Под манастирската лоза

Димитър Стаменов

Седнали сме с отец Герасим на чардака под лозницата, пием тежко манастирско вино и замезваме с пастърма, нарязана на тънко.
По някое време отец Герасим изпадна в размисъл.
- Какво си се замислил, отче Герасиме? – питам го.
- Мисля си, брате Димитрие, ето що… В Библията е казано: “Само с хляб не се живее!”Е как тогава днешните пенсионери живеят само с хляб?! Мигар не са верни думите в Светото писание?
- Не, отче! – казвам му. –  Думите в Светото писание са верни! Но когато библейските отци са го писали, не са плащали  ни ток, ни телефон, ни вода, ни парно! А днешните пенсионери, като платят всичко това, научават се да живеят само с хляб, благодарение на управниците наши.
- И една друга мисъл си мисля, брате Димитрие! Мисля си защо Иисус учеше: “Блажени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно!” Кажи ми, богатите духом не заслужават ли повече?
- Прав е бил! Не само царството небесно, но и царството земно е на бедните духом! Я, виж какви хора стават министри и депутати, банкери и синдици! Колкото по-бедни духом, толкова по-богати паричном! Ето братът Серафим холдинг направи и от далавери от богат по-богат стана.
Отец Герасим отново вдига чашата си:
- Ох, дано  Иисус  да е бил прав и като е рекъл: “Искай и ще ти се даде, похлопай и ще ти се отвори!”
Отпивам и аз от чашата си, па му викам:
- Абе, не знам, отче Герасиме, но бившият наш брат Серафим, дето направи фирмата „Серафим холдинг“ пари за ремонт на манастира не дава. Отваря поне засега врата на офиса си, когато игуменът отиде при него пари да иска, но за даване – нищо не дава!
- Е, значи, Бог да му е на помощ на игумена! И отвори, Боже, сърцето на бедния духом “Серафим холдинг”, че дано и той да отвори касата си! – отново сторва кръстен знак отец Герасим и пак изпада в размисъл, а аз не го питам нищо повече, защото и аз изпадам в размисъл, но никак не са благочестиви мислите ми, а по-скоро са сквернословни!