Готови сме да работим с всички парламентарни групи

На днешния ден (б.р. - вчера), преди 26 години Vтт ВНС прие новата българска Конституция - четвърта в нашата история след възстановяването на българската държавност. 313 народни представители положиха подписите си под нея.
За мен е особена чест да се изправя днес пред вас, защото аз съм един от тези 313 депутати, който преди 26 години подписа новата ни Конституция. Изминалият повече от четвърт век е сериозен повод за равносметка и осмисляне на основните правила, разписани в Конституцията. На първо място следва да се отбележи, че с приемането на основния закон бе възстановена парламентарната система на управление в България. Смяната на обществената система вече е поставена на конституционни и законни основи.
Избрано със специализираните задачи и функции на Учредително събрание (т.е. да изработи и приеме Конституция), Vтт ВНС - по волята на представените политически сили и на доминиращото разбиране за важността на историческия момент - се превърна в реално народно представителство. В него бяха представени не само основните идейни течения, но и най-значимите обществени сили, както и популярни с гражданската си позиция български интелектуалци. В този смисъл може да се каже, че Vтт ВНС беше най-близко до идеала за парламента, като "форум на нацията", като отражение на доминиращите в обществото дух и стремления. За съжаление това повече не се случи в последвалите 26 години.
Разделението на властите е едно от най-сериозните достойнства на Конституцията - законодателна, изпълнителна, съдебна. Основният закон създаде нова институция - президент на Републиката, определен като държавен глава, който олицетворява единството на нацията. В качеството си на държавен глава той е надпартийна фигура, която трябва да гарантира държавността, да стабилизира конституционния строй и да балансира политическите сили и институциите.
Новата ни Конституция е първата от действащите досега конституции, която въвежда и нова за България институция - Конституционният съд, като орган, независим от парламента, президента и Министерския съвет.
Изминалите 26 години, независимо от всички трудности и лутания, доказаха стабилизираща роля на нашата Конституция. Доказаха се и включените в нея решения на парламентарни и конституционни кризи. Чрез възприетите европейски идеи и базови ценности на практика бе трасирана интеграцията на България в ЕС, която се случи и поради безусловната съвместимост на нашата конституционна рамка с тази на останалите членове на ЕС.
Уважаеми народни представители,
Добре е в днешния ден да си припомним още веднъж, че в Четвъртата българска Конституция са вградени правно-политическите основи на парламентарната демокрация. Тя гарантира мирния преход, основните свободи и социални права на българските граждани. Конституцията постановява, че България трябва да се развива като социална и правова държава. За съжаление тези добри и справедливи постановки в основния ни закон днес се разминават драстично с българските реалности.
В Конституцията е записано, че България е социална държава, която създава условия за право на труд (чл. 48), закриля майчинството и децата (чл. 14), жената-майка се ползва с особена закрила (чл. 47), осигурява безплатно медицинско обслужване и образование (чл. 52 и 53) и т.н. За съжаление малка част от българите днес могат на практика да се възползват от тези основни свои права. Бедността и лошите условия на живот са една от главните причини за все по-оредяващото население на страната ни. Да не говорим за достъпността до качествено медицинско обслужване и качествено образование.
И тук проблемът не е в българската Конституция. Не тя е виновна за дългия, мъчителен и объркан български преход. В Конституцията е заложен социален модел на обществени отношения, който трябваше да се изгради и развива от съответстваща нормативна база, гарантираща правото на труд и достойно заплащане за всеки българин, тук - в родината му; правото на достъп до качествени медицински услуги и качествено образование за децата му. Към днешна дата това е наша отговорност като народни представители в българския парламент.
Преди 26 години Четвъртата българска Конституция бе изработена и приета в съдбоносен за България период в условията на остра политическа конфронтация. Нашите предшественици имаха волята и мъдростта да преодолеят своите идеологически различия и тесни партийни интереси, за да изпълнят възложената им от народа историческа мисия. ПГ на "БСП за България" заявява, че е готова да работи с всички парламентарни групи. Искрено се надяваме това Народно събрание да прояви същите воля и здрав разум при изработването и приемането на качествени и адекватни закони в името на българските граждани.


Снимка Емилия КОСТАДИНОВА