Искам думата
Споделено
Мадрид - хубав град, ама бездъждовен
/ брой: 134
Липсваше ми София. Посрещна ме с дъжд. Така, както исках. Сега е 3 часът след полунощ. Само как вали! И как гърми! Липсваше ми тази свежест. Лятото едва е настъпило, а там, оттатък в чуждата земя, почти всичко е изгоряло от слънцето.
Нещото, което най-много липсва на Мадрид, освен дъжда, е тишината. Голямо бърборене бърборят някои човешки екземпляри. Опитвах се да разбера как изричат много думи с такава невероятна скорост, че даже и въздух не им трябва да поемат, за да изкажат пустословията си.
В София колите и моторите вдигат повечко шум. Пътищата ни са гола вода и допринасят за увеличаването му. Тротоарите ни са много зле, но поне е чисто. Циганките метат в събота отрано сутринта. Да не забравяме евтините климатици, които сме си накупили. Повече бучат, отколкото работа вършат. Трамваите също вдигат шум, вярно, по-малко отпреди. Нещо престъргаха релсите от Столична община, та се подобри ситуацията. Боклукчиите в София проявяват повече активност по събирането на боклуците, че дори и празни кофи обръщат, само и само да оправдаят курса. Всеки ден. Без почивка. Умора нямат. Имат Джи Пи Ес-и, километрите въртят, услугата се заплаща.
В Мадрид събират боклука като в Париж, Лондон и други подобни градища. Един път седмично. При нас - всеки ден. Какво ли няма да измислят нашите, за да ти вземат парите. Кипи усилен и безсмислен труд. Като гледам как се престарават, няма да се учудя, ако започнем да внасяме и боклучии. Така имаме шанс да се превърнем в Дубай на Балканите.
Добри КОЛЕВ, София