Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Юли 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Общество

Едно към едно

Да опазим знанието, а не да разширяваме Терминал 2

Декларация на ПГ "БСП за България", прочетена в НС от проф. Анелия Клисарова на 14 юли т.г.

17. Юли 2017 , брой: 137   280   0
Снимка

Снимка Емилия Костадинова

Вчера (13 юли - б.р.) депутатите от управляващото мнозинство отхвърлиха нашето предложение за промяна в Закона за развитието на академичния състав, чрез която искахме да въведем задължителен минимален размер на заплащането на учените, заемащи академични длъжности на основен трудов договор при пълна заетост в държавните висши училища, Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Предложените базови заплати трябваше да са между две минимални заплати за асистент и пет минимални - за професор. За съжаление, това предложение за пореден път се отхвърля от народните представители на политическите партии от управляващата коалиция, от Министерството на финансите и от Министерството на образованието и науката, без за това да има сериозни аргументи и алтернативни предложения за решение.
Направихме това предложение, разтревожени от

критичния дисбаланс

който съществува в България в заплащането на труда на учените и други видове неквалифициран труд. В нито една друга страна от Европейския съюз, а и в останалия свят, учените не получават заплати, по-ниски от заплатите за неквалифициран труд. Неразбираемо е, че това се отнася най-вече за хората с висша квалификация, работещи в БАН, в ССА и в няколко от висшите училища, част от които са с висок рейтинг. Свидетели сме на деформация, предизвикана съзнателно от държавна политика, която води десницата и оглавяваните от г-н Борисов 3 правителства. Непрекъснато се говори за качество в науката и преподаването, но за какво качество може да става дума, когато хората, които създават наука и обучават бъдещите специалисти на страната, нямат средства за елементарното си съществуване?! Без да са осигурени основните потребности за живот на учените, не е възможно да се въведе и диференцирано заплащане според постиганите индивидуални резултати. Умишлено поддържаните ниски заплати, вече почти 10 години, спират всички други възможности за заплащане, което да стимулира труда и качествата на отделния учен.
Проблемът не е от вчера и благодаря, че вчера беше признат от всички. Но решаването му не може повече да се отлага, защото последиците са все по-тежки и започват да стават необратими. Главно заради ниското заплащане и неадекватните условия за научни изследвания в последните години

 български учени масово напускат

страната, лишавайки я от способна и квалифицирана част от населението. В България вече има цели научни области, в които не достига компетентност.
Дългогодишното подценяване на високоинтелектуалния труд доведе страната ни до последните места в Европа по брой на изследователите. В доклад на Европейската комисия бе отчетено, че докато в ЕС изследователите са средно 10,55 на 1000 заети, у нас те са 4,43. Тройно повече са даже в Румъния, в Словения, в Хърватска. Категорична е препоръката на ЕС да се увеличи заплащането на учените. Абсурден е въпросът дали държавата трябва да плаща заплатите на учените в държавните научни институции, промъкнал се в разсъжденията на финансовото министерство. Още по-абсурден е аргументът, че въвеждането на минимални заплати, осигурени от държавата за държавните висши училища и за държавните институти, би нарушило тяхната автономия. В повечето европейски страни са въведени начални прагове на заплащане на академичния състав, които се определят от правителствата. В Германия, например, заплатата на начинаещ учен е определена на минимум 3405 евро, на доцента - 3890 евро, на професора - 4723 евро. Питаме, когато средната заплата в БАН е 741 лв., в ССА - 730 лв., а в 4 висши училища е между 860 и 980 лв., когато възнаграждението на младите учени е равно на минималната заплата за страната, а професорите получават под 1000 лв.,

на какво бъдеще се надяваме

Начинаещ учител започва работа с по-висока заплата не само от асистент, но и от професор; да не говорим, че сервитьорките в сладкарниците на София се наемат вече с над 1000 лв. заплата. Важно е и това, че заплащането по европейските научни проекти се определя от заплатата в съответната държава, поради което нашите учени получават за еднаква по количество и качество работа 3-4 пъти по-малко заплащане от европейските си колеги.
В резултат на недалновидната политика деградира научният климат, погубват се авторитетни български научни школи, а младите учени в БАН останаха 11,5% от работещите в академията. Всяка година над 10 000 способни млади българи заминават в чужди университети веднага и това би трябвало да тревожи всички ни. А ако някой си мисли, че без наука и образование може да има икономика - това е пълна заблуда! Ако няма кой да обучава учителите, които обучават децата ни, деградацията настъпва нататък по цялата верига на професионалното развитие. Това поведение на депутатите на ГЕРБ е необяснимо на фона на предизборните клетви за любов към образованието и науката.
Знаете ли за колко хора става въпрос? Общо за

около 16 000 души академичен състав

във висшите училища и в държавните академии. При това - за определяне само на минимален праг на заплащане, над който всеки университет или институт може да надгражда свои заплащания според своите постижения и собствени приходи. Допълнителните средства за въвеждането на минимални базови заплати са нищожни, в сравнение с онези 2 млрд. лв., които са инвестирани за санирането на сгради, при това - некачествено. В крайна сметка, спешно трябва най-сетне да се промени недомислието в България да се влагат за научни изследвания 0,25% от БВП при средно 2,03% за ЕС. От това зависи истинската конкурентоспособност на държавата и на българския бизнес! А вие сочите сред своите приоритети за Българското председателство на Съвета на ЕС  нарастващата роля на човешките ресурси и необходимите инвестиции за това. Дано това не са поредните красиви думи, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, които отново ще останат само на хартия.
Проблемът по никакъв начин не е партиен, той е национален. Той е проблем на националната сигурност:

България губи интелекта си

Циничен е аргументът, че "Парите трябва да се заработят", когато ни се поднася от хора, които повече от месец не работеха; които "заработват парите си с политика, оспорвана от половин България. Политическият въпрос е не "дали", а на кого, как и за какво се дават пари.
Затова още веднъж се обръщаме към всички свои колеги от всички партии, към правителството и към обществото и призоваваме да положим всички усилия за постигане на положителното политическо решение за връщане на страната ни към европейските цели за изграждане на икономика и общество на знанието. А първото условие за това е да се осигури заплащане на учените и преподавателите, което да им позволи да живеят достойно от своя висококвалифициран труд в полза на собственото ни развитие, а не от каране на такси. В противен случай ще трябва да разширяваме магистралите към Терминал 2.

 

 

Общество

  • Интервю
    Предизвикателството пред БСП е да изгради опозиционната платформа за критика към сегашния модел на управление, заяви членът на ИБ и НС на левицата и зам-председател на парламента
    26. Юли 2017 144
    69
    0

    Валери Жаблянов е роден през 1965 г. в София. Завършил е политология в СУ. Доктор е по политология. Специализирал е по програмата "Фулбрайт" в САЩ. Член е на ИБ и на НС на БСП. Депутат в 42-то, 43-то и 44-то Народно събрание. Зам.-председател е на сегашния парламент.

    "Кабинетът "Борисов 3" доубива шансовете за ускорено развитие на страната...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"