Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Юли 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Култура

Разговор

Галя Кръстева:

Във времена на промени се разбира що за човек си

Особено достойнство на книгите в поредицата "Ветровете на промяната" е безпристрастността, с която се описват историческите събития, смята изпълнителната директорка на "Гея Либрис"

Вилиана Семерджиева

18. Юли 2017 , брой: 138   354   0
Снимка


Издателство "Гея Либрис" публикува втора поредица, след "Дунав - обединени в литературата", съфинансирана от програма "Творческа Европа" на Европейския съюз. Проектът "Ветровете на промяната" включва осем книги на писатели от бивши социалистически държави - романи, семейни саги, сборници с есета и разкази, пиеси. Чрез повече жанрове и гледни точки се опитваме да покажем как влияят значителните обществени промени върху живота на хората, уточняват издателите. Книгите разглеждат общочовешки теми като свободата, личния избор, предателството. В произведенията може да се откроят характерните белези на прехода във всяка отделна страна. Писателите, включени в проекта, са известни имена, носители на значими литературни награди, и са представители на различни поколения. Интересно е, че колкото са по-млади, толкова по-навътре в историята задълбават, разказва Галя Кръстева, изпълнителен директор на издателството. Авторите, които анализират периода отпреди Втората световна война и стигат до наши дни, са родени през 70-те години. Досега са излезли "Шията на жирафа" от Юдит Шалански, Германия, превод Здравка Евстатиева, "Мисията" от Рейн Пъдер, Естония, превод Дора Янева, "Довечера ще спя откъм стената" от Гиедра Радвилавичуте, Литва, превод Антония Пенчева, "Пътникът в дъжда" от Матей Вишниек, Румъния, превод Огнян Стамболиев, "К-ости" от Игнаци Карпович, Полша, превод Лилия Рачева, "Спомени за една селска вечеринка" от Иржи Хаичек, Чехия, превод Йорданка Трифонова, "Къщата на глухия" от Петер Крищуфек, Словакия, превод Асен Милчев. До края на август ще излезе и книгата "Малки домашни истории" на Шандор Жигмонд Пап, в превод на Даниела Тошмакова и Юлия Крумова.

- Госпожо Кръстева, защо решихте да издадете такава поредица? Каква е мисията, която сте си определили с това начинание?
- Замислихме поредицата през 2015 г., когато се навършваха 25 години от събарянето на Берлинската стена. Решихме, че ще бъде интересно да представим творби на автори от бившите социалистически страни, които разказват за живота преди, по време и след промените. Някак естествено името на поредицата се свърза с известната песен на "Скорпиънс", като мъничко променихме заглавието. А целта ни бе да запознаем българските читатели с изтъкнати европейски белетристи и да представим различни гледни точки върху живота от последните 40-30 години. Винаги е добре да съпоставиш как подобни събития са описани и преживени от различни групи хора, от различни националности.
- Как подбрахте заглавията - авторите ли бяха водещото или текстовете?
- Подбора на книгите направихме в издателството. Творчеството на някои автори  познавахме добре - романа "Господин К. на свобода" на румънския писател Матей Вишниек, който живее в Париж, вече бяхме издали през 2016 г. Основно ни помогнаха и преводачите, доказани познавачи на литературите, с които работят. Разбира се, обърнахме се и към колеги от чужди издателства и авторски агенции.
- Известно е, че опитният преводач може да направи така, че една книга да звучи сякаш е написана на български. Разкажете за преводачите.
- Имаме късмета да работим с едни от най-добрите български преводачи, носители на български и чуждестранни награди. Благодарение на Йорданка Трифонова българският читател познава чешки писатели от Хашек до Хаичек. Огнян Стамболиев е проводникът на румънската литература у нас. Лилия Рачева е позната от години с преводите си от полски и немски. Антония Пенчева - преводачката от литовски, и Дора Янева - от естонски, ни показват какво значи да накараш българския читател да възприема книги, създадени на такива редки езици, сякаш са писани на български. Асен Милчев - от словашки, и Здравка Евстатиева - от немски език, са превели десетки заглавия. Юлия Крумова и Даниела Тошмакова са дългогодишни преводачки от унгарски - един от най-трудните езици. Тези хора са професионалисти. Освен че владеят чудесно и чуждия, и българския език, те не престават да издирват най-точните, най-подходящите, най-въздействащите думи и изрази, за да представят чуждестранното произведение в най-подходящата за съответната творба интерпретация. Всеки от тях си има метод на работа, свой собствен стил, но ги обединява страстта, с която творят.
- Какви са тънкостите при превода на съвременните автори? Сигурно има нов жаргон, изрази и символи, породени от днешното време и събитията, през които е минала всяка отделна страна. Какъв е езикът на днешното поколение писатели?
- Тъй като авторите са млади хора, езикът на някои от тях - например полския писател Игнаци Карпович, е предизвикателство за преводача. Неговата книга - от заглавието и съвременния варшавски жаргон до огромния брой цитати, постави пред преводачката Л. Рачева трудни задачи. Книгата "Къщата на глухия" от словашкия автор Петер Крищуфек обхваща периода от Първата световна война до наши дни. Това е мисленето и съответно говоренето и писането на три поколения, всяко от които има свой език и своя стилистика. В есетата на литовската авторка Гиедра Радвилавичуте Антония Пенчева трябваше освен за неповторимия емоционален стил на творбите да се погрижи да изнамери многото вплетени в текста цитати от известни и по-малко известни произведения. Няма да ни стигне мястото да ви разказвам какъв огромен труд полагат преводачите. Затова ми се иска да им благодаря за постоянството, търпението и отдадеността, с която разширяват нашата култура.
- Намирате ли близост, сходство между темите, проблемите, процесите, които разглеждат в своите произведения чуждестранните писатели и нашите съвременни автори?
- И да, и не. Близост има, защото говорим за съществени промени, а промените винаги са интересен сюжет. В такива времена се разбира що за човек си. А това е привлекателно за писателите. Творбите им са повече философски и по-малко назидателни. Смятам за особено достойнство на книгите безпристрастността, с която се описват историческите събития. Авторите не си позволяват да укоряват героите си за постъпките или за изборите, които правят. Много близки до нашата действителност и проблеми са творбите на писателите от "малките" народи. В естонската, словашката и литовската книга действителността и историческата съдба е доста сходна с българската. Разликата е в детайлите. В разказите на Иржи Хаичек виждаме съвременното чешко село, което се оказва много по-различно от нашето. В "Шията на жирафа" пък с изненада откриваме, че училището в малкото немско градче - от бившата Германска демократична република, споделя съдбата на многото закрити провинциални училища у нас. Ще цитирам един унгарски критик, който препоръчва романа "Малки домашни истории" на Шандор Жигмонд Пап с думите: "Ако децата ви попитат как се е живяло при социализма, дайте им тази книга." Струва ми се, че съвременната ни литература, с някои изключения, все още е длъжница на българските читатели в това отношение.
- Съдейки по изданията в поредицата, изглежда, че няма жанр, който да доминира, или пък да е пренебрегнат, в съвременната източноевропейска литература.
- Не бих могла да се изказвам като сериозен познавач на съвременната европейска литература. Но забелязвам интересна тенденция - почти всички автори започват с поезия, минават през периодичния печат, стигат до прозата, пишат пиеси или са и режисьори, най-младите често са блогъри. Смятам, че съвременните технологии създават тази шарена картина и жанровете преливат един в друг и в самото изкуство.
- Има ли интерес българската четяща аудитория към новата европейска книжнина? Кои от тези издания/автори се радват на по-голямо внимание у нас?
- Сега рискувам да кажа нещо неприятно. Смятам, че българската четяща аудитория много малко чете качествена литература. Има и хора, които пред екшъна и сапунката предпочитат ярките, необичайни образи в книгите, задълбаването в човешката душа и търсенето на отговорите на въпросите, които човек си задава, откакто го има. В тях е надеждата - както се казва, но в повечето случаи рекламата и високите продажби влияят върху мнението на читателите повече, отколкото оценките на разбирачите, на хората, които имат честно отношение към качествата на книгите и умеят да го изразяват. Затова ако успееш да продадеш 500 екземпляра - петстотин!!!, от книга на Иржи Хаичек например, е огромен успех. Но на фона на другите продажби това е нищожен процент.
- Вие сте авторка на оформлението на поредицата. Какъв беше вашият подход най-напред към обединяващите елементи и след това към всяко отделно заглавие?
- Обичам си работата. Обичам да измислям оформления. А самият процес ми е най-любим. Когато в главата гъмжи от образи и идеи и трябва да ги обработваш, отсяваш, доизкусуряваш. Знакът на поредицата - вятърната електроцентрала (не й знам купешкото име), изскочи от многото символи, свързани с вятъра. Накрая трябваше да избирам между ветропоказателя и нея. Тя надделя. По правило, преди да правя корица, оглеждам огромно количество снимки, картини, дори предмети. Обикновено правя поне 2-3 варианта, защото от опит знам, че кориците често се преработват. После се съветвам с авторите, с преводачите, с редакторите. Имаше варианти на корици от поредицата, за които много настоявах, но не бяха приети и трябваше да измислям други. Това е част от работата, а аз извадих късмет, че правя това, което обичам.

 

 

Култура

  • Повече от 60 български издателства и книгоразпространители ще представят хиляди книжни заглавия
    26. Юли 2017 144
    47
    0

    Варна ще бъде домакин на най-голямата книжарница на открито в България от 28 юли от 18 ч. до 6 август в Литературния кът, пешеходната зона на бул. "Сливница" (в близост до пресечката с ул. "Стефан Караджа").
    Повече от 60 български издателства и книгоразпространители ще представят хиляди книжни заглавия в пространството от хотел "Черно море" до Фестивалния и...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"