Думите, които лъжат

Проф. Орлин Загоров

Преди години американският философ - неофройдист Ерих Фром (1900-1980) издаде книга под заглавие "Революция на надеждата" (1968). В предговора си авторът отбелязва, че "се опитва да направи разграничение между индивидуалната и обществената действителност и идеологиите, които се употребяват погрешно и "поглъщат" ценни идеи, с цел да поддържат Status quoto (съществуващото положение). Посвещавайки книгата си на онези, "които не са осъзнали нашата дилема", авторът отправя своите послания към широк кръг читатели с различни политически и религиозни представи, но които споделят тази загриженост за живота и уважението към разума и действителността.
Демокрацията се свързва с всички аспекти на цивилизацията: свободата, равенството, мира, братството между народите, солидарността и планетарната етика. Тази истина би респектирала, ако не съществуваше един опасен за самата демокрация синдром: натрапчивият стремеж на глобалната олигархия да отъждествява собствения си "модел" с универсалната представа за демокрация. При това тя свежда демокрацията до "пазарно стопанство", като под това разбира "световна цивилизация". Това по-скоро е престъпно манипулиране на автентичната демокрация. Тези, които разбират това, постоянно повтарят: "Не искаме повече демокрация на участието, не можем да се задоволяваме с демокрация на обсъждането, ние имаме нужда от демокрация на освобождението (Турен, А. Цит.съч. с. 112). Но апологетите на либералната демокрация ни внушават само един от нейните "ценности"-

"свободата" на ограбването

правото на богатия да присвоява резултатите от труда на бедните, свободата за узурпиране на цялата власт чрез манипулиране на това, което произтича от автентичния смисъл на думата демокрация. Маркс го нарича експлоатация на човек от човека. Имайки предвид именно либералната икономика, акад. Г. Близнаков пише, че "В класовите общества господстващите създават правов ред, за да регламентират, да узаконят грабежите" (Близнаков, Г. Накъде, човече? С., 1998. с. 82).
Една демокрация, в която обществената грижа за човека се измества единствено с критерия "дали е достатъчно икономически изгодно", рискува да се изроди в пълно отрицание на справедливо общество (Пинтър, Х. Значението на думите. - Дума, бр. 78, с. 3). Съвсем очевидно е, че усилията на апологетите на либералната демокрация са насочени към увековечаване на една порочна цивилизация.
Друг кръг явления, използвани от управляващия елит като оръжие за политическа демагогия, са свързани със злоупотребата с партийната система. Здравомислещи изследователи подчертават, че достойнството на тази система предимно се свързва с "използването на властта, за да се раздават на поддръжниците служби или други привилегии за сметка на обществото (Същността на демокрацията - Дума, бр. 5, 7 януари 1992). А не винаги и не от всеки се съзнава, че многопартийната система се изражда в "развъдник на политически хамелеони", които допълват недостигната доминация на големите партии, за да завладеят властта. Те са вечният резерв, който като "прелетни птици" се прехвърля от партия в партия. Така парламентарната демокрация се изражда в партийна диктатура. А известно е, че още по времето на Великата френска революция един от нейните дейци - Жером Петион - подчертава разрушителната роля на партиите. В писмо до своя другар Франсоа Бюзо (1792 г.) той пише: "Говори се за аристократи, за привърженици на правителството, за роялисти, за републиканци, за якобинци, за феяни;

духът е смутен

от всички тези наименования и незнаейки към коя идея да се приобщи, той се обърква". Не е трудно да си представим докъде може да се стигне с над 400 партии и партийки в държави като България. В теорията и практиката, основани на неолиберални енигми, се обявява като признак на висока степен на демократичност наличието на безброй партии, които разединяват нациите чрез разделение на гражданите по мнения и интереси с цел да ги противопоставят едни на други, обособявайки ги в малки групи. Затова се вменява в дълг на умните мъже да разкрият недостатъците на тази коварна политика и да предотвратят грешките на тези, които са се подвели, без да искат от нея (Великата френска буржоазна революция. Избрани документи. С., 1989, с. 218).
Сериозен риск с тежки последици за самата демокрация са и усилията на всяка политическа партия, създадена по образ и подобие на своите благодетели, да натрапва представата си за демокрация като единствено възможна форма и единствено възможен вариант на управление. Това е висша проява на политическа демагогия. Това означава демокрацията да се използва за узаконяването на вече доказалата порочността си цивилизация. Същността и единствената обективна оценка на посочената постановка се изразява в обезсмисляне и израждане на демокрацията в най-груба и примитивна апология на тази цивилизация.
Един от основните методи, с които си служи политическата демагогия, е индоктринацията. Днес тя се нарича различно: корумпиране на средствата за информация и превръщането им в оръжие на тотална дезинформация, осквернявайки изконните ценности на разума като демокрация, достойнство, суверенитет, сигурност, равенство, права и свободи. Индоктринацията е

психологическа манипулация

която се използва за смяна на възприятието или поведението на личността и на цели социални групи посредством прикрити, подмолни и подвеждащи методи на пропагандата. Практическият израз на този феномен е "свободният избор" под натиска на зависимостта, предпочитание на временната прагматичност пред съвестта на разума. Това е примирение на съвестта с тактически компромиси в името на непосредствената изгода. Такова ирационално поведение се наблюдава при всеки избор - политически, идеологически, нравствен, екзистенциален, и постепенно се превръща в трайна житейска философия. Това е привидно благочестие, външно зачитане на норма на поведение или прикриване на убежденията с цел постигане на тясно егоистични интереси, сменяйки партийната принадлежност в зависимост от господстващата политическа вълна. Тази мимикрия се налага в обществената психология, когато истинските ценности се оскверняват и се заменят с техните антиподи. При тези условия е невъзможно да се говори за демокрация, достойнство, свободен избор. Вместо обединяване на хората в името на общи интереси започва война на всеки срещу всеки с цел постигане на максимална изгода от създалата се социална и духовна деградация. Парадоксалното в случая се състои в това, че в тази надпревара най-бързо се открояват шарлатани, корумпирани, ренегати и олигарси - все хора без устойчиви убеждения, без достойнство и съвест, но с болезнена чувствителност към болните си амбиции, за да се доберат до властта. Те са най-забележимата рожба на прехода през последните три десетилетия у нас.
Налагането на тази практика в широки мащаби неизбежно води до

разрушаване на системата от изконни ценности

и добродетели като достойнство, чувство за чест и самоуважение, докато се стигне до открита война срещу разума. Това е цинична форма на политическа демагогия. Този подход се прилага и в случаите, когато в информационната система се внедряват манипулирани изчисления при определяне на стандарта на живота, доходите на гражданите, спестяванията и други показатели на начина живот в страната. За тази цел широко се използват байганьовски прийоми, за да се замъгли картината на социалната несправедливост и връщането на обществото назад във времето с половин век за тридесет години преход. Целта е да се притъпи недоволството на огромната част от населението, като се премълчава истината, че страната е на последно място по основни показатели на развитието в Алианса. Това е доказателство, че корумпирането на разума е придобило широки размери. Сега у нас управляващата върхушка настоява за въвеждане на мажоритарна избирателна система с ясното съзнание, че разчита на индоктринацията като психологически метод за манипулиране на електората. Цялата им привидна аргументация се основава на презумпцията, че незачитането на мажоритарната избирателна система е "неглижиране на пряката демокрация", затова ще се борят, докато се изчерпи демократичният електорален патос дори това да струва лумпенизиране на голяма част от обществото. 

Другата досадна мантра на управляващите

днес е внушението, че чрез мажоритарната избирателна система в парламента ще влязат "най-добрите" личности. Но премълчават опасността за демокрацията, че тези "най-добри личности" ще бъдат от техните "сфери на влияние", които вече са завладени чрез метода на индоктринацията. Те са убедени, че ако се приеме предложението за мажоритарна избирателна система, в следващия парламент с най-голям процент ще бъдат хората, определени от управляващата партия и "препоръчани" на електората. В крайна сметка при сегашната корумпирана партийна психология новото парламентарно мнозинство още повече ще легитимира статуквото. При тези условия думите, които лъжат, подвеждат, манипулират, се превръщат в основен акцент в езика на цели политически доктрини и концепции за "демократично общество", "права и свободи", за "нов световен ред", за "европейски ценности". Най-страшното и най-ужасното в този парадокс е, че тази престъпна игра се поощрява, финансира и въоръжава с най-модерните средства за насилие и терор от онези, които наричат себе си "свободен свят".
Очевидно е, че ХХІ век бележи началото на залеза на една ирационална и отречена от историческата логика цивилизация, която трябва да отстъпи мястото си на нов, съзидателен, справедлив, мирен, благоденстващ и зареден с нова творческа енергия свят, който бихме искали да завещаем на идните поколения. Заклеймяването и отхвърлянето на политическата демагогия, която води до израждане на демокрацията в ирационална идеология, е първото задължително условие за постигането на тази историческа цел.