Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Ноември 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

На първа страница

"Европейски семестър 2017" се закрива - готови ли сме за българския?

Предизвикателство е да предложим своя прочит на препоръките на Съвета на ЕС, който да залегне в нашата алтернатива за Бюджет 2018

Георги Пирински

11. Юли 2017 , брой: 133   555   0
Снимка


    Днес, на 11 юли, Съветът на ЕС в състав министрите на финансите и на икономиката следва окончателно да утвърди Специфичните препоръки по страни (СПС) за всяка от държавите членки относно тяхната бюджетна и структурна политика за следващите 18 месеца, т.е. за второто полугодие на текущата и за следващата 2018 г. С това се поставя край на т.нар. процедура на Европейския семестър - процедура, включваща следните основни етапи:
* месец ноември на предходната година - Годишен обзор на растежа - доклад, който Европейската комисия представя (в сегашния цикъл - на 16 ноември 2016 г.) и в който дава обща икономическа прогноза за предстоящия период;
* месец февруари на текущата година - доклади по страни, в които ЕК дава оценка на състоянието и очакваното развитие на икономиките на всяка от страните членки, със съответни констатации и изводи, в т.ч. за изпълнението на предходни препоръки;
* месец април - страните членки представят на комисията своите Национални програми за реформи и Стабилизационни (ако са членки на еврозоната) или Конвергентни (ако са извън нея) програми, в които очертават структурните реформи и фискалните политики, които възнамеряват да водят през следващите година и половина;
* месец май - Комисията прави оценка на получените програми и формулира своите предложения за Специфични препоръки по страни (т.нар. СПС), с оглед съгласуването и координацията на политиките;
* май-юни - проектите за препоръки се ревизират и съгласуват в рамките на различни комитети към Съвета на министрите на ЕС;
* юни-юли - завършващият етап, обхващащ три стъпки: първа, Съветът одобрява така редактираните проекти за СПС (тази година - на 16 юни); втора, Европейският съвет в състав държавни и правителствени ръководители утвърждава одобрените от съвета проекти (тази година - на заседанието на Европейския съвет на 22-23 юни); трета - Съветът в състав министрите на финансите и на икономиката окончателно приема препоръките към всяка от страните членки (тази година това следва да стане на днешната дата, 11 юли), с което приключва процедурата на Европейския семестър.
Очевидно е, че на всеки от тези етапи - от доклада за растежа до окончателната препоръка за България, между ЕК и българското правителство се обсъждат въпроси от възможно най-актуално значение както за отделния гражданин, така и за страната като цяло - бюджетът, финансовата система, заплатите, доходите, заетостта, пенсиите и социалните помощи, демографската политика, както и образованието и здравеопазването. Същевременно обаче до широката публика достигаха едва един-два фрагментарни отгласа от препоръките за България, засягащи едно или друго изискване по отношение например на банките или на процедурите по несъстоятелността на дружествата.
Сега вече предстои "българският семестър" - т.е. съобразяването с приетите препоръки, като се започне от дооформянето, обсъждането и приемането на държавния бюджет за 2018 г. и се премине през законодателните актове по отношение на препоръчаните реформи в основните области на финансовата, икономическата и социалната политика. Да, но доколко сме готови за отговорно обсъждане и критично отразяване на тези препоръки във финансовия план и в законодателната програма на страната до края на годината? Очевидно не особено добре.
Като начало, към преодоляването на този тежък дефицит на елементарно разбиране за връзката между "европейския" и "българския" семестър е нужно да осмислим тазгодишните препоръки към България. Структурата на СПС по принцип включва три съставни части: първа, позовавания на съответни нормативни текстове и актове на ЕС; втора, констатации за икономиката и финансите на страната (основна част на СПС, с която се обосновават и произтичащите от констатациите препоръки); трета, съдържаща заключителните препоръки за предстоящия период.
По отношение на България, приеманото днес решение на Съвета, включва 20 констатации. Основните от тях могат да се групират в следните четири категории:
* три уводни, в които се прави рекапитулация на представените от ЕК и от българска страна доклади, сред които се отбелязва и това, че България е представила своите Национална програма за реформи и Конвергентна програма за 2017 година едва на 17 май т.г. - т.е. със значително закъснение спрямо установения срок месец април;
* три констатации относно бюджетната и данъчната политика, в които се отбелязва, че се очаква средносрочната бюджетна цел за структурен дефицит от 1% да бъде постигната, но че делът на сенчестата икономика остава висок и все още няма признаци на съзнателно спазване на изискванията на данъчното законодателство;
* три, в които се отбелязва, че независимо от, общо взето, положителните резултати от т.нар. стрес тестове за стабилността на банките и небанковите финансови дружества, все още остават области на нестабилност, в т.ч. и при т.нар. системно важни институции (водещи банки и дружества), поради което са необходими по-нататъшни усилия за укрепване на контрола от страна на БНБ и на Комисията за финансов надзор, както и че нивото на фирмената задлъжнялост и процентът на необслужваните кредити остават твърде високи;
* три относно заетостта и доходите, в които се констатира, че продължава свиването на работната сила в резултат на емиграцията и отрицателния демографски ръст, че делът на недекларирания труд остава твърде висок, че все още липсва обективен механизъм за определяне на минималната работна заплата, както и че особено големият дял на бедни и застрашени от бедност остава основен икономически и социален проблем.
Други пет констатации третират възлови въпроси на програмирането на структурните фондове, образованието, здравеопазването, обществените поръчки и съдебната реформа. Сред трите заключителни текста на втората част от препоръките се съдържа и мнението на съвета, че се очаква България да спази изискванията на Пакта за стабилност и растеж (включващ т.нар. Маастрихтски критерии за 3% бюджетен дефицит и 60% държавен дълг спрямо БВП).
Следва заключителната трета част на СПС, която, въз основа на направените констатации, включва (в резюме) четири изрични препоръки към България:
* да подобри събирането на данъците и спазването на данъчното законодателство, в това число чрез комплекс от мерки отвъд 2017 година; да се засили ограничаването на сенчестата икономика и недекларирания труд;
* да подобри банковия и небанковия надзор чрез комплексни планове за действие във взаимодействие с европейските институции, както и да се усъвършенстват процедурите за съкращаване на необслужваните кредити;
* да подобри целеполагането на активните политики по заетостта и организацията на социалните услуги за групите в неравностойно положение; да разшири качественото образование, в това число за ромското население, както и покритието на здравното осигуряване, като съответно се съкратят плащанията "от джоба"; чрез консултации със социалните партньори да приеме прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата; да подобри обхвата и адекватността на минималния доход;
* да гарантира ефективното изпълнение на Националната стратегия за развитие на сектора на обществените поръчки за периода 2014-2020.
Най-общо може да се заключи, че и тазгодишните СПС по принцип, в т.ч. и за страната, остават подчинени на Пакта за стабилност и растеж, т.е. на постулатите на политиката на остеритет, означаваща драстични бюджетни ограничения, които засягат преди всичко социалната сфера. Същевременно прави впечатление, че засилено внимание е отделено на проблемите на работната сила и на социалната политика, на образованието и на здравеопазването - резултат на настойчивите усилия на левите партии и на синдикатите и на европейско ниво, и по страни за включване на социалните показатели като равнопоставени на финансовите в анализите и препоръките по процедурите на Европейския семестър.
И така, предстои в обществото и в Народното събрание да бъдат обсъдени и критично възприети така отправените към страната препоръки. Предизвикателството е и към БСП, и народните представители в парламента, при това във взаимодействие с представителите на партията в Европейския парламент - ще съумеем ли да предложим своя прочит на препоръките на Съвета на ЕС, който да залегне в нашата алтернатива за Бюджет 2018 и за необходимото ново законодателство, отговарящо на социалния модел, заложен в Конституцията на страната (чието приемане впрочем след ден, на 12 юли, бележи своята 25+1 годишнина)? Дали?

 

 

 

България

  • Премиерът да каже кога, откъде и от кого, как и при какви обстоятелства е получил информацията и кои са въпросните лица, призовават социалистите
    23. Ноември 2017 230
    12
    0

    "БСП за България" настоява главният прокурор Сотир Цацаров да разпита премиера Бойко Борисов за изявленията му, че има депутати, замесени в наркотрафик и в купуване на гласове от затворници. Това обяви вчера секретарят на парламентарната група на левицата Филип Попов. Сигналът е подписан от Корнелия Нинова, Драгомир Стойнев, Крум Зарков,...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"