Морето на българина
Радка Пенчева представя в новата си книга творчеството на писатели, създали произведения на морска тематика
/ брой: 120
Георги Н. Николов
"Морето на българина" е нарекла поредната си книга Радка Пенчева, дело на издателство "АСТАРТА", 2016 г., с подзаглавие "Морски етюди в българската литература 1924-1944 г.". В уводните редове авторката, която е директор на къщата музей "Емилиян Станев" във Велико Търново, отбелязва: "Поставих си за цел да проуча творчеството на част от писателите, творили на морска тематика. Старала съм се да обхвана авторите, издали самостоятелни книги на тази тема. Много от писателите са публикували творбите си на страниците на сп. "Морски сговор" по повод литературните конкурси, обявени от него, други не са професионални писатели, а специалисти, свързани с морето, които оставят романи, пътеписи и др."
По страниците си дават среща Яна Язова, Кирил Гривек, Ячо Кабивански, Весела Страшимирова-Танева, Стефан Станчев, Димитър Добрев, Николай Лилиев, Добрин Василев, Матвей Вълев, Георги Попстаматов. Прегледът на поетичното и белетристичното им наследство се предхожда от обзорната статия "Художествената литература на страниците на сп. "Морски сговор": необходимо встъпление, въвеждащо читателя в отминало вече време на солени въжделения, копнежи и срастване на българина с безкрайния шум на вълните. В историята на българската литература, пак към този период, присъстват с маринистични стихове и проза Константин Величков, Екатерина Ненчева, Кирил Христов, Никола Ракитин, Елисавета Багряна, Дора Габе, Димитър Осинин, Весела Паспалеева и др.
Сега в книгата тази ярка галерия сполучливо се допълва и от по-малко познати или съвсем забравени имена. Но емоционалното и естетическо въздействие е все така силно. Природните красоти, корабите, пристанищните хора, жаждата за приключения, от една страна, а от друга - борбата за хляб и оцеляване се сливат в цветен театър на епохата. Която чрез перата на творците ги е съхранила за живот и запаметила за вниманието на идните поколения. Тук са биографичните им данни. Тук - и погледът на Радка Пенчева върху произведенията, които тя познава, анализира и възражда за нов прочит. И дава свое мнение доколко нашенецът познава и обича морето. Все още битува схващането, че досегът му с него е случаен и непродължителен, основан най-вече върху бегли съзерцания и летни спомени. Подобно твърдение е невярно и задълбоченият поглед първо във фолклора, а после и в литературата ни категорично го опровергава. Това доказва и сборникът на Радка, богато илюстриран с фрагменти от включените в него произведения. Персонажите в прозата, често наблюдавани от натура, са пълнокръвни, нетрадиционни, убедителни и запомнящи се. В лириката стихията е ту измамно спокойна, ту кипяща и необуздана, както в цикъла "Моряк" на Весела Страшимирова:
О, древен вик, о, моя буйна кръв!
О, дни забравени, останали далече!
Морето ме зове с безумна стръв,
под златото на пролетната вечер.
Убеден съм, че тази книга на Радка Пенчева е принос в изследването на художествената ни маринистика. Предназначена е за хора от различни възрасти, омаяни от синята стихия. Защото обичта към нея е до сетните ни дни. Наистина може ли човек да не обича морето?..