За циганите и циганиите на управниците

Георги  ПЕНЧЕВ

Повод за моята тревога е случилото се в Асеновград с децата и техните треньори. Този е поредният случай от такъв характер. Все излиза нещо, за да пламне пожар между българи и цигани. И за жалост често се лее кръв. Невинна и несправедлива.
Потушава се единият пожар и се чака само време да избухне нов. Не съм пророк, но смея да кажа, че време и повод се чака да заговорим отново за конфликт между циганите и българите. Дано само не е окървавен. Докога ще продължава така?
Никак не е ясно ще има ли край това несекващо напрежение, затова му казвам цигания. То ще рече работа през куп за грош, лошо свършена работа. Как да нарека иначе всичко, което са правили десетки години българските държавници за решаването на този проблем. И никакъв видим и значим резултат. Напротив. На различни места из страната се повтарят еднородни конфликти. С времето нещата се задълбочават. Говори се, че към етническото недоволство се вклинява все по-често явен политически мотив, че се намесва активният ислям. Няма да е изненада, ако се окаже, че има изградени вече клетки на ислямска държава. Не стига ли, че хиляди българи, особено възрастни хора по селата, живеят постоянно в стрес и са заплашени в собствените си домове?
Нашата държава е изправена пред голям и

сложен държавен проблем

Това е вече ясно и на слепците. Не е ясно само кога най-сетне ще се появят умни, мъдри държавници, способни да разберат цялата сложност и трудност на циганския проблем в България и да му намерят трайно и постоянно решение. Всичко, което се е правило досега, е прах в очите, политиканстване във вреда на българската нация.
Чудя се на ума на днешните управници, които пак с булдозери ще рушат къщите на циганите в асеновградския квартал. Както го направиха и в другите селища преди. Това имат циганите - бедни жилища и коптори. Защото не се живее на улицата.  Но питам аз: като им разрушат жилищата, като заличат дори кварталите, тези хора ще изчезнат в небитието. Нима те престават да съществуват?
 Може ли да има по-глупав подход. Става въпрос за хора, а не за вещи. Може да не ни харесват, може да създават много трудности, да притесняват и тормозят българите, но са хора. Те са равноправни българи. А че са станали такива, да не ни харесват, ние също имаме вина. Те не са дошли от друга планета. Родили са се и живеят сред нас. Тук са станали такива. И не са станали такива изведнъж.
 Управниците трябва да започнат оттук. Защо тези хора (хора като нас) твърде често живеят извън нашите норми, стават крадци, убийци, товар за обществото. А не полезни граждани. Защо?

Има много неясноти

и объркани проблеми около циганското малцинство и съдбата му в България, но те трябва да се решават, а не да се отминават и отлагат. Един по един, постепенно и последователно. От бедата, която ни грози и поражда толкова горчиви грижи, трябва да съумеем да сътворим такова национално решение, което ще помогне на държавата в много посоки.
Трябва ни ясна и добре премислена дългосрочна програма на държавата как ще се развие съдбата и бъдещето на това население. Като не забравяме, че такова решение е органична част от националния проблем и българското бъдеще. Това ще рече да мислим за застрашителното намаляване на българите, за работната ръка, която тъй не достига, за образованието на българите и нарастващата неграмотност, за етническото развитие и укрепване на българщината. Все горчиви, но неотложни грижи за днешните управници. Друг, различен подход трябва да се намери и да се мисли за това население не като за чуждо, а  като за част от всички. От нас ще зависи дали тази друга част ще бъде приятел, другар или враг, който ни дебне на всяка крачка. От нас ще зависи.
Не съм специалист по етническите проблеми, но като българин и писател не мога да съм безразличен как ще се развива и как ще пребъде моят народ. Зная, че има хора, които няма да се съгласят с мен. Защото всеки ден живеят в страх, защото са грабени и крадени, мъчени и тормозени. Зная това. Но истината трябва да се гледа в очите каквато е.

Цялата истина

Докога ще продължава този ад? Кой ще му сложи край?
Можем да корим циганите, да ги гоним, да ги отричаме. Но те няма къде да отидат. Тук са се родили и тук ще живеят. Ние трябва да им помогнем да заживеят като истински хора. Като българи.
Искам малко да поема въздух и да се върна към спомени. Те може би носят истината и могат да подскажат посоката. Някога като млад журналист в Стара Загора трябваше да напиша за известен работник-орденоносец от един завод. Тогава в града имаше много заводи. Знаех само името на човека, още щом влязох в завода, се изправих пред голямо табло на първенците от завода. Лесно го открих. Той беше на челно място. Дълго се вглеждах в портрета му - симпатично, волево лица с ведра красива усмивка. Срещнахме се, надълго разговаряхме, разказа ми за работата, за другарите си, за семейството. Когато разказваше за семейството, ми направи впечатление, че има четири деца. А беше твърде млад. Не се сдържах и го попитах кога е успял. "При нас е така. Когато друго не вършим, правим деца. Сега ми е трудно, но съм здрав и работя." Тогава разбрах, че е циганин, че живее в циганския квартал. А в завода го тачат, гордеят се с него.
Помните ли поета Усин Керим, който изпя великолепна песен за любовта, за красивата Ата. Беше циганин и не се срамуваше от това. Той беше поет на нова България и се гордееше. До края на дните си остана мой добър приятел. Изпращаше ми новите си стихове, когато работех във вестник.  Обичаше да дойде, да седне до мен и да ми разказва патилата си. Много сме говорили за поезия, но надълго сме приказвали и за живота. А животът на Усин, особено в ранните години не е бил никак лек. Но той повтаряше, че

с честен труд

всичко се постига. И казваше за себе си, че е дошъл от неизвестното, от нищото, а е станал поет, когото познава България.
В моето село не е имало цигани, но в съседното Батошево те имат свой квартал с хубави къщи. Работливи хора са и не се срамуват от работа. Често, когато нещо трябва да се свърши в градината или по двора, сестра ми се обажда по телефона. Има добри познати, които никога не й отказват. И тя е доволна, защото работят съвестно. Сядали сме на една маса, черпили сме се. Убеден съм, че първият основен въпрос, който управниците трябва да решат, е да осигурят работа за това население. Битува мнение, че са мързеливи, че предпочитат да откраднат, вместо да работят, но постепенно това може да се промени. Не бива да се чакат бързи промени. Нещо, което е загубено с години, с десетилетия не ще се върне бързо. Трябват търпение и постоянство. Вместо да се чудим от кой край на света да търсим работници - те са си у нас.
Редом с работата крещи

потребността от образование

и възпитание най-напред на децата и младежите. Ние също сме виновни, че циганското население тъй изостана от образованието, че се увеличи застрашително неграмотността у нас. А грозните плодове от това ги виждаме навред и всеки ден. Неукият човек е склонен към престъпност. Още други и различни пътища има, за да започне да се изменя днешното трагично състояние на циганското население. Важното е да се започне. Държавата няма достатъчно средства, макар че за работата с ромите и европейски пари има, но те трябва да се харчат пестеливо и умно. Не всичко е въпрос на пари. Сред циганите има умни и даровити хора, които имат образование и на тях трябва да се подаде най-напред ръка. Те ще изведат след себе си другите.
Бъдещето на това население и неговото място в българската държава не е партиен въпрос. Но сериозните партии могат много да сторят за неговото решение. Чака се онази истинска българска власт, онова правителство, което вместо обещания ще се заеме истински да промени съдбата на тези хора. Да им помогне да станат истински граждани на нашата днешна република.

 
Снимки Благовеста Цветкова


Снимки Мариета Томова