Времето на четите свърши - нам е нужна вътрешна организация

Славко ГРИГОРОВ

Не скривам, че се гордея: в моя край има следи на Васил Левски - едни са доказани, но за други може да се гадае. Не се притеснявам и да се обоснова: В Лайпциг (Германия) на площада има паметна плоча, че там, на едно паве, е стоял... Наполеон. С това са гордеят немците. Следователно ние, чипровчани и околните села, с основание трябва да се гордеем, че на нашите Три чуки, на средната, е стоял Левски като знаменосец в четата на Панайот Хитов през 1867 г.
Това е документирано и в неговия Личен бележник (джобното тефтерче). Един съвременен изследовател отбелязва:
"В този личен тефтер четем: "Капитан Иван Тодоров, четник, паднал в река Рибарица, простудил се в ледената вода и смъртно заболял, а четата на Панайот Хитов трябвало да напусне Тетевенския балкан и според хайдушкия обичай капитанът пожелал да бъде убит, за да не попадне в плен. Дякон Левски измил главата, прочел молитвата и погребали я под една бука. Денят е 18 юли 1867 г."
Оттам четата на Панайот Хитов и байрактарят на четата тръгват по билото на Стара планина.
На 31 юли са в Берковския балкан и на 2 август преспиват близо до Трите чуки. Сутринта стоят на средната чука, откъдето се открива при изгрев слънце красива гледка. Панайот Хитов я описва:
"Оттам се вижда река Дунав, вижда се и Витоша над София, види се и Самоковският балкан - Рилската планина."
На 3 август слизат в Топли дол, срещу Бабин зъб.
Заслужава да отбележа, че в Топли дол четата на Панайот Хитов е в състав, видно от дневника на И.П.К. Кършовски - главен писар:

1. Панайот Хитов - главен войвода
2. Иван Кършовски - главен писар
3. Васил Ив. Лъвски - знаменосец
4. Бойко Нешов
5. Иван А. Зердемински
6. Георги А. Чернюев
7. Стоян Велков
8. Дядо Вълко Янчев
9. Михал Николов
10. Дянко Димитров
11. Иван Георгиев
12. Цонко Петров
13. Васил Николов-Кюсето
14. Христо Х. Юрданов - (изгуби се)
15. Христо Градесчанина - (изгуби се)
16. Иван Капитан - (умре).

Или четата на Панайот Хитов пристига в Топли дол с 13 човека.
От Топли дол на четата е определено от сръбските власти да заминат за Крагуевац.
Там, в Крагуевац, е Ильо войвода, там се запознава с Цеко от Ломпаланско, с. Дългошевци. По-късно Панайот Хитов се запознава и с Коста Димински от Влашко село. Следователно с Коста Димински се е видял и с Васил Левски.
След това Панайот Хитов остава в Крагуевац, а една част от четниците му, в това число и Левски, отиват в Белград.
Заслужава да се подчерте, че в четата на Панайот Хитов са получили първото си бойно кръщение Хаджи Димитър и Васил Левски.
И заслужава да посоча и мое лично мнение. Панайот Хитов е виждал в лицето на Левски един смел, безстрашен борец за освобождение на Отечеството. Затова го определя за знаменосец, а знаменосецът е и подвойвода. Споделил е мнението си с Раковски, той бил съгласен, но след няколко дни Раковски се обадил на Хитов, че Левски не бива да бъде байрактар, но не казал защо! Не послушал Раковски Панайот Хитов и Васил Левски е знаменосец на четата, която 54 дни върви по билото на Стара планина.
Причината била, че през 1862 г., когато били в Първа легия в Белград, двамата се скарали. Не е ясно за какво, но предполагам, че Левски е недоволствал, че Раковски прахосвал от народните пари. Това е мое предположение.
Задавам си и други въпроси:

1. Защо Панайот Хитов в книгата си "Как станах хайдутин" така пести думите си за Левски?
2. Защо Левски и Панайот Хитов си пишат писма? Ще посоча само едно на Левски до Хитов, то е от 29.IХ.1871 г.:
"В 4-тото предложение казвате, че най-важното е да се приготвим вътре. А Вас питаме: може ли сам народ да се приготви за бой, или трябва главатарите му повече и по-сигурно да го приготвят, като трябва всеки ден да се намират между него, да държат ред и тишина?
Не, брате, приказвали сме това и внимание не сте давали, че трябва всичките войводи да си бъдат в Българско, защото отвън носят вреда, а не полза..."
Захари Стоянов казва:
"Васил Левски е първото лице, което започва да работи направо с народа.
Ето причината, тя е в тактиката и затова Левски създава комитети в Мизия, Тракия и Македония в Българско. По тези въпроси са разговаряли Левски и стратегът на революцията Георги Стойков Раковски. И вземе ли човек да чете Привременния закон за народните горски чети за 1867 лето, ще му стане ясно, че Левски вече прави комитети в България, а много войводи на български хайдути-четници са в Сърбия. Там е и Коста Димински. Дали съм прав, не бях много сигурен, малък съм да пиша повече за него, освен за стъпките му по Чипровския балкан".
В бр. 7/16-22.II.2017 г. във вестник "Слово плюс" прочетох публикация на Лалка Павлова "Българският космос в трилогията на Яна Язова "Балкани" и ще цитирам:
"Васил Левски, знаменосецът на четата на Панайот Хитов, е проумил нещо, което другите войводи още не са осъзнали: "С цената на собствения си живот се убедих, че времето на четите свърши!..." "Нам е нужда вътрешна организация! Всеки от нас трябва да стане четник в една тайна местна чета, която трябва да се въоръжава в мълчание, да приготовлява всичко необходимо и да се обучава за деня, в който ще се почувствуваме готови и ще се вдигнем като един човек да се освободим!"
Думи, от които е видно, че Левски е видял пътя, по който трябва да се върви за освобождението, а този път е апостолски.
За да подкрепя казаното, ще използвам и една публикация от архимандрит Горазд - "Левски и неговият подвиг", подарена ми на 20.ХI.1988 г. на научна конференция в Чипровци:
"Митьо Трендафилов от с. Арабаджиево, Старозагорско, организира няколко души в местен революционен комитет. Съобщено било на Левски и трябвало да бъде посрещнат на определено място, по дадена парола. Митьо бил изненадан, вижда каймаканин и две заптиета и хукнали Митьо и другарите му да бягат. Оказало се, че Левски казал паролата и се срещнали. Имало опасност да се изпотрепят с пушките, имало риск, има и безстрашие.
На паметника на Апостола на свободата в Монтана има надпис: "Дойде от Хърлец Дякон Левски, запали вощеница при поп Тодора и събра бакал Глигорчо Ценов, даскал Илия и Коста Табаков и си говориха за националното заповедание. Помоги, Господи.
Лето 1872.
Писал Иван от Кутловица."
Предполагам, че нещо подобно се е получило, както в с. Арабаджиево, Старозагорско, събрали са се да сформират комитет в Гурбетито, съзаклятникът Митьо отказал да го оглави, че е неграмотен, а Левски му казал:
"Ти ще бъдеш председател на комитета! Неграмотните ще ги ограмотим. Но грамотните страхливци не може да направим смели и съобразителни."
В Кутловица кой е станал председател на комитета? Може би историците знаят. Може би е Иван от Кутловица. Едно със сигурност е, че не всички са от Кутловица. По този въпрос е работила Лета Тодорова, която е проучвала надгробни паметници в старите гробища. Съмнявам, се че Глигорчо Ценов - бакал, има връзка със село Железна, подкрепям я, защото в с. Железна се доказа, че Глигорчо Ценов - бакал, имал правнук Глигор, който имал син Гешко, а Гешко - син Ценко. И още нещо, в Железна Григор се пише Глигор, така се казва и моят дядо Глигор Русинов.
За Кутловица не се знае още:
- Кои са от Кутловица, кои са от други селища. Може да се предполага, че Табаков е от Кутловица.
- Даскал Илия. При 70 къщи, половината турски, има ли училище за Даскал Илия?
- Къде са запалили вощеницата и най-важното, изградили ли са комитет или чета и кой я е оглавил? Има, но в Мала Кутловица.
Разбирам, че няма писмени документи, но може да се предполага какво е довело Левски в Кутловица.
През лето 1872, а тогава Апостола прави вече четвъртата обиколка. Първата е през 1868 г., втората - 1869 г., 1870-а - третата, и където е ходел, е създавал комитети. И да отбележа, това е само година преди края на живота му. Живял едва 35 години 7 месеца и 12 дни.
И когато съм писал за славното хайдушко движение, за чипровските войводи, за Точо Мицкин, Вълчан войвода и поп Мартин, Косто войвода, за Деяна войвода и за Ванко Въртоплията от Видинско, съм се възхищавал от техните подвизи и дела, но не зная кои от тях са се отказали от четничеството, след като Левски ги призовал?
Започнах с Трите чуки, на този висок исторически връх, на който е стоял Васил Левски като знаменосец на Панайот Хитов. През 2015 г. по моя инициатива, със средства на Илия Илиев от Копиловци, поставихме на средната чука паметна плоча.




Левски - знаменосец в четата на Панайот Хитов


На 28 април 1867 г. четата на Панайот Хитов със знаменосец Левски
преминава Дунав при Тутракан и се насочва към Сливенския балкан


Със свои другари от Втората българска легия в Белград.
Левски е сред седналите, третият от ляво на дясно