Глухотата на българската държава

Как бихте се чувствали като единствен чуващ и говорещ в продължение на няколко часа в компанията на глухонеми, които общуват активно помежду си, но вие не разбирате техния език? При това, без да ползвате смартфони, джиесеми, таблети и пр.? Ако сте си отговорили, представете си как се чувстват глухонемите в компания на чуващо-говорещи. Или още по-лошо - когато трябва да се справят с проблем в дадена институция, пред чиновника зад гишето.
Днешният дигитален свят предлага множество  възможности глухонемите да се включат в обществения и политическия живот. При това - активно. За това говори фактът, че има няколко такива представители в Европарламента. Но, за да сторят това, те трябва да бъдат образовани. За да са образовани, трябва да овладеят жестовия език, за да могат да участват в живота на страната ни. За да овладеят езика, трябва да бъдат обучавани. "За да бъдат приемани хората с увреден слух, техният език трябва да бъде разпознаваем за останалите или поне основните жестове", каза преди няколко години инициатор на кампанията  "Заслушай се" Ашод Дерандонян. Той е категоричен, че основни жестове трябва да бъдат усвоявани от персонала на голяма част от институциите и обслужващия сектор, за да се минимизира дисбалансът в комуникацията между чуващите и нечуващите.
Действителността у нас е такава, че малцина (само семейството, близките и приятелите на нечуващите хора или хората без слух) знаят

какви  бариери

те трябва преодоляват от най-ранна детска възраст и какви препятствия поставя на пътя им липсата на държавна политика.
Да не забравяме, че още през септември 2004 г. президентът на Световната федерация на глухите Марку Йокинен по време на посещението си в България подчерта, че Българският жестомимичен език трябва да стане официален. Всеки може да сметне колко години са минали оттогава.
Преди дни бе отхвърлен предимно с "въздържал се" един законопроект. Не казваме, че е бил съвършен, нито обхващащ проблема многостранно. Нито го оплакваме като безвъзвратно отишъл в небитието, защото във всеки един момент всеки един депутат може да продължи работа по проблема. Безперспективността обаче се изразява в друго: този проблем касае не само 120-130 хил. български граждани, техните семейства и близки. Решаването му би било знак за зрелостта на обществото и би наредило България сред цивилизованите държави, уредили отдавна този проблем.
Ала узаконяването на българския жестов език изкуствено се политизира. Така, както в последните години биват политизирани множество проблеми, касаещи здравето, образованието, социалните придобивки на хората. Сякаш тези хора не са избрали депутатите и сякаш депутатите с подчертаното си високомерие нямат нищо общо с хората, с избирателите си.
Един такъв закон би гарантирал въвеждането на жестово обучение за глухи деца в масовите училища, би осигурил жестов превод при използването на различни административни услуги от хората със слухови проблеми, езикът на глухите би се признал като начин на общуване, равен на говоримия и писмен български език. И да не забравяме, че признаването на жестовия език като официален е в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждане.
България би изглеждала в очите на Европа

малко по-цивилизована

страна, ако узакони жестовия език, защото би дала шанс на този език да навлезе по-масово в образованието, пазара на труда, в здравеопазването и социалните услуги, в телекомуникациите.
Иначе българският жестов език за пръв път се използва в училищата през 1898 г.!
Съюзът на глухите в България е издал речник на жестовия език, който съдържа около 5 хил. жеста за думи със съответните граматически правила за използване.
Според Светлана Ангелова от ГЕРБ "в различните райони на България в момента за множество еднакви думи се употребяват различни жестове, разбираеми само за глухите хора, живеещи и учещи в тези райони. Първо трябва да се унифицира този език, да има стандарт, да има единен жестов речник и след това да се пристъпи към този закон".
Управляващите и мнозинството удобно се възползваха и от кухо обяснение на МОН, представено на заседание на парламентарната комисия по труда и социалната и демографска политика: "Целесъобразно е да се приеме Закон за българския жестов език, който да узакони жестовия език като самостоятелен. Но на този етап обаче, все още не е налице готовност жестовият език да се защити със статут на самостоятелен език поради липсата на научното му признаване, липсата на лингвистичен модел на жестовия език като самостоятелна система със съответните правила, унифициране и методика за обучение. В тази връзка МОН е предприело необходимите действия за научно доказване на жестовия език като самостоятелна лингвистична система. Следователно не трябва да се избързва с приемането на законопроекта на този етап". 

МИНЧО КОРАЛСКИ, изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания (АХУ):

"Работа на учените е да правят изследвания, а хората с увреден слух още нямат достоен начин за комуникиране. АХУ смята, че приемането на този закон е крайно наложително. На практика това ще е първият закон, който засяга пряко права на хора с увреждания след ратифициране на Конвенцията през 2012 г.
Важното е хората да могат да комуникират, докато за научните работници това е поле, в което се работи близо 30 години.
Този въпрос е обсъждан на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания в по-предишния мандат. Тогава решението на национално представените организации беше, че трябва да се въведе този език, но бе спрян, тъй като очаквахме току-що да излезе едно изследване. Сега, ако трябва да се чака още едно изследване... Работата на научните работници е да правят изследвания. А работата на хората с увреден слух е да имат един достоен начин за комуникиране. Страната ни изостава в обучението на хората с увреден слух,  изоставаме и да зададем задължения на всички администрации и на всички служби, към които се обръщат хора с увреден слух, да могат да комуникират. На практика, ако нямат такова задължение, това опира не само до правото на изразяване на глухите хора.
 Така че липсата на подобно признаване на този, да го наречем, "знаков език", на практика превръща глухите хора в хора с увреждания, а не това, че те не чуват.
Знаете, че това е приоритет на правителството и той е заявен, а именно политиката на хората с увреждания.
Мисля, че нищо не пречи да се постигне единодушие между всички народни представители, тъй като това не е жест или заслуга на една или друга политическа сила. Това е нещо, което Народното събрание дължи на хората с увреден слух, за да могат те пълноценно да комуникират в обществото".

НИКОЛАЙ НИНОВ, председател на Съюза на глухите в България:

"Аз говоря на български език. Когато говоря български език, мога едновременно с това да използвам и жестовите знаци. Българският жестов език не се различава от българския език. Ние сме родени в България, граждани сме на Република България, израснали сме в България и се чувстваме българи. Поради липсата на слух ние нямаме възможност да имаме адекватен достъп до информация. Това е сериозен проблем. Проблем е, когато ние, глухите хора, мнозинството глухи хора не можем да разберем какво се случва в България. А като равноправни граждани на Република България имаме правото да кажем какво се случва в абсолютно всички области. Говорим за образователната, социалната, трудовата реализация.
Този законопроект цели българският жестов език да бъде приравнен до българския говорим език. Жестовите знаци се използват успоредно и целенасочено и равноправно с българския език. Бъдете убедени абсолютно всички вие, че няма как да комуникираме и няма как да представим информацията без жестови преводачи до вас, ако няма наистина професионални жестови преводачи. Благодарение на това, че в Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) има официално професията "жестомимичен преводач", всички ние, глухите хора, можем чрез жестов преводач да придобиваме и да имаме абсолютно всякаква важна и маловажна дори информация.
За нас е голям проблем, че не съществува закон за жестомимичния език. Това създава много държавни, административни, медицински, социални и т.н. спънки и пречки, хората с увреден слух нямат адекватен достъп до услугите, които се предоставят в Република България.
Трябва да се направи ясно разграничение между признаването на жестомимичния език като комуникационно средство, а то е успоредно с българския език и изследването на жестомимичния език - изследвания могат и винаги ще се правят. В Националния методически и консултативен център по проблемите на жестовия език към СГБ е пълно с архив, който показва и доказва, че постоянно е работено върху жестовия език. За българския жестов език постоянно са правени разработки, постоянно са правени изследвания, постоянно са правени някакви допитвания към глухото общество. В крайна сметка има речници, тълковници и т.н. Но никога не се е стигало до такова наистина мащабно изследване, каквото се прави сега. Аз това изследване също го подкрепям. Казвам го и го подчертавам, защото не искам по никакъв начин да се обвързва законопроект за признаване и специално за жестомимичния език с изследването на жестомимичния език.
Много държим да има адекватен достъп за децата с увреден слух до образованието. Аз съм тук, мога и да съм дете в училището. Ако съм в училището седнал така на масата, както тук на тази кръгла маса, аз няма да мога да разбера какво се случва без жестомимичен преводач. Трудностите са много, предизвикателствата са много и децата с увреден слух адски много страдат. В училищата за глухи се преподава на български език. Глухите деца използват български език. Глухите деца имат необходимостта, освен когато говорят на български език и слушат български език, да им подпомага жестовата реч, жестовата мимика".

МИЛЕНА ГЪРКОВА - жестомимичен преводач и председател на Националната асоциация на преводачите на жестов език в България:

"Дали ще бъде признат законът за жестовия език в Конституцията или като закон, за мен ще бъде радост изобщо да бъде признат този език.
Искам да кажа, че ми се е случвало както на мен, така и на други колеги, да превеждаме в различни градове. Уверявам ви, изглежда много хора наистина не познава материята - глухите хора нас ни разбират. На много национални форуми сме превеждали. Всички разбират всичко. Уверявам ви! Смятам, че отговорих на един много съществен въпрос.

МАРИЯНА ПАВЛОВА от Националната агенция за професионално образование и обучение:

"Подкрепяме да има такъв нормативен акт в българското законодателство. От 2010 г. съществува такава професия в списъка на професиите, утвърден от министъра на образованието. До този момент има лицензирани два центъра за професионално обучение и от 2012 г. до 2016 г. са обучени 42 души, които са обучени за част от професията".

 

В Европа

Според данни, представени от президента на Европейския съюз на глухите Марку Йокинен, на Стария континент около 1 млн. души ползващи жестов език, тежко чуващи са около 51 млн. души, жестовите преводачи са окло 6500.
Белгия и Унгария имат свои представители в Европарламента, които са с увреден слух. Предоставени са им жестови преводачи за работата им. Хелга Стивънс е една от тях. Тя е от Нов Фламандски Алианс, вицепрезидент е на Европейската консервативна и реформатосрка група (ECR), от чието име бе кандидат за председател на Европарламента.
Латвия през 1999 г., Естония през 2007 г. и Швеция през 2009 г. конституционно признават жестовия език. Чехия през 2008 г. със закон (т.нар. Акт 384) признава комуникационните системи за глухи и сляпо-глухи хора, Испания признава езика през 2007 г. с Акт 27, а Полша през 2011 г. Дания признава жестовия език през 2014 г. посредством национални съвети за езика, Литва през 1991 г. със Закона за социална интеграция на хора с увреждания, Германия през 2002 г. със Закона за равнопоставеност на уврежданията, Гърция през 2002 г. и Франция през 2005 г. със Закона за образованието.
На 28 септември 2016 г. представителката на Белгия в Европарламента Хелга Стивънс събра 850 души с увреден слух и жестомимични преводачи от всички държави членки на ЕС на международната конференция "Мултиезичието и равните права в ЕС: ролята на жестомимичните езици". Всички депутати подписаха Резолюция за жестовия език и професионалния жестов превод, която бе внесена за разглеждане в Европарламента от Хелга Стивънс и приета на 23 ноември м.г.
Подписването на Резолюцията е основа за стандартизация, която би улеснила свободното придвижване на всички глухи европейци.
Необходимо е спешно да бъдат признати националните жестови езици във всички страни на ЕС, тъй като бавенето в тази област е значителна бариера за глухите хора.