Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Юли 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Мила Родино

Иван Вазов във фантастичното царство

Великият творец е вдъхновен поклонник на българската природа, на нейните райски красоти и на курорта Костенец

7. Юли 2017 , брой: 131   325   0



Михо Червенков

Мраморна плоча на малка двуетажна къща в курорта "Вили Костенец" напомня, че тук е идвал на почивка и е творил сред природата народният поет Иван Вазов. Сред хора от старото и романтично село Костенец все още са запазени спомените от онова време, предавани от поколение на поколение.
За първи път патриархът на българската литература посещава Костенец през лятото на 1890 г. - това е само пет години след Съединението. За това посещение той разказва в пътеписа "Костенец - пътни бележки":
- По 4 часът влакът спря при станция "Баня Костенец". Оттук до Костенец има-няма един час, но пътят е лош и води през храсталаци. Грапавините му страшно тръскат и килкат талигата, която вози мене и двамата ми другари-туристи.
Народният писател не пропуска да изкаже възхищението си от селото:
- Влязохме в Костенец. Това село, голямо като град, учудва те най-напред с многото си балкони, които стърчат от двете страни на улиците...
И по-нататък:
- Тръгнахме из тесните улици, между два реда зидове и плетища, зад които зеленееха гигантски орехи и други буйноклонести дървета.
Вазов и приятелите му се настаняват в Джировия хан, построен през 1873 г. В "Пътните бележки" геният на българското слово пише:
- Стаята, която ни се даде в Джировия хан - една на троица ни, беше просторна, светла, гола и с три железни кревата, покрити с кирливи чаршафи. В това отношение тя не беше по-долна от стаите в софийските хотели; тя ги надминуваше по съвършено лишение от дървеници. Ние и повече не искахме. Още едно честито обстоятелство: над вратата на тоя хан нямаше никаква табела! Пръв път срещах подобно заведение без никакво претенциозно-безсмислено название.
Когато обаче поетът слиза долу, в кръчмата, вижда до стената една дъска, на която съхнели бели слова: "Гостилница Европа", и възкликва:
- Значи и тук рекламата, и тук фалшът в тия девствени гори! И тук Европата...
Сутринта рано групата тръгва към водопада, "една от славите на Костенец".
Пътят следва нагоре по реката. В края на селото към нея се влива друга река - Пленщица. Към това чудно име Вазов проявява интерес и в селото му разказват, че името идва от запазено историческо предание за отбраната на Костенец от нахлуващите мюсюлмани, също за местността Градище и за Гарванова ливада, Черковището. Научава, че в друго народно предание долината носи едно "трагическо име: Костено поле! Защото то е засипано от купища кости на последните борци на умирающа България".
Минават през поляна колкото харман, покрита със сгурия. Водачът им обяснява, че това са следи от стари мадани (от тур. - пещ и ковачница за топене на желязна руда и за преработване на суровото желязо, б.р.), каквито в Костенец е имало на няколко места. Стигат до водопада. Народният поет е пленен от гледката, която се разкрива пред тях:
- Тук живот кипящ, гороломен, буйният живот на неукротимата стихия, която няма хабер ни от гнева на небето, ни от зъба на червяка, ни от вековете. Огромен стълб вода пада от гола скала в един дълбок вир, сред бели, клокочущи талази и пяна. Ситен дъждец от пръските на водопада ни засипва и разхлажда.
По две стихотворения ни е оставил големият поет за водопада и Черковището.
Вазов описва, че съвсем близо до водопада извира от една скала топла минерална вода и по едно улейче се влива по-долу в един издълбан камък, "но в това басейнче едва ли би могъл да се побере един човек".
На другия ден приятелите на Вазов си заминават, а той остава още пет дни, които прекарва "в постоянни разходки из райските ливади на север от Костенец, в лутания из горите и урвите, в бране на лешници, в къпане под скоковете на бичкиджийниците, в мечтание, леност и спане. Аз се преобърнах на истинско дете на природата".
В Костенец, през тези няколко слънчеви дни, Вазов се среща със Захари Стоянов. Преди това тук е бил Стоян Михайловски, а също и Кирил Христов, все светила в българската литература. Те са откривателите на курорта - 1890 г. е приета за зараждане, за начало на курорта "Вили Костенец". Те оставят за поколенията впечатленията си: Стоян Михайловски нарича мястото "Райско кътче", Иван Вазов споделя пред малинарките: "Вие тук живеете в рая", а Кирил Христов нарича поречието на Стара река "фантастично царство".
Десет години по-късно Иван Вазов пак посещава Костенец. За тази разходка в пътеписа му "Една родопска усоя" четем:
"Щом стигнеш в село Костенец, като погледнеш на юг, ще видиш наблизо Родопите, че се въздигат като една гигантска стена до небето, диви, намусени, лисисти, величествени".
Поетът отново е пред "знаменития Костенецки водопад", пред който вече е изградена "костенецката баня - едно бяло здание, четвъртито, с малко кубе, задънено, живописно в гърлото, затулящо водопада".
Банята е отстъпена на общината със закон от декември 1897 г.
За ежедневните излети по река Чавча навътре в планината той пише:
"Често ме застигат боси малинарки, с празни кошници в ръце. Те ще берат малини и после ги носят на станцията. Тия дружини от русокоси моми и булки, съхранили въпреки трудния си планински живот, красивите, правилни и деликатни черти на лицето си - тукашният тип е извънредно красив, - оживяват пустинята с веселия си говор и смехове".
Разнася се по онова време мълва, че поетът харесал местна мома. Когато отидох да поразпитам в селото, споменът вече бе много избледнял. Не се знае дори дали са се срещали, или поне един поглед разменили, но Вазов се интересувал за живота й: избрала ли си е стопанин, случила ли е, дали е щастлива.
Като тръгва от летовище Костенец през един юлски ден на 1902 г. Иван Вазов прави излет до връх Белмекен с "весела дружина от туристи и ловци". Привечер спират на една полянка в северните поли на самия Белмекен, запалват буен огън и до късно са край него. В разговора Вазов подхвърля идеята:
"Не би ли се намерили от обожателите на българската природа добри хора, които да съградят тук от изобилните камъни едно грубо подслонче, за да се укрият излетачите от вятър, дъжд, град, изненади?".
Идеята е подета от костенчани и по-късно правят кокетна хижа до езерото под връх Равни чал на 2222 м надморска височина. Открита е през 1933 г. от архимандрит Кирил в присъствието на 1000 туристи от цялата страна.
За продължаването на излета Вазов пише:
"Сутринта след изгрев слънце, което ни събуди, покрити с роса, почнахме възлизането си по урвата на върха. С неимоверни усилия, с вратоломни катерения по страшно стръмната урва, през ронливи, коварни сипеи, през море от настръхнали скалаци, през налягалите гъсти балвани, що образуват невъзможния и приоблачен път, ние възлазяме най-после на самия връх".
Поетът увлекателно разказва за красивите гледки пред тях, за овчите стада на власите и големите им овчарски кучета, за войника на пост на границата с Турция на южния склон на върха, за трудния обратен преход по река Айрян дере, за да завърши:
"Пристигнахме сломени, вир-вода на Костенецката баня, дето с наслаждение потопихме морните си снаги в благодатните струи, при заглушителния гърмеж отвън на водопада".
За друг свой излет през август 1906 г. поетът е оставил пътеписа си "За Костенецкия водопад". И точно тогава той споделя:
"При всичката зеленина и прохлада на София през миналия месец юли мен ми се дощя да я напусна за ден-два и да се поразходя до друго зелено място. И като мислех за разните кратки и евтини разходки, които бих могъл да сторя, с неодолима сила ми се натрапи в ума видението за Костенецкия водопад, на гръмливия и величествен Костенецки водопад, залюбен вече от мене през две по-ранни посещения. И реших да ида пак да го погледам".
Най-продължително е пребиваването му в Костенец през лятото на 1917 г. Преди да тръгне, оставя писмо за Иван Шишманов:
"Аз внезапно реших и тръгнах днес за Костенец, да търся хлад и тишина. Ще се побавя вероятно 10-15 дни там, а може би и повече, ако ми се хареса. Ако пишеш нещо, адресувай: Костенец, вила "Ганев". Па ако ти скимне, ела ми на гости".
От това посещение най-добре личи колко много поетът е обичал зелената природа край Костенския водопад, какво участие е вземала тя в живота и творчеството му. Това гостуване прави по покана на семейството на по-малкия си брат Борис Вазов. Наемат три стаички, които съставляват горния етаж на вилата на Стефан Ганев, пенсионер-учител. Вилата, на която Вазов дава звучното име "Вила Росен", която благодарение на наследниците, и сега е запазена, е вляво от пътя, между пътя и реката - тогава една от първите при влизането в летовището, - потънала в зеленина. Пред нея имало голям двор с дървета, кичеста круша, с полянка наоколо, където са прекарвали деня.
За това летуване Елисавета Консулова-Вазова, съпруга на Борис Вазов, пише:
"Още първата заран той (Иван Вазов) се яви на закуска с щастливо озарено лице, седна до масата, сложена под крушата и заразправя със светнали очи:
- Тая сутрин някаква далечна небесна музика слушам, която се чува все по-ясно и по-ясно, сякаш наближава към мене. Някакви райски звуци, някакви неземни хармонии. Слушам захласнат и полека-лека дохождам на себе си. Отварям очи и продължавам да се вслушвам. Музиката не престава. Та това са звуци на стадо, някъде горе на хълма! И тая вълна от прелестни звуци и слънце нахлува до мене през отворения прозорец! Вие в рая живеете тук!
Това хубаво настроение придружава Вазов през цялото му триседмично пребиваване. Радва го природата със своите разнообразни изгледи, водопадът, който се вижда от близкото възвишение, цветята, от които той се възхищава, без да откъсне нито едно от тях. Трогва го малкото лешниково храстче, обкичено с плод, особено удоволствие му доставят и декламациите на неговите малки племеннички.
За живота и работата на поета през тези дни Елисавета Консулова-Вазова продължава:
- Сутрин ставаше много рано и още преди закуска излизаше на разходка. Често с него тръгвах и аз. Прекосявахме през камънаците реката, която бучеше току зад вилата, и тръгвахме по оттатъшния бряг. Чудех се на тоя 67-годишен тогава човек, който се катереше като коза по сипеите. От възвишенията на другия бряг се откриваше гледка към равнината и водопада. Той не можеше да им се насити. Връщахме се за закуска и след това се затваряше в стаята си да работи.
До обяд Вазов пише, чете, изпраща писма. След обяд възрастните остават на кафе. И отново отива в стаята си докъм 5 часа. Елисавета Консулова-Вазова забелязала, че всяка сутрин в тетрадката на масата имало по няколко стихотворения, почти без поправки, а наоколо не намирала черновки.
"Сякаш на един дъх бяха написани" - добавя тя.
През свободни минути успява да направи няколко скици на поета и един портрет. Запазена е малка скица с маслени бои: Вазов облегнат в дълъг стол, с книга в ръка.
В писмо от 12 юли Вазов пише до А. Балабанов:
"Чета с наслада Есхила и Еврипида във Ваш превод. Той е отличен. Ясност, чистота, стегната реч, добросъвестна работа. Това е рядко у нас. Сърадвам Ви и Ви стискам оттук ръката".
Надвечер всички излизат на разходка по околните хълмове и най-често към водопада или към Черковището.
"Правеше ми впечатление - пише Е. Вазова - как той одухотворяваше всяка скала, всяка тревичка. Дълго стоеше под запустялото орлово гнездо над водопада, радваше се като дете на губерите от здравец по бреговете на реката, не се насищаше да стои над самия водопад, загледан във вдигнатия воден прах, заслушан в грохота му".
През тези три седмици поетът обогатява своето творчество и нашата поезия с тридесет и шест лирически откровения, достатъчни за цяла стихосбирка "Юлска китка", която по-късно ще нарече "Какво пее планината". От тези стихове се чувства най-добре как Вазов е възприемал величието на природата тук, как е откликвала душата му на нейните красоти, на грохота на водопада, на омайния гърмел на реката...
Не само това. Вазов е имал и други причини за внезапното тръгване за Костенец.
Тези песни за природата, за любовта: "Над водопада", "Зелено", "Славеите", "Мечта", "Видение" и др. са писани в разгара на Първата световна война. Дошъл в този обичан от него кът, изморен от бойните песни и тежки изпитания, той търси в планината мигове на тишина и самота, отдавайки се на спокойни мисли, превръщайки се в "дете на природата".
До нас са достигнали спомените на Сандо Йонков, бръснар във вилното селище, записани от писателя-историк Георги Константинов, който има лятна къща в този курорт:
- Ей тук, на същото място, имах дъсчена барака, "павильонче". Хем бръснех, хем продавах едно-друго. И Вазов се бръснеше при мене. Той много обичаше Костенец и често дохождаше тука. Бръснех го понякога във вилата на Стефан Ганев. Там съм го бръснел и зимно време. Та седне да го бръсна и мълчи, мълчи, па току ме побутне - "чакай малко", казва, извади молив и тефтерче и си запише нещо.
- Чуден човек беше - продължава спомените си бай Сандо. - Виждал съм го сутрин рано, още в първи зори, излязъл ей там, горе, при оная канара, на високото между двете реки. Изправил се с целия си ръст срещу слънцето. А той беше висок човек и стърчи горе като бор и слънцето го залива. На това място му викаме Вазова поляна.
Влюбен в този наистина чуден кът на родината, народният поет пише:
"Тая вода, здравият въздух и невъобразимата красота на местността би трябвало да направят - вероятно и ще го направят - един от най-посещаваните наши курорти".
Предчувствието на големия мъдрец Иван Вазов се сбъдва. Около водопада никнат една след друга и по-малки, и по-големи кокетни вили. Няколко от тях са наредени долу, край реката - това е "писателската махала". Други са на заможни хора от София и Пловдив, два хотела, вили на местни хора, летен дом на децата от сиропиталище "Св. Патрик" в София.
Царедворският елит е в Боровец, но Фердинанд е идвал и тук, а мълвата разказва, че е искал да построи дворец на в. Бунара, но костенчани не били склонни, страхували се, че ще отнеме от пасищата за добитъка. По-късно и цар Борис е идвал тук и то не един и два пъти.
Зачестяват посещенията на любителя на българската природа в Костенец. Това се вижда, знае се и се коментира. И по онова време някой ще подхвърли не на шега: "Щом го стегне шапката, Вазов грабва куфара и чадъра и заминава за Костенец".
И през последната година на земния си път, през май 1921 година, авторът на "Под игото" отново е сред костенската природа. За това посещение ни разказва в спомените си Евгения Марс. Този път групата гостува на хотел "Природа". В деня на пристигането те били единствените гости на баните, а на следващия ден пристигнали ученици и учители от Пловдив.
Последния ден преди заминаването си групата направила разходка из дефилето над водопада. Вазов се движел бавно, често спирал уморен, почивал на много места.
"Как съжалявам - казва той, - че не мога да отида по-далеко. А какви дивни прелести, какви красоти се крият тука! Не можеш им се насити. Стар съм вече, височините ме уморяват, но духът ми е бодър, сърцето се тъй младо и на всичко още се радвам като юноша."
След обяд групата почива на полянката северно от хотела. Вазов дълго гледа природата, въздъхва и казва:
"О, прелестни места, о, дивна българска природа, за която толкова съм пял и тъй страстно любил, сега вече наистина ще трябва да ви кажа сбогом навсегда. Казал го бях миналата година, но пак бях щастлив да ви посетя. Тоя път уверен съм, е последен".
И наистина вдъхновеният поклонник на природата, певецът на българските красоти, великият творец е предчувствал, че тая ще бъде неговата последна майска разходка...
   
               

В работния кабинет                                                                     Къщата-музей "Иван Вазов" в Берковица


Иван Вазов                                   Семейство Вазови


Предупреждението на великия поет:                         1897 г., София - 17-то правителство на България.
"Стресни се, племе закъсняло!"                                От ляво на дясно:  Найден Бенев, Теодор Теодоров,
                                                                                         Константин Величков, Иван Вазов...

Гробът на поета в центъра на София

 

 

България

  • Социалистите призоваха кабинета да заяви съгласни ли са, че синдикатите са вредни, а работниците са търтеи
    26. Юли 2017 144
    49
    0

    Правителството на Борисов взриви тристранния диалог. Тази констатация направи Корнелия Нинова след заседание на ИБ на БСП вчера. Коментарът й бе във връзка с напрежението между синдикалните и работодателските организации през последните дни.
    Нинова припомни, че вицепремиерът Валери Симеонов и депутатката от ГЕРБ Менда Стоянова подкрепиха...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"