Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Септември 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

Глобус

Рама спечели албанците с "албанския фактор"

Обликът на Балканите се променя и е време да се поставят основите на партньорски и приятелски отношения между всички

Зорница Илиева

4. Юли 2017 , брой: 128   344   0



Залисани около посещението на новия премиер на Македония Зоран Заев в София и последвалата буря от негативни реакции в част от медиите в Скопие - останали верни на линията на управлявалата 10 години ВМРО-ДПМНЕ, ние сякаш не обърнахме подобаващо внимание на други избори и процеси в региона, които определено са сигнални за бъдещето на Балканите. Парламентарните избори в Албания и безпрецедентната победа на социалистическата партия на настоящия премиер Еди Рама са едно от събитията, които заслужават внимателни преценки и позиции относно политики и амбиции на стария-нов премиер в Тирана. Ако не друго, то поне защото въпросът с т.нар. албанска платформа и неговото "бабуване" при обявяването й 3 дни след извънредните избори в Македония на 11 декември м.г. създадоха атмосфера на разединение и хаос в политическия елит и общество на Вардара. Което у нас, както и сред другите съседи, и в Европа бе определено като неприемлива намеса във вътрешни дела. И то на Балканите!
Еди Рама успя да спечели с близо 49% изборите и с неговите 74 депутатски места в 140-местния парламент ще има възможност да сформира самостоятелно правителство. Досегашният му партньор в управлението - партията на президента Илир Мета Социалистическо движение за интеграция, има само 14%, т.е. 19 депутатски места, а постигнатите от опозиционната Демократическа партия с лидер Лулзим Баша около 29% са далеч от заявените амбиции. Резултатът на демократите е доста по-скромен в сравнение с минали избори. Не помогнаха продължителните протести срещу управлението на Еди Рама, нито напускането на дебатите в парламента, нито заплахите да не участват в насрочените извънредни и отложени със седмица избори. Всъщност намесата на представители на САЩ и ЕС осигуриха провеждането на този вот, макар и с малко закъснение. От което някои се възползваха успешно.
Изниква основателният въпрос защо спечели отново в такава ситуация Еди Рама. Още по-важното е

каква ще бъде политиката му след този забележителен резултат

Разбира се, че ниската в сравнение с предишни избори активност (около 45%) и провеждането на самия вот по време на Рамазан Байрама са се отразили положително върху постигнатите от него резултати. Но извод, че победата се дължи преди всичко на "последователна политика за защита на национални албански интереси", е повече от основателен. Още повече, че този път изборите не бяха съпътствани от нецивилизовани похвати, насилия или стрелби. Незначителни са нарушенията в сравнение с албанската практика от минали години. Поне така казват хилядите наблюдатели от страната и чужбина.
Прието е да се счита, че като лидер на социалистическа, т.е. по принцип лява партия, Еди Рама би трябвало в центъра на своята политика да акцентира върху идеи за социална справедливост, неравенството, борба с безработицата, корупцията (основен упрек от страна на демократите, включително и в личен план), реформи в съдебната система и т.н. В програмата му, естествено, са заложени и тези приоритети. Неговият поглед обаче бе насочен преди всичко към т.нар. регионални албански интереси и тук връзката с добилия популярност като израз "албански фактор" (или дъга) в региона е явна. Албанците в Албания не само не са безразлични към такива идеи за обединение на всички от етноса на Балканите, но те са заложени в сърцата и гените им. Точно с това Еди Рама спечели гласовете им. Независимо, че те имат държава само от 1912 г. и през последните години повечето млади албанци предпочитат да устройват живота си на Запад. Редица експерти са категорични, че тази млада, но особено жизнена и в демографски подем нация няма как да не се стреми към приобщаване, включително териториално - на албанците от Косово, Македония, дори Сърбия и Черна гора към държавата-майка Албания.
Разбира се, че реализацията на такива идеи не зависи от Тирана, т.е. от самия Еди Рама. Геополитическите играчи, както винаги, ще имат последната дума. Защото става въпрос за прекрояване на граници, а това на Балканите е взривоопасно. На този етап не е в интерес на големите, но идеята за албанците е стратегическа и по човешки разбираема. Въпросът е за последиците. И дали една "несправедливост" няма да доведе до насилие, което е нова несправедливост, и жертви. Гърция например реагира остро и с обвинения за иредентизъм към Албания, само защото по решение на правителството, т.е. на Еди Рама, ремонтираният наскоро площад "Скендербег" в центъра на албанската столица е покрит с донесени от различни балкански страни каменни плочи, но само от местата, където живеят албанци. Всяка плоча е надписана с името на района, от който е доставена, а гърците са особено чувствителни за своята Филиатес. Независимо, че всички табели от областите около Преспанските езера в Егейска Македония (Гърция) сочат Албания като посока към границата. Просто, за да се избегне името Македония. А управляващите в Тирана пък намират начин с тези плочи да заявят, че

обединението в етнически граници е дългосрочна цел

В тази връзка може да се припомнят и провокативните албански знамена с двуглавия орел и лозунги "Велика Албания", които се появиха на футболни мачове в Сърбия, или създаването на онази Лига на албанските градове, която бе обявена миналия ноември в Тирана в Деня на албанското единство. В Лигата освен Тирана са селища от Прешево (Сърбия), Тетово от Македония, Прищина (Косово), от Черна гора Улцин и т.н. Дали е стратегическа цел може да се спори на този етап, но с победата си на изборите по всяка вероятност Еди Рама ще продължи в същата посока. Както се казва, той има зад себе си силния вятър на обществена подкрепа, но сигурно си дава сметка и че насрещният вятър не е по-малко силен. Няма съседна страна, нито играчите от Запад и Изток, включително Турция, които да не са изказали становища, че стоят зад ненарушимост на границите на Балканите и са за подкрепа на партньорските отношения между страните от региона. Може да се очаква, че като лидер на печеливша партия Еди Рама ще остане верен на идеите си, но по-скоро като влияние и пряка връзка с албанските общности и лидерите им в другите балкански страни, което в крайна сметка ще го постави в главната роля на един обединителен албански център. Другото е въпрос на гадаене в бъдещето. А това, че албанският фактор може да се използва за чуждо влияние и намеса в балканските дела, остава като въпрос от т.нар. теория на конспирацията, която понякога се оказва по-близо до истината, отколкото се признава.
Приоритет за Албания и политиката на Еди Рама ще си остане, разбира се, членството в ЕС и никак не е случайно, че той неотдавна заплаши Брюксел, че "ако ЕС не приеме бързо за член Албания,  албанците няма да имат друг избор, освен да търсят обединение с братята си от Косово". От Прищина, естествено, Хашим Тачи не само подкрепи тази декларация, но със своите изяви, особено след неотдавнашните избори в Косово, дава основание за изводи, че често съгласува позиции с Тирана. Идеи като "Велика Албания" чрез налагане на т.нар. албански фактор може и да не се афишират открито и официално, но стремежите за единство така или иначе съществуват. Част от тях е и онази "албанска платформа", която албанските парламентарно представени партии в Македония ще се стремят да реализират като политика на правителството на Зоран Заев. И докато в Скопие се надава вой за т.нар. македонски език, който ние не признаваме, през септември в Собранието (парламента) ще се дискутира въпросът за

албанския език като държавнотворен в Македония

т.е. втори официален език. Това е условие от албанската платформа (прието от СДСМ с лидер Зоран Заев, за да получи възможност за съставяне на коалиционно правителство), и то при 20-25% албанци в Македония. Те и сега имат конституционно право да ползват езика си там, където населението е преобладаващо албанско. Никак няма да му е лесно на Зоран Заев. Постигането на баланс между атаките на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ, натискът на албанските партии и приоритетите като членство в ЕС и НАТО ще бъдат сериозно изпитание за управлението му. Все по-отчетливи стават съмненията, че с признаването на албанския език за втори официален се прави крачка към федерализация на Македония.
Видно е, че случващото се и в Албания, и в Македония, както и в други балкански страни има взаимна връзка и последствия. Въпросът е дали си даваме сметка за това. Нима е случайно, че точно в този момент австрийският министър на отбраната Ханс Петер Доскозил изразява опасения от "пълзяща ислямизация" сред държави на Балканите? Пред "Ди Велт" той заявява, че го "побивали тръпки" от тревожната ситуация на нарастващо влияние на Турция и Саудитска Арабия на този европейски полуостров. Сякаш за първи път Европа си отваря очите за неимоверното количество джамии, които като гъби след дъжд се появиха в Тетовска Македония, Босна и Херцеговина и Косово. Там, където има компактни маси, изповядващи мюсюлманска религия, най-вече от албанския етнос. Да не говорим за колежи, училища и религиозни центрове, които

се финансират също от Анкара и Рияд

Участието на граждани на Албания, Косово, Босна и Македония в редиците на "Ислямска държава" също е част от процеси, които подхранват тревога от влияния на държави, стоящи далеч от "европейските ценности", както свикнахме да обобщаваме, когато говорим за европейската цивилизация.
Обликът на региона се променя и е време за решения и действия, които няма да създават конфликти, а ще поставят основи за наистина партньорски, а защо не и приятелски, отношения между всички на Балканите. Другото го виждаме в Близкия изток. В такава ситуация всякакви идеи за "велики", дъги и фактори, приобщаване, влияние или федерализации само биха изиграли ролята на искра за нов балкански пожар. И то при положение, че всички на полуострова си броим жълтите стотинки, както се казва.
В тази връзка срещите на високо равнище в Дубровник преди дни на форума на страните от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), където бяха президентите на Хърватия (домакин), Сърбия, Македония, Словения, Черна гора, Косово, премиерът на България и вицепремиер на Турция, могат да допринесат за изясняване на позиции и съгласуване на действия в полза на всички в региона. Така, както нашето председателство на Съвета на ЕС с приоритетна тема "Западни Балкани" може да стане отправна точка за изграждане на доверие, сътрудничество и взаимопомощ между всички балкански страни. Наистина в унисон с поговорката "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ". В случая т.нар. велики, включително ЕС.
А що се отнася до въпроса каква е нашата позиция относно албанския фактор, можем само да предполагаме. С Албания винаги сме имали добросъседски отношения и разбирателство по отношение на политиките. Уточняването на ситуацията с наше малцинство на албанска територия не е проблем с негативни последици. Защото има диалог и желание за намиране на взаимно приемливо решение. В наша полза. Не е ясно как ще се реагира, ако намеренията за единство и провокациите в тази насока ескалират до ниво, което да взриви стабилността на целия регион. Въпросите се умножават, ако ситуацията в Македония се нагорещи до степен, че да излезе от контрол. Някои реакции там наистина са повече от обидни за нас, но ако албанските партии извиват ръце до степен, която ще раздели държавата, тогава какво? Щом и американският посланик в Скопие Джес Бейли е заговорил за "единство между партии и общности, за взаимодействие със съседи, за регионално сътрудничество" и т.н. значи процесите в известна степен са се отклонили от очакваното. Неговата роля в това отношение е известна. Наистина трябва да си помогнем ние сами и "да уважаваме самостоятелността на Македония", както съветват наши експерти. За Албания да не се тревожим. Видно е, че се справя. Само който не е бил там, не го е забелязал.

Приоритет за политиката на Рама ще остане членството в ЕС. Неотдавна той заплаши Брюксел,
че "ако ЕС не приеме бързо за член Албания, албанците няма да имат друг избор освен да търсят обединение с братята си от Косово"

БГНЕС

Социалистите на Рама се радват на широко одобрение сред албанците

БГНЕС

 

 

Глобус

  • Някои прагматици вляво трябва да се заслушат в тях
    19. Септември 2017 183
    145
    0

    На 7 ноември ще се навършат 100 години от Октомврийската революция. Три дни по-късно ще удари часът на 28-та година от "изгряването" на българската демокрация. Разсъждения за "червения Октомври" ще има. В пределите на Русия ще се кажат и възторжени слова, и заклинания. Зад пределите й ще преобладават заклинанията. Русия днес е под...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"