Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Септември 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Светът е малък

На амбразурата

Николай Коев

14. Юли 2017 , брой: 136   496   0



Светлият лъч на надеждата, че най-накрая с кръвните ни братя край Вардар ще се заобичаме и на политическо ниво, среща все по-яростна съпротива в детронираната от властта ВМРО-ДПМНЕ. Смятащите себе си за най-големи патриоти и защитници на националното достойнство опозиционери на Груевски очевидно са заложили всичко на картата да свалят социалдемократа Зоран Заев и неговия екип, етикетирайки ги като предатели на македонските интереси и най-важното - обвинявайки ги в задкулисни игри с "бугарите". А според разбирането на ортодоксалните македонисти, това последното е едва ли не смъртен грях, за който няма прошка. За тях дори е без значение дали поредният масиран залп срещу разсеялите се за кратко облаци в българо-македонските отношения биха могли да отдалечат в мъглявината еврочленството на съседната страна. И като че ли с изпадането в безвремие се пренебрегва опасността от остра междунационална конфронтация и вече не толкова хипотетичната възможност за дезиинтеграция на новата държава. Но явно стремежът към властта, или по-скоро връщането в нея, тласка към ирационално поведение "комитите" и към създаване на обществена среда чрез придворни доскоро медии, която по своята мащабност и ожесточение се конкурира успешно дори с режисираната българофобия в бившата република по време на също бившата югославска федерация.
    Както се и очакваше, възникналата между София и Скопие "волтова дъга" около баятия ни договор за добръсъседство с Македония разпръсна искри и в нашето държавно обкръжение. Колкото и да изолираме двустранните си съгласия и неспоразумения, те безспорно имат своето значение и за общобалканския политически климат. Едва ли е случайно, че точно сега сръбският външен министър Ивица Дачич определи в Атина като грешка признаването от страна на Сърбия на новопоявилата се държава край Вардар с нейното конституционно име. Безспорно много добре подготвеният политик и лидер на сръбските социалисти отиде дори още по-далеч с думите, че неговата страна ще се отнася към Македония, както и Македония се отнася към Сърбия. Естествено зад думите му прозира недоволството на Белград от македонската подкрепа и признаването на независимостта на Косово, което  сръбският политически елит единодушно отрича. И питам се - дали на срещите си в гръцката столица Дачич не направи реверанс към своите домакини и индиректно подкрепи тяхната все още твърда позиция по отношение на името на Македония? Пък и има ли логика в твърденията, че Белград се стреми да отдалечи Македония от евроатлантическо членство, което хипотетично би могло да бъде форсирано по стратегически и най-вече геостратегически причини с отвъдокеанска помощ в противовес на руските интереси в региона?
    Подобни въпроси направо се натрапват. И на този фон с по-глобален привкус нашият прословут договор със Скопие е само малка част от разноцветната мозайка на балканския политически хаос. Който и след срещата в Триест на най-високо европейско ниво с лидери от страните на Западните Балкани едва ли ще стане по-организиран. Тъй като посланията за форсирано членство, което да генерира сигурност и напредък, не са обнадеждаващи. Да вземем само изразената позиция от канцлера Маркел за "бавно, но сигурно" придвижване на региона към ЕС. И независимо, че за този дълъг поход бяха определени повече от 500 милиона евро, в крайна сметка остава привкус за ново рестартиране на фризера за европейските щения на страните от Западните Балкани. А това от своя страна не решава проблемите, а стимулира евроскептицизма с всички съпътстващи разсъждения за "двоен стандарт", "различни скорости", "капсулиране" на клуба на богатите, образуване на "периферия и център" и т.н.
Иначе в рамките на форума в Италия, който е част от т.нар. Берлински процес, се осъществиха по традиция и полезни контакти. За първи път се срещнаха македонският и албанският премиер Заев и Рама, канцлерът Меркел отново изрази подкрепата си за правителството на Заев, а еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан окуражи Сърбия.
    Ако пък се върнем на нашия си проблем, то факт е, че все пак броени дни остават до определената дата за подписването на договора с Македония. Дано се спази договорената дата, но и стане реалност един добър документ, който да не бъде повод за по-нататъшни спекулации и спорове. Защото едва ли разумните хора и от двете страни на общата ни граница искат важният и очакван акт да се превърне само в показ на правителствена активност, но имат искрен стремеж за общуване и братство в нелеката балканска и европейска конюнктура. А не е ли време да разберем как са разрешени спорните клаузи в договора и дали е намерен правилният, но и достоен път до взаимното съгласие? За да се спре с безсмисленото и демонстративно хвърляне върху амбразурата, от която все пак никой не стреля.

  
          
   
     
         
 

 

 

Колумнисти

  • Светът е малък
    22. Септември 2017 186
    411
    1

    След Съединението стигнахме и до Независимостта. Хубав ден за празнуване и осмисляне на онова, което се случило тогава, но става и днес по нашите географски ширини. Разсъжденията обаче все повече остават приоритет за намаляващите патриоти и онези, които професионално и с носталгия се ровят в историята, пък и задължително за призваните да изпъчат гърди на официалния церемониал. Мнозина българи...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"