Пенсионерска градушка

Сава Кръстанов

Днес кръчмата в Гърми дол е пълна с хора. Дядо Миро и дядо Киро утре ще заминават за София.
-На протест! – обясняват ни те. – Ще разпънем палатка  и ще чакаме Бойко!
-Браво! - извисява се гласът на пенсионирания ветеринар Жеков. - Нашите дядовци проявяват смелост, присъща на гърмидолските герои от Балканската и Първата световна война! Вместо де си пият грозданките тук, ще гладуват и изнемогват пред Министерския съвет. Всички новини по телевизии и радиа ще започват и завършват с тях. Телевизиите ще ги показват как излизат от палатката си, застават пред цяла България и разпъват транспарант с надпис:“Спрете пенсионерския геноцид“! Ще искат среща с Бойко, за да го питат докога ще е така!
–Гладна стачка! – обяснява дядо Миро.
-По-точно жадна! – добавя дядо Киро. – Ни грозданка, ни бира! Това ще е протест на близо два милиона пенсионери, които водят жалко съществуване! Утре тръгваме! И палатка сме си намерили!
Следващата вечер гърмидолци отново са в кръчмата, пред телевизора. Чакат да видят дядовците в палатка пред Министерския съвет. Но нищо такова не се показва на екрана. Само градушки и журналистки, дето държат в ръце небесни ледени парчета с големина на средно голямо кокошо яйце. И тъкмо ветеринарят Жеков да попита що, аджеба, не ги показват, ето ти ги двамата влизат в кръчмата. Влизат и обясняват:
-Това ни е пенсионерската съдба! Палатка уредихме, ама пари за билет за автобуса до София не можахме да събереме! Показват по телевизията градушките, ама никой не казва, че нас, пенсионерите, такава градушка ни бие вече трийсет години наред и така здраво ни бие, че кметовете по села и градове не могат да ни смогнат със земя за гробища!
И като стана едно тихо и печално в кръчмата, че чак Пена, а-а да се разплаче…