Адамизмът на ГЕРБ

Ако няма принципи, няма и нищо устойчиво: остават само обстоятелствата, а за тях всеки може да съди по своему.
Бенджамен Констан (1767-1830 г.) - френски писател


Що е "адамизъм"? Доктрина на някои еретици, които са се появявали голи на събрания, за да покажат чистата невинност, в която се е намирал Адам при неговото създаване (според библейските предания) - така е пояснено в Речник на чуждите думи в българския език, изд. на Българската академия на науките, 1982 г.
Това, в което политическа партия "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ) полага кански усилия да убеди (заблуди!) българското общество, е, че в процеса на държавното управление ръководството на ГЕРБ и най-паче вседържецът на шефската функция, персоната Б.Б., (Борисов, Бойко, а не Бриджит Бардо), е във всеки момент и във всички свои политически изяви

един стопроцентов адамит

- олицетворение на чистата невинност мотивиран при своите действия единствено от възвишени и алтруистични помисли за процъфтяването на нашата Родина, за благоденствието на всички негови сънародници.
Дали наистина е така?
В преамбюла на действащата понастоящем Конституция на Република България е посочена като основна цел на имплементирането на основния закон създаването на демократична, правова и социална държава.
Понятието "демокрация" произхожда от обществено-политическата действителност на древна Гърция и буквално означава "народовластие" като начин на упражняване на политическата власт. Именно народовластието е гаранция, че държавното управление ще бъде осъществявано с оглед на интересите на целия народ, а не на една малка, привилегирована част от него.
Една от основните гаранции, че държавното управление се извършва по демократичен начин, е постоянното участие под различни форми на суверена в него. Такова гражданско участие придава политическа легитимност на властта. И още по-важно - осуетява намеренията на партокрацията да трансформира изцяло социалните рискове в политически. Тоест всички решения в сферата на държавното управление да бъдат взимани с оглед на техните електорални ефекти.
Взимането на дадено решение в управленската сфера винаги съдържа в себе си и

риск от неблагоприятни последици за суверена

ако то е неправилно. Проблемът се усложнява и от реално съществуващото противопоставяне "управление - опозиция". "Принципът на противопоставянето" пречи, когато даден социален проблем е констатиран, да му се наложи точна дефиниция и да бъде прокарано хомогенно, стегнато и ясно решение. "Принципът на противопоставянето" налага проблемът непрекъснато да бъде предефиниран и предефиниран, така че да удовлетвори управляващи и опозиция, и медии, и публика, така че повече внимание бива отделяно на лозунгите и начина на представяне на проблема, отколкото на оценяването на последствията от различните варианти на подход за неговото решаване.
Един типичен пример е отношението на ГЕРБ към предложението, отправено на 6.10.2016 г. от Асоциацията за борба против корупцията в България до министър-председателя Бойко Борисов за промяна на данъчното облагане, в качеството им на физически лица, на българските граждани, живеещи извън границите на страната. Като на основание на чл.60, ал.1 от Конституцията на РБ, която гласи: "Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество", живеещите извън границите на България нейни граждани да бъдат облагани като физически лица към българската хазна, а не да плащат данъци по местоживеене.
Подобна практика не би била нововъведение в световен мащаб. Именно такова е данъчното облагане в Съединените щати на американските граждани. Когато през 1765 г. представителите на английската колониална буржоазия отвъд Атлантическия океан се събират на конгрес, взимат решение да откажат правото на английския парламент да облага с данъци колониите, които нямат свои представители в законодателното тяло в Лондон. Като присъствалите на конгреса написали на своето знаме: "Никакви данъци без представителства".
Но този принцип е двупосочно отразен в американското законодателство, или с други думи също е валиден принципът:

Няма представителство без данъци

Презумпцията е, че правото да се участва в управлението на държавата чрез изборния механизъм както и ползването на всички останали права, които предоставя американското гражданство, са обвързани и с финансови задължения.
Както е известно, идеята за национална общност притежава не само своите антропологични измерения, ала и своите реални материални параметри. За да съществува една нация върху дадена територия в условията на функционираща държавност, тя има обективната необходимост да получава цял комплекс от публични услуги: национална сигурност в двата й аспекта - външна и вътрешна, тоест да са налице инструментите за тяхната реализация - армия и правоприлагащи органи; здравеопазване и образователна система; опазване на околната среда и пр. Очевидно би бил нарушен един основен демократичен принцип - този за равенството на отделните граждани, ако само една част от пълнолетното население - макар и преобладаващата - дава своя принос за набиране на средства за финансиране на публичните услуги от страна на държавата, а друга част от населението само се ползва от правата, които според конституцията дава гражданството на съответната държава.
Конкретно в основния закон на Република България, неговият чл.25, ал.5 например постановява, че "Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България". Реализирането на тази защита - когато се наложи - струва пари. Ето защо е необходимо да бъде прецизиран сегашният чл.60 от българската Конституция, като изрично бъде посочена валидността на неговото действие за облагане с данъци на лицата с българско гражданство независимо от тяхното местоживеене. Пък официалните власти у нас да направят необходимото за промяна на сключените споразумения с други държави за избягване на двойното данъчно облагане. Понеже е безспорно, че понастоящем действащата нормативна база за облагане на физическите лица по местоживеене е неизгодна за България, тъй като ние имаме много повече емигранти, заселили се в чужбина или временно пребиваващи там, отколкото чужденци, установили се у нас и плащащи тук данъци.
Да, не би било справедливо да съществува представителство без заплащане на съответните данъци.

То е не само возене без билет в трамвая на живота

Още по-лошо: това представлява нарушение на конституционното равенство на българските граждани, като облагодетелства една част с данъчни, тоест финансови преференции, а другата част - тази на живеещите в България и внасящи тук данъци наши сънародници, поставя в подчинено положение на субекти, с чиито финанси, чрез участие в изборния процес и последващо съответно законодателстване на финансовата нормативна база, реално ще се разпореждат лица, де факто не допринесли финансово за функционирането на държавното управление и извършването на публичните услуги.
Представителството без данъци създава и изключително благоприятни условия за изкривяване на резултатите от изборния процес, понеже, когато един гласоподавател не е финансово ангажиран със собствени средства чрез заплатените данъци, той много по-лесно би могъл да продаде своя глас, той като не притежава - образно казано - "акции" в държавния бюджет и от чиито "дивиденти" да е заинтересован. И тази сума за подкуп на гласа му се явява чиста печалба за него. Докато при обратната ситуация - при внесени данъци върху доходите му като физическо лице, е налице реална заинтересованост от общественото развитие на родината, както и осъществима възможност за участие в него посредством изявата на личните предпочитания чрез правото на глас, без то да е опорочено от процеса на покупко-продажба.
Предложението на Асоциацията за борба против корупцията в България за изменение на данъчното облагане на българите, живеещи в чужбина, адресирано до Бойко Борисов, беше препратено до министъра на финансите Владислав Горанов, който изготви пространствен витиеват отговор. Като се позова ловко на липсата на "оценка за въздействие", той

с точен шут изстреля идеята в "девета глуха"

Защо ли?
За обяснението е необходимо да се върнем към началото на изложението. Всъщност прокламираният политически адамизъм - сиреч чистата невинност при управленските действия на ГЕРБ, представлява рекламното покривало върху червивото съдържание на дружеството с ограничена отговорност "Б.Б. и сие".
В конкретния случай не интересът на българския суверен определя становището на ръководството на ГЕРБ спрямо направеното предложение. А скритото желание да се подмажат на "големите" отсам и отвъд Атлантическия океан. Които държави са получили стотици хиляди висококвалифицирани български специалисти, без да са изразходвали средства за тяхното образование. Тоест напълно даром!
Внасянето на данъци от страна на българските емигранти в качеството им на физически лица към нашата хазна би било само частична компенсация за интелектуалното кадрово обезлюдяване на България, в значителна полза за други страни. И би било напълно справедливо! Но то безспорно би намалило финансовите данъчни постъпления в други държави, между които - най-вече! - тези на "началниците от Брюксел" (във фразеологията на Бойко Борисов).
Е, има ли някой който да се осмели да оспори самочувствието на персоната Б.Б., че е патриот, ако не колкото Христо Ботев или Васил Левски, то със сигурност колкото двамата, взети заедно, че и отгоре?

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България