Свободни кокошки

Георги Коновски

Ние сме свободни кокошки. Вече...
Имаме широоооооко хале, в което можем всичко. Да ходим, да се разхождаме, да вървим, да подскачаме, да се разминаваме... Освен това можем да кудкудякаме, да разперваме крила, дори да подскачаме на немислими висоти – чаааак до коленете на гледачката. Хранят ни навреме, мерят ни, пускат вода редовно, даже почистват след нас... И в знак на благодарност ние снасяме яйца – малка отплата за големите грижи...
От време на време някои от нас изчезват...
Вечер, заспивайки по прекрасните, природосъобразени пръти, ние си говорим и обсъждаме къде ли са... Дали са изпратени на временна почивка в летните лагери за заслужили носачки? Дали са издигнати по върховете на кокошата йерархия и вече не си късат задниците, а насочват и контролират работата ни? Дали просто не са събрани в един великолепен хор, който ежедневно кудкудяка химни и прослави на Него...
Да, и Той е тук...
 Разбира се – всички се грижат за нас, под ръководството на Големия човек, нашият вожд и господар, нашият благодетел, нашият хранител, поител, осветител, дезинфектатор, закрилник...  Всеки ден Той идва при нас, застава напреде ни и ни обяснява колко добре и свободно живеем... От него разбрахме колко зле сме били преди – клетки, вода и храна, разнасяни от време на време, липса на място да се носим напред-назад... Ограничавани, заробени, сковани зад телени мрежи... А сега...
Свободни кокошки!
Как звучи, а?
Свободни... Макар някои злобни петлета да подмятат, че всъщност логическото ударение е на “кокошки”.