Дъно ли?!

Румъния и България са "в дъното" на Европейския съюз по посещения на театър или друго културно събитие през миналата година - по данни на статистическата служба към Европейската комисия. Едва около 1/3 от българите са осъществили тази своя цивилизационна потребност през 2016 г., докато средният европейски коефициент е 67 на сто. Според статистиката излиза, че сме духовно нищи, направо бездуховници. Но числовата диаграма немее относно причините за това "състояние на нацията". Няма сравнителни таблици и спрямо общото жизнено равнище и стандарта на живот в изследваните държави. Става ясно, че преди нас, малко над дъното, са Италия, Гърция и Малта. Това би трябвало значително да ни успокои. Щом в такива богати страни с разнообразна културна палитра не се отдават масово на духовни развлечения, значи нашето интелектуално равнище никак не е лошо.
При скромните доходи на голяма част от населението, сред което именно са потенциалните ползватели на културни продукти, един от трима да ходи на театър или концерт си е направо подвиг. Интересна е и констатацията, че работещите ни сънародници, които са посещавали подобни прояви, са три пъти повече от безработните... Възниква въпросът: хората без доходи от кои точно пари да отделят за духовните си потребности.
Ако обаче ние, българите, вярваме на очите си, ще отчетем различна картина. Театралните салони редовно се пълнят, артисти целогодишно са канени по градове, села и паланки, а за много постановки с месеци не може да се добереш до билети. Само един пресен пример е закриващото сезона на НТ "Иван Вазов" събитие - "Театър пред театъра", което на пет спектакъла събра 4500 зрители! Пътуващото кино, концертите по паркове и градини, разграбваните билети при социално ангажираните инициативи на театрите с намалени цени показват всъщност колко е жаден българинът за култура.
За какво дъно говорим?!