Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Юни 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Неделник

Личности

Духовната археология на Мирча Елиаде

Многостранен, труден за разгадаване, знаменитият румънец се докосва до ключови за съзнанието и културата на ХХ век теми

Огнян Стамболиев

16. Юни 2017 , брой: 116   78   0



"Освен към Запада непременно трябва да се обърнем и към Изтока и най-вече към Древна Индия, за да открием корените на нашия дух като европейци. Да асимилираме древните култури, за да можем да обясним нашето европейско духовно наследство..."

                   Мирча Елиаде, 1982 г.

Без съмнение, знаменитият румънец Мирча Елиаде (1907-1986) е сред характерните, значими за културата на нашето време писатели, определили до известна степен нейния облик. Твърде голяма е неговата популярност като водещ индолог,  културолог и историк на религиите. Многобройните му научни изследвания - уникални като тематика, динамично изградени и блестящи като стил - му донесоха заслужено световна слава. Повечето от тези книги, които той пише на френски и английски след Втората световна война, бяха преведени и публикувани в цял свят - от Чили до Токио, а след 1989 г. стигнаха и до нас. Пишещият тези редове имаше щастието да преведе пет тома с неговата фантастична проза и забележителните му "Спомени".

На 9 март 1907 г., в разгара на голямото селско въстание, разтърсило цяла Румъния, в Букурещ се ражда Мирча Елиаде. И тази паметна година е "малка нишка от връзките му с румънския селянин", както ще се изрази той през 1966 г.:
"Гордея се, че произхождам от семейство на молдовски разеши (свободни, некрепостни селяни, б.м. - О.С.). Бащата на моя дядо беше разеш, а аз съм трето поколение, изуло цървулите, и макар да съм роден в столицата, се чувствам по-близо до корена на страната."
Наистина, обширното му научно творчество може да се погледне тъкмо от този ъгъл - от селския произход. Защото в повечето от своите книги Мирча Елиаде коментира и възпроизвежда духовната вселена на селото. А нали от незапомнени времена то съхранява и ревниво пази наследството на старите вярвания и религиозни обреди, защото тълкуването им може да хвърли светлина върху човешката същност, да открие онова, в което са посветени малцина.
"Работата е в това, не сляпо да вярваме на народните легенди и суеверия, а да не ги отхвърляме и хулим като вредни измислици на примитивния дух", пише той в началото на 50-те години, когато в Чикагския университет специално за него е открита първата в света катедра по сравнителна история на религиите. По този начин Елиаде дава тласък и на изследванията в областта на фолклора. В началото на своя творчески път той го нарича "главен инструмент на познанието".
Годините след Европейската война - период на разцвет на румънската духовност - са и време, в което се формира младият интелектуалец Мирча Елиаде. Още тогава той открива своите две теми, донесли му в края на 30-те години първите международни признания: историята на религиите и литературата.
Мирча Елиаде дебютира през 1922 г. с автобиографичен роман, още ненавършил петнадесет години.
"Исках да създам образцов документ за юношеството - пише в своя "Дневник" (1973) той. - Реших да не измислям и украсявам действителността и мисля, че успях. Тогава бях твърдо убеден, че съм първият юноша в света(!), който пише книги за своята възраст."
От "факта и документа" той постепенно се обръща към литературата на фантастичното и магическото, което обаче не измества реалното, а го осветлява съгласно неговата концепция. А тя гласи, че нашият свят е много по-обожествен, отколкото го възприемаме ние със своето скептично съзнание. Разбира се, всичко това е резултат на дългогодишни упорити занимания главно в областта на историята на религиите - наука, донесла на Елиаде световно признание.
След като се потопява изцяло в индийската философия и главно в учението йога, по-късно написва прочутата си докторска дисертация "Йога, или опит върху произхода на индийската мистика, Париж, 1936 г." - тя триумфално обикаля света.
Всъщност Елиаде следва и продължава една традиция в румънската духовност - интерес към древноиндийската култура в различна степен са проявявали още Еминеску, поетът Джордже Кошбук, скулпторът Константин Брънкуш (Бранкузи), философи, художници, белетристи.
Събитията от Втората световна война го заставят да напусне родината си. От 1940 г. живее и работи като дипломат и университетски преподавател последователно в Лондон, Париж и Лисабон, докато накрая, през 1957 г., се установява окончателно в САЩ. Редовен или почетен член на редица академии и университети: от Англия, Франция, Австрия, ФРГ, Мексико, САЩ, Италия и др. Напуска този свят през 1986 г., изпратен с многохилядни траурни процесии в Чикаго и Париж.
Без съмнение Мирча Елиаде е многостранна личност, трудна за разгадаване и за точно дефиниране. Любопитно е да се знае, че той заминава като млад за Североизточна Индия със стипендия, отпусната от индийски махараджа меценат. Това е най-щастливият момент в живота му. Там освен заниманията със санскритски език и традиционна индийска философия, той започва да усвоява в ролята на манастирски послушник теорията и практиката на Тантра Йога в хималайските манастири Хардвар и Ришикеш. Този опит е в основата на последвалите негови знаменити опуси на учен и белетрист.
Като изхожда от идеята за сътрудничеството между културите Мирча Елиаде вярва в близката победа на идеите на хуманизма в целия свят, изучава задълбочено историята на религиозните вярвания и създава нещо като "духовна археология", с помощта на която се опитва да реставрира и обясни различните форми на общественото съзнание от древността. В центъра на изследванията му е откритата от него "техника за задълбочено изучаване на човешката психика" за нашата душа, криеща толкова неизвестности. Именно в тази връхна точка ученият и писателят Мирча Елиаде се сливат в една личност, поразително цялостна в своите проявления.

 

 

Неделник

  • Пътешествия
    Електрически крушки заменят газовите лампи в града през първата година на ХХ век, тук се намира една от най-старите ВЕЦ в света
    23. Юни 2017 121
    119
    0

    Знаете ли къде може да видите марката "Сименс", изписана на кирилица? Върху генераторите на първата ВЕЦ, пусната в експлоатация през 1900 г. в сръбския град Ужице. Представителите на авторитетните германски заводи, които през 2000 г. са били специални гости за честванията на 100-годишнината от знаменателното събитие, пожелали да откупят...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"