Протакането като политика в отбраната

Спирдон СПИРДОНОВ

Правителството потвърди констатацията на президента, че протака проектите за модернизация на Въоръжените сили. Очакванията, че на последното си заседание министрите на Бойко Борисов ще одобрят доклада на вицепремиера Красимир Каракачанов за корекции в схемата за плащане на гласуваните вече от парламента проекти за придобиване на нови самолети и кораби не се оправдаха. С този доклад, който би трябвало да мине през кабинета още на 5 юли, следваше да се задвижи и проектът за бойните машини на Сухопътни войски. В средата на юли това не е факт, което означава, че депутатите няма да се произнесат по превъоръжаването на армията ни, преди да излязат в лятна ваканция.
Ситуацията не е изненадваща за тези, които наблюдават процесите. Потвърждава се тезата, че за Бойко Борисов отбраната продължава да бъде сред последните му приоритети. Още когато даде политическото ръководство на армията на коалиционния си партньор, беше пределно ясно, че нещата в отбраната ще вървят много трудно. Както беше и при Николай Ненчев. Изглежда

така им изнася на ГЕРБ

Временната комисия за изтребителите е добре дошла за премиера и министъра на отбраната. Настъпи успокоение в очакване на решението на парламента по нейното проучване как и защо експертите са подредили офертите за новите самолети и най-вече поради какви причини американското производство, т.е. употребяваните Ф-16, е останало извън класацията. Всички клетви на управляващите, че тази комисия няма да забави процеса на придобиване на самолетите се оказаха фалшиви, след като министър Каракачанов съвсем искрено заяви, че ще чака решението на парламента и едва след това може да получи мандат за преговори с потенциалните доставчици. Между другото в двумесечния срок за работа на комисията, който бе даден при сформирането й, се вмести депутатската ваканция, което означава, че ще чакаме решение най-рано в края на септември. Едва ли, което е признание и на военния министър, за три дни ще има договори за доставка, и то при най-добри за България условия. Едва ли това ще се случи и до края на годината, което означава не само забавяне на и без това

закъсалия процес на модернизация

на армията, но и загуба на заделените по централния бюджет целеви средства за това. А според Плана за развитие на Въоръжените сили до 2020 г., който е дело на предишното правителство на Бойко Борисов, проектите за модернизация с най-големи разходи - самолети, кораби и бойни машини, трябваше да стартират през 2016 г., а през т.г. вече да се изпълняват.
Неизпълнението на ангажиментите и липсата на комуникация между органите за ръководство на отбраната, което едва ли е случайно, потвърждава и констатацията на държавния глава за хаос в системата. На 30 май участниците в КСНС, включително и представителите на политически сили, се обединиха около няколко срочни мерки. Времето мина, а допреди няколко дни президентът нямаше информация какво се прави и дали изобщо се прави нещо. Дори и срещата му с премиера доведе до по-малко от 24-часово примирие. В същото време, по думите на началника на отбраната, се оказа, че МО е разработило и изпратило на премиера, финансовия министър и секретаря на Съвета по сигурността към Министерския съвет поискания именно от КСНС план за интегрирано развитие на сектор "Сигурност" и разпределение на ресурсите по отделните държавни органи и структури в периода 2018-2020 г. Там има и конкретни решения как да се реагира на

застрашаващия отлив на личен състав

в армията. Най-вероятно ще трябват и средства, което кара изпълнителната власт да не взема решение по този документ. През м. май МО поиска 300 млн. лв. повече в бюджета за следващите три години, за да приеме нови военнослужещи - 1300 през 2018 г. и по 800 през 2019 и 2020 г. Финансовият министър не се съгласи, което създава неприятната ситуация да се приемат военнослужещи, но да няма пари за заплати и дори за униформи.
Протакането като политика на управляващите не е характерно само за модернизационните проекти. Ако обещанията на кандидати за властта, а след това на министри и премиери имаха стойност, днес войникът нямаше да започва с 608 лв. заплата. За съжаление парите са крайно недостатъчни и по 70-80 души на месец напускат армията. А за войнишки длъжности има по 0,3 кандидати за едно място, като малко повече от половината се поздравяват с успех на изпитите.
Лошото е, че военните повдигат многократно тези въпроси, но гласът им не се чува. По-скоро политиците предпочитат да се съмняват в обективността на тяхната експертиза и създават комисии за проверка, макар че в много случаи не са наясно какво точно да проверяват. Така времето минава, в т.ч. и в безсмислени дебати как, къде и кога парламентът да изслушва кандидатите (новите) генерали и адмирали. Прав е бившият министър на отбраната Аню Ангелов (от първото правителство на Бойко Борисов), който, коментирайки дискусията около избора на нов боен самолет за ВВС, призова да не се стреля по пианистите, т.е. по военната експертиза. Като че ли обаче няма изгледи тази стрелба, която засега е еднопосочна, да спре.
При всички случаи тупането на топката не е добра рецепта в отбранителната политика. За тези, чийто хоризонт е краят на мандата, това е удобно решение. Примерите от последните години са предостатъчни.


Едва ли перфектното участие на нашите офицери в големите многонационални учения,
като SABER GUARDIAN 2017, което се провежда тези дни у нас,
може да скрие проблемите пред по-нататъшното развитие на Българската армия