Мозайка
Стихотворението
/ брой: 116
Нищо не се е случило...
Георги Константинов
Между маймуната и свръхчовека,
нейде по средата
на човешката спирала,
идва човекът в опърпана дреха,
за да рови
в кофите на квартала.
На ръката му просветва
сребърен пръстен.
Пък и косата му също сребрее...
Свойте диоптри намества навъсен...
Рови усърдно:
късметът къде е?
С вид на археолог
той прави разкопки
не в дълбините на древна ера,
а в сегашната смет дири находки,
имащи цената
на една вечеря.
Не го заговарям...
За какво да говорим?
За политика? На космически теми?
Да лицемеря:
"Човек - това звучи гордо"?
Или: "Ще дойде и твоето време..."?
Дори не се питам: в кого е вината,
че той върви по обратна спирала?
Просто не искам
да си сменим местата.
И не виждам човека.
Мой съсед от квартала...
13 юни 2017 г.