28 Март 2024четвъртък10:59 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Шумотевица край Днестър

Молдовското и украинското правителство правят нов опит да провокират Русия

/ брой: 138

автор:Георги Георгиев

visibility 2024

На 7 юли Държавната дума на Русия, внезапно за мнозина, гласува с голямо единодушие (386 от 450 депутати) заявление по повод ситуацията около непризнатата Приднестровска молдавска република (ПМР). В документа народните представители твърдят, че действията на молдовското и украинското правителство представляват реална заплаха за стабилността на региона, благополучието и безопасността на жителите на региона. Става дума за поредица от провокативни, според Русия и ПМР, действия на Кишинев и Киев. Сред тях са решението да се открият съвместни молдовско-украински гранични и митнически пунктове, без консултации с ПМР, продължаващото блокиране на снабдяването на руския контингент в Приднестровието през територията на Украйна, пречките които Кишинев създавал пред дейността на военния контингент, който в Русия наричат миротворчески. Според руските депутати граничните и митническите постове, а Приднестровието е буквално "стиснато" между Молдова от Украйна, ще означава фактическото налагане на блокада, с последваща дестабилизация на региона. Да напомним, че от около 470 хиляди души население на ПМР 200 хиляди имат и руски паспорти, а на територията на непризнатата република се намират руски военни части, под 2000 души, които се комплектоват основно от местното население.
По-интересното е, че според съобщенията на руски медии, по време на дискусията депутати са заявили, че действията на Молдова и Украйна са

пряк път към нова война

край бреговете на Днестър, по подобие на тази в Донбас, а в този случай Москва не може да остане безучастна. "Вместо да спре гражданската война на своята земя, Киев е готова да разпали пожар на  западната си граница. Ние не може спокойно да гледаме тази реална заплаха за дестабилизация на обстановката. Тези, които участват в това, трябва добре да разбират, че Русия няма да допусне това", цитират медиите зам.-председателя на комитета по международните въпроси на Думата Алексей Чепа. Думите му решително са подкрепени и от председателя на комитета на Думата по ОНД и евразийската интеграция Леонид Калашников, който заявил: "Ако там ситуацията се взриви, ние просто не можем да останем странични наблюдатели".
В Русия, особено в сегашната международна ситуация, подобни заявления, направени публично в парламента, не могат да бъдат случайни и некоординирани с изпълнителната власт. Това послание не е плод на депутатска приумица, която може да бъде пренебрегната и неговите адресати трябва много сериозно да се отнесат към него.
Още от началото на украинската криза и западни, и руски експерти посочиха Приднестровието като много вероятно огнище на военен конфликт. За това има всички съставки - замразен конфликт, непризната територия, с рускоезично население, неизгодно географски разположена тънка ивица земя между антируски настроените Молдова и Украйна.  Въвеждането на търговска блокада, защото военни действия срещу ПМР моментално биха довели до руски военен отговор срещу, явно се смята за вариант, при който напрежението може да се доведе до точка на кипене, но да не се дава пряк повод на Москва за силови действия. Сега, със заявленията на парламента Москва дава да се разбере, че ще разглежда като повод за решителни действия и други, освен военните,

агресивни действия срещу ПМР

При това трябва да си даваме сметка, че ако не дай Боже се стигне до военен конфликт в Приднестровието, единственият начин руската армия да стигне до тази територия е като мине през територията на Украйна, а по-точно през земите на Одеска област. 
Най-вероятно обаче до апокалиптичния сценарий изобщо няма да се стигне. Цялата история ще заглъхне още повече, че не изглежда Западна Европа и САЩ да са заинтересовани от разпалването на нов военен конфликт. Ако те имаха интерес, там отдавна щеше да гори, подобно на Донбас. Много по-вероятно за сегашното обостряне на напрежението около Приднестровието да е свързано с вътрешната политика и в Молдова, и в Украйна. Ако за Киев е очевидно, че се стреми всячески да демонстрира, независимо дали западните му патрони го искат от него, че е готов да провежда политика срещу руските интереси, то в Кишинев нещата стоят по-различно.
Новият президент Игор Додон, който се опитва да провежда, по неговите думи, промолдавска политика, което означава рязко и съществено подобряване на връзките с Русия и страните от Евразийския съюз, е подложен на силен натиск от страна политическите си противници.

Додон е неудобен

и за западните държави. Неговият избор бе резултат от разочарованието на молдованите от евроинтеграцията. Социалистът Додон спечели гласовете на хората на 13 ноември 2016 г. не само защото беше противник на прогнилата от корупция т.нар. проевропейска управляваща коалиция, но и защото се обявяваше против НАТО, евроинтеграцията на Молдова и агитираше за членство в Евразийския съюз. Такъв президент няма как да бъде удобен за статуквото.
Един от ударите срещу Додон безусловно е свързан с неговата проруска и проевразийска позиция. За да бъдат обаче възстановени отношенията с Русия, няма как да бъде подминат въпросът за реинтеграцията на ПМР в Молдова. Този въпрос бе централен по време на предизборната кампания на Игор Додон и дори след избирането му за държавен глава той проведе среща с президента на ПМР Вадим Красноселски. Въпреки съхраняването на различията - Приднестровието официално иска да бъде част от Русия, а молдовският президент категорично отхвърля това. "Трябва да избирате скъпи приднестровци. Никога няма да имате независимост. Няма да бъдете субект на Руската федерация, само може да има обединение в една държава. Ще намерим формулата. Нека да я обсъдим", заяви наскоро в ефира на тв канала "НВТ-Молдова" Додон. В същото време формулата, която предлага Додон, е федерализация на страната, която обаче макар да изглежда приемлива за Русия, която подкрепя ПМР, повдига много въпроси. Най-вече това е проблемът за участието на населението на ПМР в политическия живот. Тези допълнителни 300 хиляди проруски избирателите, при сегашното разпределение на силите, биха били решаващи при всеки един избор в Молдова.
Точно това се

опитват да торпедират

политическите му противници от парламента и правителството, което e под контрола на прозападните партии. Едва ли има нещо случайно, че ситуацията около Приднестровието започна да се усложнява, след като Игор Додон предприе стъпки за нормализацията на отношенията между Кишинев и Тираспол. Молдова е парламентарна република и последната дума за подобни решения имат народните представители, но ако президентът предприеме успешни стъпки за реинтеграцията на Приднестровието и от това последват и изгодни за Молдова отстъпки от руска страна, то това категорично би предрешило резултатите от предстоящите догодина парламентарни избори в полза на социалистическата партия. Тогава вече Додон би имал много повече възможности да обърне външнополитическия курс на страната. Той не крие, че продължава да бъде привърженик на такава радикална промяна. По време на посещението си в Беларус, в интервю за телевизия "Беларус-1" държавният глава обяви, че иска Молдова да стане член на Евразийския икономически съюз и изрази недоволството си от резултатите от т.нар. евроинтеграция. "За тези три години (от влизането в сила на споразумението са интеграция с ЕС-б.а.) за съжаление не виждаме положителни резултати. Корупцията, при този парламент, расте, инвестициите са на рекордно ниско за последните 20 години равнище. Странно, обещаваха ни, че ако тръгнем към Европа, инвестициите ще нараснат... Местните производители ги убиваме с тази политика, защото отворихме пазарите и дойдоха европейски стоки, които се субсидират в страните от ЕС", резюмира положението Додон. В същото интервю той коментира още, че Молдова няма да провежда антируска политика и дори не разглежда възможността да стане член на НАТО, защото "това е война за Молдова".
Подобни изказвания са си чисто и  просто размахване на червено пред бик за онези сили, които желаят настъпването на нова студена война между Русия и Запада. Затова не е учудващо, че се предприемат действия за дискредитиране на действията на Игор Додон. Очевидно е обаче, че без победа на Социалистическата партия на парламентарните избори, молдовският президент няма как да излезе от тесните ботуши, в които го е обуло законодателството. Ако той има и парламентарно мнозинство, което да позволи сформирането на правителство, то тогава държавният глава ще получи значителни възможности за промяна на курса на молдовския кораб. За това обаче ще трябва да се почака до 2018 г, освен ако обстоятелствата не наложат предсрочни избори, което изобщо не е изключено.



Дори символиката по улиците на Тираспол подсказва къде виждат своето бъдеще жителите на Приднестровието



Среща между президентите на Молдова Игор Додон (вдясно) и на ПМР Вадим Красноселски от януари т.г.
Това бе първата среща от подобен род за последните десетина години

Летният сезон тръгва с 10-15% по-високи цени

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 58

Цената на яйцата гони световен рекорд

автор:Дума

visibility 428

/ брой: 58

Париж готов на война с Русия за Одеса

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 58

ВМРО-ДПМНЕ отлага промените в конституцията

автор:Дума

visibility 433

/ брой: 58

Евросъюзът отстъпва пред фермерите

автор:Дума

visibility 426

/ брой: 58

Накратко

автор:Дума

visibility 399

/ брой: 58

Десница по дьо Сад

автор:Александър Симов

visibility 459

/ брой: 58

Обирът на руските активи

автор:Юри Михалков

visibility 510

/ брой: 58

Особена порода

visibility 447

/ брой: 58

Престъпен интерес на ЕС

автор:Юри Михалков

visibility 614

/ брой: 58

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ