Дорде съм жив, животе мой...

Лъчезар СЕЛЯШКИ 

Петър Селяшки (3 юни 1917 - 21 януари 1968) е роден в с. Сатовча - Югозападни Родопи. По бащина линия коренът му е от с. Ковачевица, Гоцеделчевско. До 1943 г. е с фамилно име Кючуков, но заради основателен личен мотив го променя на Селяшки. Син е на дюлгерина Тодор Димитров Кючуков, преселил се от Ковачевица в Сатовча, и на Руса Караколева от Сатовча. Детството и юношеството му преминават в лишения и непосилен труд. Като частен ученик завършва гимназия в Неврокоп (гр. Гоце Делчев), а след това учи задочно в Полувисшия педагогически институт в гр. Дупница.
През 30-те години на миналия век се включва в дейността на РМС - в състава на ремсова петорка в родното си село. Чете и разпространява нелегална литература (вестници, списания, книги), произнася речи. Заради тази дейност е арестуван на няколко пъти през 1938 и 1939 г.
Участва като доброволец във Втората фаза на Отечествената война в състава на 8-а Тунджанска дивизия. Оцелява в жестоките сражения на Втората световна война, водени на териториите на бивша Югославия и Унгария. Вестта за края на войната го заварва в гр. Марибор, Североизточна Словения. Сътрудничи със стихове, разкази и публицистика на в. "Фронтовак" - орган на Първа българска армия, и в. "Тунджански боец". Става член на редколегията на фронтовия в. "Пионер", орган на мостоваците. Общува с писателите Павел Вежинов, Иван Мартинов (главен редактор на в. "Фронтовак"), Ламар, Емил Манов, Петър Славински, Славчо Васев и др. Участва във войнишките литературни четения. Ето какво пише за едно такова четене в катедралата на унгарския град Сигетвар журналистът Славчо Васев в книгата си "Битка за нов свят" (изд. "Български писател", С., 1986): "Особено оживление настана, когато на сцената се появи Петър Селяшки. Войниците скочиха на крака и продължително време не можаха да се успокоят при появата на техния другар. Селяшки, мостовакът, който оттук заминаваше за своята част, стискайки здраво шмайзера в ръка, прочете няколко свои стихове, писани на фронта. Особено трогна неговото "Писмо"."
"Песен на орача" е първото публикувано стихотворение на Петър Селяшки (в. "Труд", бр. 195, 13.10.1939 г. и сп. "Млад кооператор", бр. 15, 15.11.1939 г.). Негови стихове и разкази се появяват във вестниците: "Светлоструй", "Фронтовак", "Литературен подем" (Стара Загора), "Пиринско дело" (Благоевград), "Учителско дело", "Родопска правда" (София), "Патриот", "Отечествен зов" (Враца) и др.; в списанията "Млад кооператор", "Септември", "Родопи". Участва със свои творби в младежкия литературен сборник "Първа бразда" (София, 1941), а по-късно - в антологията "Дни на героите" (София, 1946). През 1965 г. стихове на Петър Селяшки са публикувани в сборника "Пирински ручей".
Петър Селяшки сътрудничи със стихове, разкази, очерци, репортажи, пътеписи, етнографски изследвания, отзиви за книги и др. на редица периодични издания. От основаването на сп. "Родопи", в началото на 1966 г., е активен сътрудник, ценен от редколегията  на списанието.
До края на сравнително краткия си земен път Петър Селяшки работи като учител и като директор на основното училище в родното си място. Обичан и уважаван е преди всичко заради изключителната си честност и вярност на идеала за човечност и справедливост.
Поезията на Петър Селяшки е пропита с изстрадани чувства и размисли. Той смяташе, че всеки човек в дълбоката си същност е поет, ако не е погубил усета си за красивото и възвишеното.
В разказите от цикъла "Ехо от моето детство" звучат весело-носталгични, приглушено-романтични спомени, синовна признателност и неутолим копнеж по човечност, доброта и хармония. Те впечатляват с естетическа мяра и деликатност. Петър Селяшки изпитва братски чувства  към българите мохамедани от Сатовча и района и ненатрапчиво изразява убеждението си, че с тях естествено ни свързват общата съдба, матерният език, редицата обичаи и традиции. Той възпява добродетелите на хората от Югозападните Родопи и Гоцеделчевско. Творбите му греят с неповторимия колорит на този български край, отразяват драматизма на човешките съдби. Изпълнени са и с общочовешки чувства, размисли и идеи.
Баща ми копнееше да види поне част от своето литературно творчество, по-специално поезията, събрана в книга. Доста години след кончината му, през 1994 г., излезе скромен сборник с избрани стихотворения и разкази, озаглавен "Годишни кръгове" от издателство "Български писател", София. Книгата се посрещна с интерес и одобрение не само в родния край на автора, но и на редица места в страната. Сбъдна се  една от неговите най-съкровените мечти. В навечерието на 100-годишнината от рождението на Петър Селяшки излезе от печат второ преработено и допълнено издание на "Годишни кръгове", издателство "Българска книжница", София, с. 216. В тази книга са включени допълнително избрани стихотворения, разкази, публицистика, страници от фронтовия дневник на автора, писма и библиография. Това издание представя много по-пълно и по-ярко творческото наследство на учителя, поета, писателя, публициста и общественика Петър Селяшки. Стогодишнината от рождението му бе отбелязана с юбилейно тържество в с. Сатовча. На фасадата на родния дом на учителя и твореца бе поставена паметна плоча.

                                                                                       
РОДОПСКИ ПЪТЕКИ

на Владимир Арденски

Най-чудните в света пътеки!
Ах, как ли да ги разбереш?
Ту по бърчината тичат леко,
ту скрият се във дън дере.

Извиват радостно и спират
под сянката на бор клонат.
През тайнства горски се провират
и те облъхват с аромат.

И с колко красота са пълни,
и с тишина, и с речен ек;
и с блясъка на горди мълнии,
и със подковен крехък звек;

и с лай на куче отдалече,
и с нежна лунна светлина;
и с говор весел и сърдечен
на мъж горянин и жена.

Ръце грижовно те протягат
във зимен студ и летен пек
Ще те посрещнат с дума блага
и с песен - за душата лек.

МЪРТВАТА ПОДКОВА

Изкусен, вдъхновен ковач
нагрявал я в сърце и огън -
за буен кон с левент ездач
да бъде - в радост и тревога.

Да пръска звън и рой искри,
под бързите копита
земята мигом да гори,
от прашка сякаш да излита...

Но груба нечия ръка
на този праг я приковала.
Изтрита от безброй крака,
съвсем, съвсем е изтъняла.

Дорде съм жив, животе мой,
не ме наказвай със покой.

(Из сборника "Годишни кръгове", 2017)