Спомените за изживения обратен път

Писателят Хърбърт Уелс разказва талантливо и увлекателно в илюстрованата си книга "Историята на света", че раждането на човечеството е забулено в много загадъчни предположения и догадки. Човешката памет е достигнала до нас отпреди милиард и петстотин милиона години. Чудеса са ставали и по нашата необозрима земя! Историците - тези неуморни летописци и страстни тълкуватели на отминали събития и епохи, са установили, че от географската карта на древния Врачански край през изминалите хилядолетия са 
 
изчезнали 14 селища

- малки и големи, в Балкана и в селенията на Дунавската равнина. Сред тях е Коритенград или Коритен, както го знаят днешните хора от село Люти брод. Това старобългарско градище се е простирало край бреговете на голямата река Искър, в подножието на причудливите каменни Ритли и сред гористите хълмове на Илинец и Райменица.
Трудно е днес, в първите две десетилетия на новия ХХІ век, да си представим в подробности живописната картина на древния Коритенград. Няма запазена книжнина и документалистика, която да ни запознае с любознателната летопис. Когато човек обходи различните места на Люти брод, сред невисоките хълмове и закелявели горички, ще се натъкне и види привлекателни места със срутени крепостни стени и зидове, както и различни развалини, ще се озове сред стари сгради и църкви. От разказите на любопитни хора ще чуе какви ли не легенди и предания за отшумелия бурен и разкошен някога живот, ще научи за сражения и битки за свобода и по-добър живот.

Основателите на града - траките

издигнали по тези места мощни стени на действащ отбранителен пояс, охраняващ оживения стратегически път по поречието на река Искър към Сердика. Имало е църкви, от камбаните на които се е разнасял мелодичен звън в тихото и глухо усое и сред накацалите околни поселища. От далечното време е останала възстановената в днешно време църква, която сега оживява. Много романтична и привлекателна е!
Извършените многобройни археологически проучвания дават обилна светлина за незабравимата история на Коритенград. В някои документи е отбелязано, че е имало пет църкви. Миналият по тези места преди столетия прочут унгарски пътешественик Феликс Каниц е оставил ценни рисунки и вещи от църквите в римската епоха. Врачанският археолог Богдан Николов (мир на праха му) преди много години при проучвания на живота в този район и на Коритенград откри погребения с трупоизгаряне от желязната епоха - VІІ век преди Христа. Този популярен историк и изследовател пише, че "при археологическите разкопки близо до Ритлите е разкрита голяма трихонкална раннохристиянска базилика от V век. В основата й, под самия под, са открити следи от строежа на тракийско езическо светилище, почитано и през римската епоха..." При изследванията бе намерена мраморна оброчна плоча с релефно изображение на бог Зевс, както и плоча с раннохристиянски надпис.

Какво още по-интересно се знае

за древния и много загадъчен Коритенград? Предполага се, че е имало много църкви и е бил епископски център, че населението му е било многобройно. От град Августа, при крайдунавското село Хърлец, е била преместена и се е настанила тук епископията. Имало е подем и столетия наред животът е процъфтявал. С падането на България под турско робство картината и животът коренно се променили, секнало оживлението и красотата на старата романтика. Хората се изплашили и избягали, като видели и преживели страшната и кървава вакханалия на кърджалии и черкези, някои от които населявали близки селища. Турците напълно разрушили отбранителните съоръжения и разгонили военните части. Говори се, че в Коритенград са станали кръвопролитни сражения с подлите нашественици. Много храбри българи от войските на цар Иван Шишман се биели и понесли големи жертви, но не се предали на завоевателите. В османски документи пише, че от средата на ХV век тук е имало девет домакинства, като селището тогава е записано като тимар (феодално владение).
Днешното процъфтяващо село Люти брод е приемник на древния Коритенград. Това е неоспорим факт. Най-многобройни групи от разбягали се хора се установили и устроили на отсрещния бряг на Искър, в Гечиткьой, както се наименували селото през ХVІІ век. От този средновековен град 

последен се изселил владиката

с целия епископски клир. Тогава селището напълно опустяло и се затрило. В тъмата на тежкото робство духовен живот е бликал само в Черепишкия манастир, превърнал се в религиозно-църковен център за поселниците в околните села в пустата Искърска клисура.
Човек се връща в спомените за изживения обратен път единствено чрез думите и словото - казва светецът писател от Калиманица Йордан Радичков. Изписани са десетки книги, вестници и документи за средновековния град и за съпътстващото му село Люти брод. Това селище, истински музей на открито, шумно оживява, когато на 20 февруари 1897 г. през пролома профучава влакът от София през Мездра до гара Роман. Очарованието и славата на тези места са свързани с местността Рашов дол, където се развива последното сражение на част от Ботевата чета, предвождана от Георги Апостолов. През 1889 и 1907 г. Черепишкият манастир е посетен и от Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ "Една българка". През 1897 г. манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписът му "Българска Швейцария". Повечето постройки в Черепишкия манастир са построени в първата половина на XIX в. по времето на игумена Йосиф. Тогава са издигнати т. нар. Рашидово здание, Методиевото здание и Данаиловата сграда. Рашидовата къща била построена като

дарение от богат турчин

чиято дъщеря се излекувала в манастира. В 1784 г. йеромонах Епифаний построил двуетажна манастирска костница в скалите над манастирския двор. Нейният параклис, посветен на "Св. Йоан Кръстител" е бил осветен на 20 август 1888 г. от врачанския владика Константин. В околната местност са открити останки от стари християнски храмове, на отсрещния бряг на реката в плитка пещера се намира неръкотворна икона на Света Богородица.
В отминалото бурно и драматично време са изчезнали много исторически следи. Заличено от земята е онова, което славеше древния Коритенград. Заедно с него в различно време са престанали да съществуват селата Голяма Лъка, Горно Краище, Долно Краище, Дърводелци, Дърманица, Крушовица, Кушан, Косинец, Патлейна, Проданковец, Слатина, Долно Ставерци и Сениче.
Въпреки превратностите на времето, до наши дни е останала жива обичта към божествената и неописуема хубост и красота на панорамата на дивния баладичен Врачански балкан и пейзажът при изхода на Искърското дефиле, край Черепишкия манастир и Люти брод.


Ритлите, едни от най-интересните скални образования на Искърския пролом

Черепишкият манастир "Успение Богородично" - храм на християнството и българищината

С "Баба Меца" - ретро локомотива, от София до Черепишкия манастир