Македонски ли са българските песни от Пирина

Крум Лазаров

За пореден път в нашата действителност излиза на преден план болезненият за всеки българин "македонски въпрос". Нашият премиер, след като реши да регулира отношенията Турция - ЕС, се зае с още по-заплетения възел на взаимоотношенията ни със западните ни братовчеди.
Въпросът е от изключителна важност за нашата нация и не може да бъде решен с едно поднасяне на букет цветя пред паметника на българския цар Самуил. Това споразумение, което се планира да бъде подписано през август в гр. Скопие, може да се окаже съдбоносно за нашата национална сигурност и за бъдещето на нацията ни.
Интересно, когато нашите политици са се готвели за срещата с македонския премиер Заев, правили ли са консултации с наши учени и историци от БАН и ведущите ни университети, за да не се стигне до риска с лека ръка да се правят отстъпки от националната ни история, които могат да имат фатални последици за бъдещето на България.
Прави впечатление, че отново се предъвква "грешката на Вл. Путин" за македонските земи, включително и от коментатори, които са добронамерено настроени към руския президент. За тяхно сведение, с тази своя фраза Вл. Путин твърдо отстоява нашата българска позиция. Защо ли? Защото явно има съветници историци, които са запознати добре с научните проучвания на своите колеги от края на ХІХ - началото на ХХ в.
Ето някои изводи от Голямата руска енциклопедия от онзи период. В средата на ХІХ в. интересът на руските учени към славянското население на Югоизточна Европа се засилва. Борбата на това население за освобождението му от турско робство намира отклик и съчувствие във всички слоеве на руското общество. Поради този интерес в енциклопедиите на Руската академия на науките намираме богата информация за българската история, българския език и борбата за църковна независимост в края на ХІХ и началото на ХХ век. Примерите са много и красноречиви.
В Енциклопедичния речник от 1891 г. срещаме следния текст:"Западното българско царство, в което по-дълго се задържа династията на Шишмановците, просъществува във времето за по-продължителен период. В него са влизали територии от Македония, Албания, Северен Епир, Тесалия, долината на река Морава и териториите между София и Видин. Столица на Западна България при основателите на династията на Шишмановците е била Средец (София), след това Воден, а най-накрая Самуил я премества в Охрид. Четиридесетгодишното царуване на Самуил е отбелязано с постоянни войни с Византия. Той умира от мъка след тежкото поражение, което е нанесено на войските му при планината Беласица от император Василий ІІ, наречен Българоубиец. Василий ослепил 15 хиляди пленени българи и в такъв вид ги изпратил на Самуил. Българският цар при вида на своите войни с извадени очи паднал на земята и след два дни умрял, не можейки да преживее този удар".
Голямата руска енциклопедия отбелязва следното за българите в Македония и Одринско: "За българското население в турските предели гордост и знаме все още е екзархията. Екзархист е равносилно на това да се признаеш за българин, а патриархист - за грък, или (в последно време) за сърбин. Броят на екзархистите към момента е 130 127, а броят на патриархистите - 46 449". (Большая энциклопедия, С.Петербург, стр. 447, т. 17, 1891 г.). Същата енциклопедия очертава и областите, в които се е говорил нашият език. "Българският език принадлежи към югоизточната група на славянските езици. Неговата област на ползване на север се ограничава от р. Дунав, на запад от Сърбия и Албания, на юг и югоизток - от областите, където се говори гръцки език. На  югозапад и югоизток гранични точки на ареала на българския език се явяват Охридското езеро, Косово, Солун и Адрианопол. Освен това и в Русия има български колонии: на юг Бесарабия и северозападно от Азовско море". (т.17, стр. 449).
Особено внимание заслужават резултатите от изследванията на руските учени в югоизточната част на Балканския полуостров от края на ХІХ и началото на ХХ век. "Понастоящем под Македония" се разбира сегашният вилает Солун и южният вилает Монастир. Южно от тази област, до самия Солун, областта се населява от гърци. На север от тях разпръснато живеят османски турци и главно славяни. Последните сами себе си наричат българи. Затова по-голямата част от изследователите ги отнасят към българите. Други обаче ги определят за сърби. Води се вражда между българската и сръбската партия, при което голяма част от  населението не се смята за сърби, както това му се иска на представителя на сръбската партия господин Ганчович, защото те явно се смятат за българи". (Большая энциклопедия, т.17, стр. 511, С. Петербург).
Това са само няколко епизода от изследванията на руската академична общност, изясняващи етническата карта на югозападната част на Балканския полуостров, която днес попада в територията на Република Македония. Изводите от тези исторически изследвания са, че нашите предци с достойнство са защитавали своята българска идентичност, именно по македонските земи. Титаните на съвременната ни дипломация трябва да си вземат поука как трябва да се защитават националните ни интереси. Не може срещу едно букетче цветя, положени на паметника на цар Самуил, да се харизва "македонският език". Захариева отрича да е говорила за това, дано е така, защото това би било не престъпление, а нещо много по-лошо и опасно - това е стратегическа грешка и тя ще тежи на съвестта на тези, които в момента ни управляват.
Все още има време да се проведат консултации с компетентни специалисти, които да изработят стратегия при провеждането на разговорите, предшестващи подписването на споразумението с правителството на Македония. Колкото до гръцката позиция - ние можем само да се учим от тях как се защитават национални интереси така, както те ги разбират. А защо да не се отиде в Атина да се съгласува обща позиция на двете страни при преговорите с Македония, стига, разбира се, да се намерят опитни дипломати и политици, които умеят не само да говорят като кречетало, но и да изслушват своите партньори.
И накрая. Един певец от Пиринския край пее много хубава и тъжна песен, която започва така:
"Македонио, Македонио, пуста да е тая граница дето раздели братя и сестри".
Господа политици, ако искате да останете в историята като защитници на целокупната българска нация, при преговорите, които ще водите с нашите съседи, три пъти мерете и повече не допускайте да режат от снагата на изстрадалата ни Родина.



Борисов и Заев при паметника на цар Самуил в София