Всеки творец има собствена светлина

Йова Станкова е потомка от рода на един от класиците на българската литература Йордан Йовков, нейната прабаба е негова племенница. Животът на младата авторка от ранна детска възраст протича в Ангола, Африка, където посещава руско училище, по времето на гражданската война в страната. Тогава баща й е посланик там. По-късно семейството се прибира в България, а през 2001 г. Йова завършва 125-о СОУ "Боян Пенев" с изучаване на чужди езици, където е във френска паралелка. След това отива в Мюнхен, дипломира се в Лудвиг Максимилиан университет по специалностите "Наука за религията", "Политология" и "Руски език". Оттам заминава за Кейптаун, където се отдава изцяло на писането на дебютния си роман "Галерия от светове", който вече е на книжния ни пазар.


- Йова, помага ли ви в живота и творчеството фактът, че сте от рода на Йордан Йовков, или повече обременява и задължава към по-големи отговорности?
- Всеки творец има собствена светлина. Освен това писането е многостранен акт, зависи от времето и събитията, в които живеем. Фактът, че съм потомка на Йордан Йовков, досега не ми е повлиял на общата нагласа към творчеството, по-скоро ми е бил като пример, че човек може във всяка епоха да опише живота на хората и да е писател.
- Мислите ли, че талантът се предава по наследство?
- Не, не мисля. Талантът може би се предава през поколения, но това не е гаранция за успех. А може съвсем да не се наследи. Мисля, че се предават някои черти в характера или примерът на предходните поколения и на близките. Аз дори не съм имала контакт с преките наследници на Йордан Йовков. Живяла съм през летните ваканции в Добрич и съм наблюдавала хората там, които ми напомняха героите на Йовков. Но виждах друг живот, актуален за моето време. Наблюдавах обичаи, които вече си отиваха, за да бъдат сменени с други. Погледът към света се влияе от предшественик като Йовков, но също и от много други фактори. Талантът е афинитет към специфична дейност, но зависи винаги от човека какво би направил с него.
- На Йовков ли сте кръстена Йова? Харесвате ли името си и как то се приема например в Ангола?
- Името ми, за щастие, се приема много добре, където и да замина. На повечето езици се произнася без проблем. В рода на баба ми, която също се казва Йова, и аз съм кръстена на нея, преобладават имена като Йордан, Йовко и Йовка.
- Може ли да се каже, че Африка за вас е съдбовен континент, имайки предвид не само факта, че прекарвате в Ангола част от детските си години, но и пишете в Кейптаун дебютния си роман? Защо точно там?
- Това е континент, който влиза под кожата на човек. Но Африка е и много различна. Необятната й красота и шир всекидневно завладяват европейците. Огромните пространства създават чувство на свобода и безгранични възможности. Същевременно дните там минават в борба за оцеляване. Липсата на елементарни условия като вода, ток или инфраструктура диктуват всекидневието в държава, където се водеше гражданска война, като например Ангола. Това е само едната страна на Африка. ЮАР и по-специално Кейптаун е коренна нейна противоположност. Разбира се, и там се борят с всекидневни проблеми, но държавата е напълно организирана и блести с изобилието си. Първоначално бях малко шокирана от идеалната инфраструктура, каквато няма дори и в България. След това си спомням как пих първото си кафе в порцеланови чашки, което беше сервирано по най-елегантния начин. Вътрешното усещане се променя, започваш да се чувстваш поласкан и стойностен. Това създаде и до известна степен дискомфорт, тъй като в съзнанието ми бяха все още живи картините от Ангола и останалата Африка. Може би точно този сблъсък на две реалности на един и същ континент, които аналогично може да се случат и на други места, създаде предпоставката да започна да пиша. Дотогава живеех в Германия и там дълго съм седяла пред празния екран в очакване. Но в Кейптаун ме завладя вдъхновението. Може би защото се почувствах свободна и имах достатъчно пространство да пиша.
- Какво ви даде животът в чужбина и колко често се сещате за България, когато сте навън?
- Тъй като пътувам още от дете и никога не съм спирала, не съм се чувствала никога истински напуснала България. Животът в чужбина помага за промяната на перспективата на човек. Разбираш какво е да си непознат или нов в чужда държава и как се отнасят хората към теб. И започваш да правиш ревизия на цялото си поведение, особено когато става дума за толерантност и съжителство на различни култури и нации. Постоянно си мисля за България, най-много - ако отсъствам повече време. След това се опитвам да остана по-дълго в родината. Често ме обзема носталгия, чувството, че имам дълг към страната си, който предстои да изпълня. Усещам, че ме чака. И колкото и далече да съм, не е имало досега година, в която да не се прибера в България по няколко пъти.
- Къде сте у дома?
- Този въпрос си задава и героинята ми в романа, може би защото и самата аз си го задавам постоянно. В България се чувствам най-добре и наистина у дома. Африка има завладяваща магия, част от детството ми е свързано с нея, както и сегашният ми живот. Липсва ми, когато не съм там, но не така, както ми липсва България.
- Как се случи, че афинитетът към литературата надделя над сериозното ви образование, което получихте в Мюнхен?
- Образованието ми беше изцяло насочено към сегашното ми поприще на писател. Наука за религията е философска специалност и включва история, социология, политика, психология, естетика и т.н. Литературата и политологията са неизменни части от общото разбиране за една религия и нейния културен код. Взаимодействието между политика и религия може да бъде открито в литературата. Точно тези пресечни точки на социална реалност и духовно търсене са най-важни за литературата или поне за моето творчество.
- Защо корицата на книгата ви е репродукция на картина на проф. Христо Стайков? Рисувана е специално за романа ви или просто си я харесахте и го убедихте да ви я предостави?
- Картината не е рисувана за романа, тя беше моето вдъхновение. Познавам проф. Христо Стайков още от дете благодарение на близкото му приятелство с родителите ми. Можех да проследя творчеството му през последните 30 години много отблизо. Картината на корицата е емблематична, защото беше от последната му изложба, която много ме изненада със заряда и символиката си. Може би беше и подходящият момент за мен да започна да пиша. Сюжетът на романа дублира картината, защото, както споменах, тя беше моето вдъхновение. Нямаше нужда да убеждавам дълго проф. Стайков, защото който го познава, знае, че той обича всяка своя работа и целта му е да достигне до хората и да ги вдъхнови. А какво по-голямо вдъхновение от цял роман? Дъщеря му Десислава Христова, която също е художник и преподавател в Художествената академия в София, от своя страна подготви корицата и оформлението на книгата. Аз съм им много благодарна и на двамата за доверието и за разбирането, което проявиха към моето първо начинание.
- Посетихте ли юбилейната изложба по повод 75-годишнината на проф. Стайков? Какво е мнението ви за тази експозиция?
- Имах честта да присъствам на това събитие и смятам, че в картините му има неизчерпаем потенциал за философия, а самият проф. Стайков е човек, който може много лесно да осигури достъп до изкуството.
- Колко време ви отне да напишете "Галерия от  светове"? На български ли е създаден романът в оригинал? Защо?
- Действието на романа се развива в България и неминуемо оставаш в кода на страната. Мисленето започва с думите на съответния език. Така и при мен в съзнанието ми се зараждат образи или диалози, разкази или спомени и всички са на български език. От самото начало ми беше ясно, че единствено на български мога да предам нюансите и нивата на разказване по най-автентичен начин.
- За какво говори фактът, че героините във вашата книга са прототипи на най-близките ви жени - на майка ви, на баба ви, на вас самата...?
- Баба ми оказа доста голямо влияние върху живота ми или по-скоро върху начина, по който гледам на света около мен и на себе си. Майка ми от своя страна е много нежна, добродушна и невероятно състрадателна. Интересното при нея е, че тя никога не отстъпва от тази позиция, дори и в най-тежките моменти. Самата аз предавам мислите си през героините, които са неизменно обвързани с майка ми и баба ми. Смятам, че традицията и знанието, които се предават през майките и бабите, са много ценни. Начинът им на поведение е не само пример за подражание, но е и неизчерпаем източник на информация, която няма къде да бъде прочетена или предадена освен през майката или бабата. Този потенциал е във всяка жена, това е и нейната красота.
- За кого е предназначена книгата ви? Как си представяте нейните читатели?
- Първоначално си мислех, че ще предизвика вниманието на младите жени, които са на моята възраст, но впоследствие се оказа много популярна сред техните майки. Най-голям интерес има сред мъжете, на които им се дава да надникнат в дълбините на женската същност. Предназначена е за всеки, който иска да се докосне до нежността по различен начин и тя да стане част от него.
- Случи ли ви се нещо по-особено при представянето на вашия дебютен роман?
- Откакто издадох книгата, се срещнах с невероятни хора, случиха ми се запознанства, за които съм жадувала и са ми липсвали. Благодарна съм, че имам тази възможност.