането на СЕМ, за който "основните функции на медиите е да информират и забавляват"...
"Културата не е надстройка, не е съставна част от човешката природа, а е най-висшата проява на човечността у човека! Одухотворяването на материалния свят е възможно единствено чрез единение с духовния свят, което изисква баланс между духовните и материалните компоненти", отбелязва проф. д-р Орлин Загоров, философ.


Хор на училището "Уитгифт"                                                                  Диригентката Розана Уитфилд,
на концертния подиум в България                                                           директорка на Музикалния департамент

Снимки "Withgift"