"Те умряха, защото бяха бедни"

Георги Христов

Великобритания бе сполетяна от много беди в последно време, но особено емблематична е трагедията в лондонския "Гренфел Тауър". Намиращ се в Кенсингтън и Челси, най-богатата община в цяла Англия, този подобен на нашите "панелки" блок е бил използван за настаняване на хора в нужда. През миналата седмица той стана символ на неравенството и социалното разделение в британското общество. "Гренфел Тауър" обаче трябва да бъде и присъда над политиките на бюджетни икономии и технократското отношение към социалната политика.
Всичко започва около 1 часа през нощта в сряда. В апартамент на четвъртия етаж в 24-етажната сграда избухва пожар. От кухнята огънят бързо се пренася навън, а пламъците плъзват по изолационните плоскости, образуващи фасадата на блока. Именно тези плоскости се оказват катализатор на голямата трагедия, която предстои. Оказва се, че те са изключително лесно запалими и огънят бързо се разраства до по-горните етажи. "Гренфел Тауър" започва да гори като факла в нощта. Рамазан е, в блока живеят и мюсюлмани, голяма част от тях са будни заради спазването на постите. За щастие именно това обстоятелство спасява немалко хора, тъй като има будни съседи, които разбират какво се случва и започват да обикалят другите апартаменти. Шест минути след подаване на първия сигнал пристигат и първите пожарникари. За това изключително кратко време обаче огънят вече е обхванал не само цялата външност на сградата - той започва да си пробива път навътре. Вече гори и вътрешността на сградата. Пожарникарите не могат да стигнат до хората, а хората не могат да излязат поради изключително високата температура, пламъци и дим. По горните етажи все още има стотици души.
Този ад продължава с часове. До сутринта сградата продължава да гори както отвън, така и отвътре, а спасилите се и пристигналите на място екипи за помощ могат да направят твърде малко, освен да наблюдават безпомощно. Пламъците утихват почти 24 часа по-късно. Официално се говори за 30 загинали, много ранени и много хора в неизвестност. Неофициално обаче пожарникарите съобщават за множество трупове по етажите. В "Гренфел Тауър" са живели около 500 души. По думите на очевидци от блока стотици хора не са успели да се спасят от горящия ад и окончателният брой на жертвите ще нарасне значително. По последни, неокончателни данни те са вече към 79. Всеки обитател обаче вече носи своята лична трагедия. Някои са изгубили цялото си имущество, някои са изгубили приятели и съседи, някои са изгубили цялото си семейство в пламъците...
На повърхността всичко изглежда като ужасен, но все пак "нормален" битов инцидент. Оказва се обаче, че трагедията никак не е случайна и резултат от дълги години нехайство и умишлено бездействие. Сградата е построена през 1974 г., а през 1996 г. стопанисването й е прехвърлено на частна компания, която поне на хартия би трябвало да представлява интересите на живеещите в общината и да управлява съвместно с нея общинските имоти. В управителния съвет влизат жители, общински съветници и независими експерти. На практика обаче тя работи като всяка частна компания - минимизира разходите, за да максимизира печалбите. В резултат на това състоянието на "Гренфел Тауър" се влошава прогресивно, но пък банковите сметки на компанията стават все по-сериозни. Според последния й достъпен публично годишен отчет, компанията е реализирала над 10 милиона паунда печалба за 2011 г. Активите й надхвърлят 100 милиона паунда. През 2016 г. все пак е извършен ремонт на сградата, но вместо да се обърне внимание на сериозните функционални проблеми, основният акцент в ремонта е върху външния вид. По думите на местни жители това е направено, защото богатите им съседи не харесвали не особено атрактивния изглед на "Гренфел Тауър". А съседите са изключително богати и изключително влиятелни хора - през януари тази година имотите в двете най-богати общини на Лондон (Уестминстър, Кенсингтън и Челси) са били оценени общо на 232 милиарда британски лири, което е повече, отколкото всички имоти в цял Уелс например.
Междувременно въпросът за пожарната безопасност и цялостното състояние на общинските жилища е поставян множество пъти в различни формати и на различни нива. Още през 2013 г., след подобен пожар към правителството е отправена препоръка да обърне сериозно внимание на въпроса. Противопожарните служби "силно препоръчват" в около 4000 такива блока на територията на цяла Великобритания да бъдат инсталирани противопожарни системи и пръскачки. Последователни министри на жилищната политика от Консервативната партия обаче в продължение на 4 години не обръщат никакво внимание на докладите на експертите. Последният министър, понастоящем началник на кабинета на Тереза Мей, дори публично обещава да вземе мерки. Но това никога не се случва... Междувременно други видни консерватори са изказвали през годините мнения, за които сега вероятно съжаляват. Бившият кмет на Лондон и настоящ външен министър Борис Джонсън пише в статия през 2009 г., че "тревогите за здравето и безопасността създават безопасни места за изключително глупави хора". Бившият премиер Дейвид Камерън пък заявява през 2012 г., че обявява война на "културата на безопасността". А обитателите на "Гренфел Тауър", които всеки ден виждат опасността, на която са изложени, решават да се самоорганизират и създават група за действие, която пише сигнали до общинския съвет и компанията администратор, на които обаче не е обърнато никакво внимание. Хората дори създават блог, в който през ноември 2016 г. пророчески пишат, че явно трябва да се случи някаква катастрофа, за да се трогне някой от техните тревоги. Още по-скандално, "помолени" са да изтрият блога, в противен случай са заплашени от санкции. И след всички тези предупреждения и ясни знаци, само няколко месеца по-късно трагедията е факт... И това не е всичко - през януари 2016 г. в британския парламент е внесен законопроект, чиято цел е да се задължат всички наемодатели да поддържат имотите си в състояние, позволяващо те да бъдат обитавани от хора. Законопроектът е отхвърлен с мнозинството на консерваторите, а по-късно се оказва, че 72 от техните депутати са в тежък конфликт на интереси, тъй като самите са наемодатели. През 2014 г. тогавашният министър на жилищната политика заявява, че противопожарните системи за разпръскване на вода са чудесни и наистина спасяват животи, но не било работа на правителството да ги налага, а това трябвало да направи самата индустрия...
Това отношение обаче не е изненадващо. Все пак в този тип сгради живеят бедни хора, доста от тях имигранти. Те не плащат големи данъци и не гласуват за консерваторите, за разлика от съседите си милионери и милиардери, които доминират в общината - на последните общински избори дясната партия печели 40 от 50-те места в общинския съвет. Консерваторите никога не са имали намерение да защитят интересите на тези хора, още по-малко да се погрижат за тяхното благосъстояние и това отново стана ясно при посещението на Тереза Мей на мястото на инцидента. Тя се срещна с пожарникарите, но не и с оцелелите жители на "Гренфел Тауър". Дни наред няма връзка с общинския съвет, никой не помага на оцелелите, а много от тях са принудени да спят с децата си под открито небе. Въпреки че навсякъде около тях е пълно с празни имоти, закупени единствено с инвестиционна цел. Дори след такава ужасна трагедия призивите на опозицията в лицето на лидера на лейбъристите Джеръми Корбин този ресурс да бъде използван, ако трябва с намесата на правителството, бяха отхвърлени като "комунистически"...
Големият извод от тази трагедия е един - политиките на бюджетни икономии, на самоволно оттегляне на държавата от социалните и регулаторните й функции се заплащат с човешки животи. Буквално. Този случай трябва да остане в учебниците и паметта на хората и да бъде припомнян всеки път, когато се заговори за държавата като лош стопанин, когато се искат поредните облекчения пред бизнеса и когато се настоява за орязване на поредната социална програма. В сблъсъка си с действителността тази идеология понесе съкрушителна загуба и въпреки че нейните пропагандисти винаги измислят оправдания, за да я пробутват отново и отново, доказателствата срещу антихуманната й същност стават все по-безспорни. Никак не е случаен възходът на хора като Бърни Сандърс и Джеръми Корбин в двата бастиона на тази идеология - САЩ и Великобритания. Хората там вече 40 години изпитват на гърба си ефектите от неолибералната дясна политика. И изглежда вече са прозрели нещо, което ние сякаш тепърва има да осъзнаваме - човешкият живот не може да бъде заложник на икономическата ефективност. Държавата не може и не трябва да се управлява като фирма. Тя има задължения, които далеч надхвърлят формирането на печалба. "Гренфел Тауър" освен паметник на невинните жертви, трябва да стане и присъда над престъпното безразличие на дясното към проблемите на обикновените хора. Както каза през уикенда един от оцелелите пред телевизия "Скай" - "хората в "Гренфел Тауър" умряха, защото бяха бедни".

 
                                                                                     Пожарникари изнасят жертвите на огнения ад

снимки БГНЕС