Да спрем търговията със задължения

Пламен Милев,
експерт към комисията по икономическа политика и туризъм в 44-то НС

В препоръките на Европейската комисия по Националната програма за реформи на България за 2017 г. се посочва, че "в България са налице прекомерни макроикономически дисбаланси. По-специално в България продължават да се наблюдават дисбаланси, свързани с оставащите слабости във финансовия сектор и значителната задлъжнялост на предприятията в условията на висока дълготрайна безработица. Сенчестата икономика и недекларираният труд остават широко разпространени. Свързаната с данъчното облагане административна тежест е значителна. Мерките за намаляване на бюрокрацията явно са довели до ограничени резултати досега и няма признаци за значително подобряване на доброволното спазване на данъчното законодателство. При тези обстоятелства правоприлагането е от възлово значение не само за упражняването на контрол, но и за укрепването на превенцията срещу неспазването на данъчното законодателство". В тази връзка ЕК на първо място препоръчва: "Да продължи да подобрява събирането на данъците и спазването на данъчното законодателство, включително чрез цялостен пакет от мерки за периода след 2017 г".

По официални данни

на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за 2016 г. общият размер на забавените или неизплатени трудови възнаграждения възлиза на над 35 млн. лева. Ощетени са 57 000 лица, работещи в 453 предприятия. Трябва да се има предвид, че тези данни са представителни само за предприятията, които са били обект на проверка от страна на агенцията, спрямо над 400 000 работещи предприятия в страната. Данните са от доклада на временната комисия към НС за проучване случаите на неизплатените заплати.
Официалните данни на Националната агенция за приходите (НАП) показват, че в България за 10 години (2004-2014г) некоректните длъжници са се увеличили повече от три пъти, а неплатените от тях данъци и осигурителни вноски над 7 пъти.
В началото на 2004 г. данъкоплатците, които са имали просрочени задължения за над 5 хиляди лева, са били 4934 и са дължали данъци и осигурителни вноски в размер на 1.8 млрд. лв. В края на октомври 2014 г. дължимите данъци и осигурителни вноски от некоректни платци са достигнали 14.4 млрд. лв., а броят на некоректните фирми е достигнал 16 301. 
Към края на октомври 2014 г. в категорията  "безнадеждни" - фирми, които нямат нито имущество, нито вземания и НАП не може да предприеме никакви обезпечителни мерки, не са се отзовали на поканите на приходната администрация за плащане или отсрочване/разсрочване на задълженията, а някои от тях дори не могат да бъдат открити на адресите, на които са регистрирани, фигурират 13 635 длъжници с неплатени 13.3 млрд. лв. данъчни и осигурителни задължения при 18.8 млрд. лв. държавен дълг към същата дата. Тази сума е достатъчна да запълни бюджетния дефицит за няколко години и е близо три пъти по-голяма от дълга, който държавата изтегли през 2015 г. - 4.6 млрд. лева (данните са взети въз основа на публикуваните от НАП списъци на длъжници и издирвани лица).
Във връзка изложените факти БСП предлага законопроект за изменение на Търговския закон, целящ да осигури по-добра защита на правата на работниците и служителите по отношение на дължимите им доходи от труд, както и да се прекрати порочната от години практика фирми със задължения предимно към НАП и с неизплатени заплати на работници да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си. По този начин вече бившите собственици се освобождават от пасивите на фирмата и оставят всичките й задължения на новия собственик, като в същото време регистрират друго дружество и започват наново и начисто. Промените, предлагани във внесения от БСП законопроект, са съобразени с практиката и целят да пресекат най-често регистрираните случаи на злоупотреба и избягване от имуществена и наказателна отговорност. Не на последно място с промените в Търговския закон ще се спестят допълнителни разходи на време и финансови средства на НАП и Съдебната система.
Предлагаме да се ограничи прехвърлянето на дружествени дялове на трети лица при образувано ревизионно производство по реда на чл.112 от ДОПК до приключването му, т.е по време на ревизия.

Практиката показва много случаи,

при които след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, проверяваното дружество сменя собствеността си, акта за установяване на нарушения се връчва на новия управител, който го обжалва, за да спечели време и след като минат две години от прехвърлянето, обявява несъстоятелност. По този начин новият собственик и управител поема изцяло отговорността за несъстоятелност на дружеството, но не може да му се търси наказателна отговорност, защото деянията са извършени от предишните собственици и управители. На тях също не би могло да се търси отговорност, защото са минали 2 години след прехвърлянето на дружеството. Промяната касае само прехвърлянията на дялове на трети лица, а не между съдружници.
В случай, че дружеството има задължения, то прехвърлянето на дружествените дялове на трети лица излиза от компетенциите на нотариуса и преминава в компетенциите на окръжния съд.
С тази норма се цели съдът да прецени, давайки ход на процедура по стабилизация на дружеството, дали дружеството има активи и икономически потенциал, поради което трябва да бъде стабилизирано, или дружеството е свръхзадлъжняло, няма активи, новият собственик не предлага конкретни решения и обезпечения на кредиторите. Така дружеството следва да бъде обявено в несъстоятелност, като досегашните управители понесат и съответните санкции, предвидени в закона за лица, които вследствие на управлението си са довели търговското дружество до несъстоятелност, т.е. нямат право повече да бъдат еднолични търговци, управители на дружества с ограничена отговорност и на командитни дружества, както и членове на съвета на директорите на акционерни дружества.
Предлаганите промени по никакъв начин

не възпрепятстват свободата

на стопанската инициатива. В чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Република България свободата на стопанската инициатива се посочва като основа на икономиката на съвременната българска държава. Конституционният съд добавя, че тази свобода няма абсолютен характер и не изключва принципите на държавно регулиране и държавен контрол на стопанската дейност; свободната стопанска инициатива може да бъде ограничавана с оглед защитата на други конституционни ценности. / Реш. №6 на КС от 1997 г., ДВ, бр. 34 от 1997 г.; Реш. №14 на КС от 1998 г., ДВ, бр. 67 от 1998 г/.
Правото на труд и условията за осъществяване на това право също са конституционна ценност, според чл.48 от Конституцията на Република България.
Предлаганите промени не засягат прехвърлянето на дялове между съдружници, както и прехвърлянето на дялове от дружества с обезпечени задължения на трети лица. Тази мярка не ограничава свободата на предприемачество, а "свободата" бързо да се освободиш от отговорност. Прекратява се и търговията със задължения, а това не е част от предприемачеството.
С предвидените изменения и допълнения в Закона за задълженията и договорите и Търговския закон се дават възможности на ощетените лица да защитават своите законни интереси за неизплатени работни заплати и обезщетения по реда на изпълнително производство, както и да бъде инициирана процедура по несъстоятелност по искане на най-малко една трета от заетите в съответното предприятие.
Доколкото работниците и служителите са

най-уязвимите кредитори

на предприятие, което е изпаднало в несъстоятелност, се предлага те да бъдат посочени на първо място в реда на вземанията по чл. 722, ал. 1 от Търговския закон.
За 27 години преход десният политически елит създаде една верига "извличащи политически и икономически институции", които доведоха до високи неравенства, интензивно обедняване на по-голямата част от населението, дълбока човешка експлоатация, провалена политическа система и накрая до провалена държава. Тези "извличащи институции" позволиха концентрация на доходи, богатство, материални активи, а следователно - и потребление, у малък брой хора, а останалите "увиснаха".  Притежавайки средствата за производство, този нов елит вече е в състояние да властва и да експлоатира работещите, които нямат нищо друго за продан освен своя труд.
В България благодарение на неолибералния модел компаниите не се конкурират помежду си за по-голям пазарен дял на база качество и висока производителност. Днес собствениците на средствата за производство принуждават работещите  да се конкурират помежду си в това колко по-ниско да продадат своя труд. Крайният резултат от това е, че въпреки че работещите осъществяват икономическия процес и цялата култура, те нямат власт над нея и в действителност са й подвластни. В резултат на това днес трудът като самодейност е заменен от неговия социален антипод - отчужденият труд.
В съвременното българско общество изключително контрастно наблюдаваме четири взаимно свързани аспекта на това отчуждение: от продукта на труда, от самия труд, от човешката родова същност и самоотчуждението. Появи се нещо, което някога икономистите (и след Маркс) са наричали "относително излишно население" - население, което е излишно, защото за него няма адекватни ресурси. Не заради изключителна раждаемост, а заради провалените институции.
БСП неведнъж се обявява против паралелната държава и предлаганите от нас мерки са насочени именно в тази посока.