Започна или продължава събарянето?

Отново заглавията в електронните медии, в печата, във фейсбук са:"Започна събарянето на Паметника "1300 години България"...Дори художествените скулптурни пластики на проф. Валентин Старчев не можаха да го спасят от решението на Столичния общински съвет...
Действително, и този паметник беше оставен на доизживяване, оставен бе в немилост и оскърбително неуважение, оставен бе на най-лековатото поредно общинско решение по отношение на културното и духовното наследство на града и  страната. Както много други неща от недалечното и по-близкото ни минало като обществена поръчка на днешните демократични управляващи.
 Така рухна мъчително преди години и Мавзолеят, който можеше да бъде и аткрактивна, и историческа гледка и ценност. Почти съм сигурен, че такава съдба я очаква и чинията на Бузлуджа... Това го чака и Паметника на Съветската армия...
"Започна събарянето на паметника "1300 години България"...Изведнъж леко ми се замъгли погледа и  сякаш прочетох заглавието с пропуснати думи и знаци:"Започна събарянето на...България". А защо започна, а не "Започна и продължава събарянето на 1300 годишната България"? А бяха години на съзидание. Но минаха години...
Рухнат ли паметниците от миналото, рухва и настоящето, за бъдещето няма защо да питаме. Не, зная, че общинарите ще ми възразят. Има решение тук да се възстанови паметникът в чест на Първи и   Шести Софийски пехотен полк. Е, да, но той не беше точно тук. Трябва ли да бутаме и НДК, където в действителност беше войнишкият мемориал" близо до някогашната модна къща "Лада". И без друго и там има доста въпросителни относно състоянието и управлението, относно ремонта и европредседателсвото догодина ... И там важи приказката "И Боршош сит, и Лилянка - цяла..."
Точно в деня на градушките започна събарянето и демонтажа на българската памет. Парчетата лед  с големина на орех искаха да спрат разрушителите, да им дадат миг за размисъл, но упоритите малки "градоначалници" започнаха и продължиха събарянето на ...България.