Царе сме на противопоставянето!

Драгомир Стойнев

Депутатите сме любима мишена – целят ни непрекъснато и хората, и медиите, и експертите. „Карате се, гледате си партийните интереси!“… Това са дежурните критики. Е, в петък се обединихме в името на националните интереси – спасяването на българските централи, работещи с въглища, в отговор на новите, непосилни изисквания, които изработи ЕК за нивата на въглеродни емисии при работата на големите горивни инсталации. Става въпрос не само за ТЕЦ-овете, но и за сърцето на българската енергийна система – мините.
Парламентът реши министърът на енергетика в срок до 31 октомври 2017 г. да внесе доклад за предприетите от правителството мерки за приетия в Брюксел на 28 април 2017 г. референтен документ за най-добри налични техники за големи горивни инсталации относно емисиите от промишлеността. Преди това бе отхвърлено предложението на БСП премиерът Бойко Борисов до 7 юли 2017 г да представи в Народното събрание информация за предприетите мерки от правителството за гарантиране на енергийната сигурност на страната.
Единството ни също бе подложено на критика. „Защо пък сега се обединяват?“, питат разпалено медии, синдикати, експерти. Не сме се били и обединили правилно – не трябвало да искаме дерогация, а отмяна на решението. Не сме разбирали, разбирал само един иначе уважаван от мен местен политик и старозагорски депутат от ГЕРБ. Той настоявал за промяна. Депутатът, който е наясно с въглищната енергетика, колкото всеки друг старозагорец, е с разбираема позиция. Написано му е какво да говори и къде да е акцентът, но е искрен. Но искреност и разпаленост няма да помогнат. Те не са инструменти на енергийната дипломация, нито на процесите на тежки преговори и натиск вътре в Европейската комисия. Там е друго.
Синдикатите поискаха България да се включи към групата на държавите, които искат прегласуване на документа за най-добри налични техника за големи Горивни инсталации за новите норми заради нарушени процедури. Дерогацията се отхвърля като вариант от тях. Каква ще е позицията на България се решава задълбочено и експертно с преценяване на всички плюсове и минуси. Такива се надявам да чуем на дебата, в който ще участват и Сергей Станишев, и Бойко Борисов – като лица съответно на ПЕС и на ЕНП, в Стара Загора в петък.
Изработването на българска позиция не е само медийно занимание. Всеки да си гледа работата, както е казал народът. Затова нека внеса яснота.
Изпълнителната власт е тази, която е отговорна за формирането на позиция, водене на преговори и осигуряване на политическа подкрепа за централите в Брюксел. Министерство на околната среда и водите и Министерството на енергетиката – са още по-конкретно ангажираните.
Законодателната власт, която е символ на парламентарната република България, чрез единството си цели да даде тежест и подкрепа на позицията, която ще изработи изпълнителната власт. Това направихме в петък – казахме на ЕК, че българите, чрез националното си представителството в парламента категорично ще искат запазване на въглищната си енергетика, а правителството чрез съответните министерства е задължено да намери най-доброто решение и да докладва публично.
Първият такъв силен акт на единение, отново по предложение на БСП и Петър Курумбашев, направиха всички български евродепутати още през април. Те изпратиха писмо до Еврокомисията, в която обясниха огромната заплаха за България и първи повдигнаха темата, по която дотогава правителството спеше.
Така че, нека, когато имаме да вършим работа навън, да не се плюем вътре.
И друго ми направи впечатление в медийните дебати по темата – противопоставянето. Ние, българите, сме царе на противопоставянето, цепим и парцелираме интересите си, без да мислим за голямото.
С учудване прочетох интерпретациите на изказването ми в парламента. Започнах го с Маришкия басейн, който трябва да съхраним, и продължих с националната енергетика, която също трябва да съхраним. Критикувах, и ако трябва пак ще го направя със същите думи, липсата на енергийна стратегия, загубеното време от две години в предишния кабинет на Борисов, в който не реагираха с проблема с новите, по-тежки изисквания пред големите горивни инсталации.
Аз не противопоставям ядрената на топлоенергетиката, нито на големите енергийни проекти. Аз искам да работим по всички – бързо и отговорно.
Мнозина от тези, които сега делят енергетиката на „важна“ и „неважна“ обаче, знаят че по времето, когато бях министър, исках да задвижа и проект за нови мощности в Маришкия басейн, че два пъти повиших цената на въглищата… Но си траят.
Но това противопоставяне се случва непрекъснато и то най-често извън парламента. В Старозагорско живеят българи, загрижени за въглищните централи, в Северозапада живеят българи, загрижени за ядрената енергетика, в десетки други български общини, пред които трябваше да мине трасето на "Южен поток", също живеят българи.
Или искате от нас, депутатите, лицемерно на едното място да говорим едно, а на друго – друго? Няма политика на парче, нито държава на парче, нито българи на парче. Има цялостна енергийна политика. Казвал съм го неведнъж – България трябва да остане на енергийната карта на Европа, да запази сегашните си мощности, да прави нови – включително и в топлоенергетиката. Така ще имаме и индустрия, и достъпна цена, и износ.