На фокус
От министъра до портиера - специалисти по саниране
Процесът изисква финансов ресурс, съизмерим с ресурса при изграждането на самите сгради преди 40-50 години
/ брой: 120
Доц. д-р Станимир КАЛЧЕВСКИ*
Страстите и емоциите около санирането - тази отговорна и перспективна дейност в областта на енергийната ефективност, се разгоряха около нейното изпълнение по време на парламентарните избори. Едва ли има специалисти в тази област, които да са запознати с фактите на този процес. Той датира от 1979 г., когато в България беше създаден НПК "Промишлена енергетика" с Постановление на МС №23 от 18 май с.г. за създаване на условия за реализиране на допълнителни икономии на горива и енергия в промишлеността и селското стопанство. Това беше първообразът на енергийната ефективност у нас. Във всички материали на НИПКИ "Промишлена енергетика" (Научноизследователски и проектно-конструкторски институт - научна организация на Министерството на енергетиката за провеждане на енергоспестяваща политика и енергийна ефективност в областта на промишлеността и селското стопанство, функционирала до 1990 г.) въпросът за строителната топлофизика на сградите и икономията на топлинна енергия (изразходвана за отоплението на сградния фонд) в България бяха разглеждани приоритетно и с необходимата научна задълбоченост.
Днес по опита на всички световни институции се утвърди понятието "саниране", което у нас се разглежда
крайно едностранчиво и примитивно
(от министъра до портиера). За какво става дума?
Първо, от енергийната стратегия до последните спомагателни и допълнителни документи и нормативни актове е необходимо да се даде точно научно определение на този процес. В енергийната стратегия да се отдели самостоятелна глава в раздела "Енергийната ефективност", тъй като този процес ще бъде продължителен, финансово доста обременен и подлаган на актуализиране всяко десетилетие, че и по-често. Това може да бъде например: съвкупност от технологии, които обхващат сградния фонд на държавата с цел подобряване на цялостните му характеристики, намаляване консумацията на енергия и суровини за отопление и усъвършенстване функционалността им от гледна точка на инженерните съоръжения и оборудването в тях.
Въпреки полаганите усилия санирането на жилищните сгради не само в София, а и в цялата страна протича
хаотично, на дребно, индивидуално
и в зависимост от финансовите възможности на собствениците на жилища у нас. Потвърждение на това са общият вид на нашия сграден фонд през последните две-три десетилетия (казано с други думи, той заприлича на пъстроперест африкански папагал - фасадите на сградите изглеждат като шахматна дъска, цветовото решение е под всякаква критика). Извършването на санирането до момента е в дребен мащаб и частично, а постиганият икономически ефект е нечувствителен и малък за горивно-енергийния баланс на държавата. Постановление №18 от 12 февруари 2015 г. и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради са похвални, но на практика нещата са силно компрометирани и опорочени.
Второ, извършваното саниране до момента засяга само обмазването на външните стени на сградите и частична подмяна на дограмата (външни врати и прозорци). Санирането на една жилищна сграда като инженерна иновационна технология засяга подмяната на всички остарели технически инсталации от покрива до мазетата (електропровод, водопровод, топлопровод и ОВ инсталации в апартаментите, газопровод и канализационни системи, асансьорни инсталации, покривна конструкция и изолация, повишена топлоизолация на ограждащите строителни елементи, мълниезащитни инсталации, най-близкото жилищно пространство непосредствено до сградата и мн. др.). Всички те, взети заедно, формират цялата инженерна и битово- експлоатационна картина в жилищния сграден фонд. Санирането удължава живота му с 30 до 40 години.
Изготвянето за първи път у нас на такава мащабна програма със съответни нормативни документи (постановления и Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и др.) изисква колосални усилия и включването на целия научно-технически потенциал (проектанти, конструктори, научни работници и изследователи) с цел максимално използване на челния световен опит и анализиране на
натрупаните негативни тенденции
до момента у нас в тази област. Поради тези причини въпросът за санирането е селективен проблем. Да се определи правилно подборът на сградите за този процес е особена технологична процедура. Времетраенето на санирането е дългосрочно и многогодишно. Главният акцент е реализиране на най-голям краен ефект от тази дейност. В тази връзка подмяната на вертикалните вътрешни отоплителни инсталации с хоризонтални стои на едно от първите места. Така може да се реализира по-добро и финансово по-изгодно (до 15% намаление) дялово разпределение на топлинната енергия във всяко жилище (т.нар. топлинно счетоводство). И това при условие, че всички обитатели на етажната собственост са съгласни тя да бъде извършена. Ако присъствието на пенсионери с по-нисък социален статус се окаже преобладаващо, ще трябва да се търсят по-разнообразни и щадящи финансови решения. Дори при очевидно предимство за индивидуалните семейни бюджети при заплащането на топлинната енергия и другите разходи да достига ~50%, то проблемът с обхвата на сградното саниране все още не е изчистен докрай. Например разходите за реконструкцията на вътрешните отоплителни инсталации достигат до 25% от стойността на цялото саниране. Важно е кой поема тези разходи.
От старта на програмата през октомври 2015 г. бяха заявени за саниране около 150 000 жилища с 341 хил. обитатели. Най-грубо се очакваха икономии на ~976 хил. МВтч енергия годишно, или над 180 млн. лв. Екологичните резултати бяха оценени на ~320 килотона въглеродни емисии. Политическата обстановка в края на 2016 и началото на 2017 г. показа колко много трябва да се внимава със санирането у нас.
Освен селективността, дългосрочността,
сериозните финансови инвестиции
сложните технически строителни решения трябва да се запомни фактът, че санирането е предимно творчески процес. Затова всяко избързване, всяка припряност водят до негативни последствия. Така например стартът на санирането през 2015 г., неподготвеността на организациите, които го извършват, силните наводнения и прокапването на санираните обекти, срутването на скелетата и десетки други неудачи показаха, че санирането не е шега работа. На тези субекти, които искат за година-две да станат милионери (както всички в България), ще им излязат криви сметките. Дългогодишното саниране изисква също така дългогодишна подготовка (кадрова, ресурсна, финансова и правна). Необходима е своевременна реорганизация в учебните програми на висшите технически училища със специалности строителна топлофизика, строителна топлотехника, електрооборудване, топло- и газоснабдяване, водоснабдяване, канализация и др., свързани с инженерното преоборудване на стария сграден фонд. В края на краищата самото саниране днес изисква финансов ресурс, който е съизмерим с ресурса при изграждането на самите сгради преди 40-50 години.
От старта на санирането досега цените му от 250 лв./кв.м без ДДС достигнаха 143 лв./кв.м, дори бяха афиширани цени от 115 лв./кв.м в началото на 2017 г. Като имам предвид, че вече трето правителство на ГЕРБ говори едно, прави второ и отчита трето, съм сигурен, че и цените в санирането ще бъдат силно компрометирани. Това изисква постоянен контрол от страна на опозицията върху всички технологични процедури на санирането.
Контролът върху фирмите
заели се със санирането, е важен въпрос. Не се ли въведе повсеместен контрол от страна на живеещите в саниращите се сгради (домсъвети, инициативни комитети или други формирования), не правим нищо! Фирмите ще продължават да ни рекетират, малтретират, ограбват и крадат. Особено е важен контролът и върху строителния надзор.
Отговорността и значимостта на санирането като приоритет на енергийната ефективност у нас са съизмерими с важността от изграждането на АЕЦ "Белене" или мегапроекта "Южен поток". Заявявам това от позицията на 40-годишния си опит, който имам в областта на нашата енергийна ефективност.
Дебатът в парламента само отвори страницата за санирането у нас. Трябва да я прочетем задълбочено и отговорно, защото засяга всички нас.
* Авторът е народен представител в 37-ото и 38-ото НС. В 37-ото НС е председател на подкомисията по енергийна ефективност и ВЕИ.