Тревожа се за моя президент

Георги ПЕНЧЕВ,
писател
                          
Румен Радев е моят президент. За него съм гласувал и съм един от милионите, които го подкрепиха. Затова го имам за свой президент. С него са свързани надеждите ми за по добър живот, за по-щастлива България.
 Радвам се на всяка негова успешна стъпка. Радвам се, че точно той потвърди надеждата да имаме най-сетне достоен президент. Да не се срамуваме и да свеждаме глави, когато приказва. Всеки път да откриваме как мъдро и трезво разсъждава, колко сложна и дълбока е мисълта му и в същото време - пределно точна и ясна.
Може би най-силно впечатлява умението му да говори стегнато и кратко. Дано успее да наложи такъв стил сред нашите политици и държавници. Омръзнало ни е да слушаме витиевати и дълги словоизлияния, които нищо не казват. Винаги, когато го слушам, изпитвам увереност, че слушам мъдър държавник, който има какво да каже на хората. Българите имат изключителна потребност от такъв държавен мъж. Той може да представи достойно моя древен и мъдър народ.
Все по-ясно съзнаваме, че държавник като президента Румен Радев може да застане до всеки световен водач с националното достойнство на държавата, която представя. Казвам това и не искам да си спомням, че съм се изпотявал, когато съм гледал как български държавник умее само да кима в съгласие и да мълчи като безгласен обект пред дребни европейски чиновници.
Достойното поведение е определящ белег за държавния мъж. Моят президент показа, откакто е на "Дондуков" 2, че достойно, по генералски държи честта на моето отечество. Такова убедително и впечатляващо е внушението на българския държавен глава в ежедневното битие на България. Навярно  не е случайна изненадата на онази бразилка, която попаднала в тълпата на хората и разбира, че  редом с нея е личен мъж. Трудно й било да повярва, че той е президентът на страната ни.
А сега за моята тревога. Тя може да изглежда различно и навярно върху нея са наслоени съзнателни негативни внушения. Навярно! Но понеже под различна форма това се повтаря вече неведнъж - затова расте и безпокойството ми на гражданин и на писател. Аз не мога да съм безразличен към своя президент, към калните вълни, които се отправят към него от разни посоки. Зная колко деликатно е всичко и никой няма право да посяга към такава територия. Но президентът не е просто човек на тесен кръг от хора. Той е на целия народ, на всички хора. Затова и мярката е по-различна.
 Поне от онова, което става известно, поводи за атаки към президента дават обществени изяви дори на госпожа Радева. Те може би не са премислени в цялата им сложност и дълбочина и понякога  възбуждат неприятелите. Това се трупа върху гърба на президента. Оттук е и моята тревога. Не искам да мисля, че така  ще продължи.
Навярно има истина в приказките, които се дочуват, че ако това се е случило преди изборите - мнозина от гласувалите за президента, биха се въздържали. Отстрани с добро желание не може нищо да се стори. Радев е човекът, който единствен може да сложи ред и да пресече ехидството и злобата, които дебнат за всеки нов скандал. Твърдата ръка на президента единствено може да сложи край на подобни тъй желани от президентските противници поводи за стрели към самия него. Той има сили и мъдрост за това. Дано не закъснее.
 Досега Румен Радев показа, че е непреклонен в своето поведение и решения. Не бива да отминава с безразличие такива злобни стрели. Те са нацелени към неговото чисто име, към  неговото достойно поведение на първи държавник.