Човек, без когото не можем

Ген. м-р Ангел МАРИН,
председател на Националния инициативен комитет за отбелязване на годишнината

На 18 юни 2017 г. се навършват 135 години от рождението на достойния син на България Георги Димитров, героя от Лайпцигския процес (1933), превърнал се в символ на борбата срещу фашизма, бележит политик, държавник и парламентарист, министър-председател на Народна република България. Той и днес извисява ръст, за да вдъхновява прогресивните хора на планетата в борбата им за единен фронт против възраждането на неофашизма и войната, в името на вечните ценности на мира, демокрацията и свободата, за по-хуманен и справедлив свят.
Организатори на честването на тази годишнина са Международна фондация "Георги Димитров" и Българският антифашистки съюз. Учреден е Национален инициативен комитет, в който са включени ветерани, политици, държавници, общественици, представители на партии, съюзи, организации, движения, фондации, медии; хора с различни професии, от различни области на дейност и поколения. Това, което ни обединява, е разбирането, убеждението, че личността и делото на Георги Димитров са част от историята на България. Но той не е само част от нашето вчера, но и от нашето днес и утре. Никой не може да ни отнеме правото и задължението да опазим и защитим нашето наследство. Никой не може да ни спре да мислим и да се борим за нашето бъдеще.
Ние искаме да изразим своята почит към Георги Димитров и неговото дело, като добросъвестно припомним и анализираме неговото участие в събития, които

оформят облика на България и определят бъдещето й

да съдействаме за духовното израстване и зрелостта на днешните и бъдещите поколения, като отдаваме заслуженото уважение на големите личности на България; да защитим своето лично достойнство, като не допуснем забравата, защото тя е по-опасна, жестока и несправедлива от отричането; да се събудим и осъзнаем докъде сме стигнали, да решим как да се борим и справяме с проблемите - всеки от нас и всички заедно.
Днес примерът на Георги Димитров е особено важен за нас. Днес ние имаме огромна необходимост от политици и държавници, отдадени на хората, способни да ги обединяват срещу опасностите и заплахите; патриоти, водачи с висотата на отговорността към държавническите и политическите задължения като Георги Димитров.
Целият си живот Димитров посвещава на борбата в защита на бедните и онеправданите, за един по-справедлив свят, в който са гарантирани правата на трудовите хора. Активно се включва в профсъюзната дейност като редови синдикалист, а по-късно - в национален и международен мащаб. Примерът на Димитров е особено нужен за днешните синдикалисти и политици в условията на огромно неравенство и социална несправедливост в света. Днес 71% от българите твърдят, че страната върви в погрешна посока. Светът върви в погрешна посока. И както твърди Томас Пикети, заплашен е социалният прогрес, работниците не могат да защитят своя дял в общия продукт при непрекъснато нарастване на неравенството като обективен закон на капитализма.
И днес, както и преди, е необходимо обединение на усилията за справяне с надвисналите опасности - тогава нацизмът, фашизмът, сега - надигащият се неонацизъм и неофашизъм, тероризъм, войни, миграционни вълни. Георги Димитров е идеолог и организатор на единните, народните фронтове, в България - на Отечествения фронт. Той е известен в цял свят като героя от Лайпциг, провел първата победна битка срещу Хитлеровия фашизъм. Става

знаме на антифашистката борба
 
Особено актуална за нас днес е дейността му на държавник: истински патриот, водач, който съчетава стратегическото мислене и тактическото действие, лидер с национален авторитет и международно признание, достоен и отговорен министър-председател на България. На Лайпцигския процес се изправя срещу цялата мощ на хитлеристката власт, но не мисли толкова за личното си спасение, а с огромна сила и смелост дава мощен отпор на скалъпените обвинения и нанася удар на фашисткия режим и защитава честта и достойнството на българския народ. Отхвърля всички хули срещу него и се гордее, че е син на българската работническа класа. Пред целия свят Георги Димитров показва духовната сила на българите, нашите вековни културни достойнства и постижения. И днес имаме нужда от такива държавници родолюбци.
Огромна е ролята на Георги Димитров за организирането на антифашистката борба в България и включването на страната в Антихитлеристката коалиция. Към 9 септември 1944 г. България се намира в особено тежко положение. Във война е с шест държави: САЩ и Великобритания (от 13.12.1941 г.), Съветския съюз (от 5.09.1944 г.), Германия  (от 18 часа на 8.09.1944 г.), Гърция и Югославия. На мирната конференция в Париж (1946-1947 г.) Гърция, подкрепяна от Великобритания и САЩ, настоява за 600 млн. долара репарации и иска 10 хил. кв. км от територията на България - почти до Пловдив, с 400 хил. население. Благодарение на приноса на България с антифашистката съпротива, участието в заключителния етап на Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция с 40 хил. убити, ранени и безследно изчезнали; на застъпничеството на СССР (въпреки, че България е бивш сателит на Германия), териториалните претенции са отхвърлени, а репарациите са намалени до 70 млн. долара (на Гърция - 45 млн. долара, и на Югославия - 25 млн. долара). Огромна е заслугата на Георги Димитров за това - включително и чрез личния му авторитет и взаимоотношения с ръководителите на Съветския съюз и на Югославия тогава. Това е патриотизъм не на думи, а на дело, това е

държавническа отговорност

любов и грижа към родната страна, толкова необходими ни и днес.
Георги Димитров е държавник съзидател. Той не само извежда България от международната изолация и възстановява сътрудничеството й с максимален брой страни, но и полага огромни усилия за преодоляване на разрухата и развитие на страната.  Работи за превръщането на България в процъфтяваща индустриално-аграрна държава. Показателен е фактът, че само 8% от активното население след 9.09.1944 г. е ангажирано в индустриалното производство. През 1980 г. в индустрията работят вече 1,2 млн. работници, а обемът на промишленото производство надвишава равнището от 1939 г. 67 пъти. Това е резултат и от усилията на Георги Димитров, и от политиката за решаване на суровинния проблем - чрез внос, проучване и добиване от местни находища, преимуществено развитие на тежката индустрия, изграждане на нови индустриални обекти, язовири, електростанции, химически заводи... Подготвят се необходимите специалисти с висше и средно образование. Решават се важни социални проблеми. Откриват се десетки хиляди работни места... Изброяването на постиженията може да продължи с решителния напредък в други области - културата, изкуството... Неоспорим е приносът на Димитров с идеята за народната демокрация, незабравимото бригадирско движение и още, и още...
Както казват мъдри хора, тежи ни, когато разбираме колко много сме загубили - вдъхновение, възторзи, устрем, вяра...
Георги Димитров оставя незаличими следи и спомени у своите съвременници. Той се завръща в България на 4 ноември и първата му публична изява е на 6.11.1945 г. в Народния театър. Журналист описва събитието: "Името на Георги Димитров звучеше в устата и грееше на лицата на всички. Въодушевлението и овациите нямаха край."
Проф. Илия Бешков споделя: "Чудна е тази бедна и тясна страна, из която израстват такива върхове, които хвърлят по целия свят своята сянка... Тия, които го възлюбиха, имат награда в сърцата си, но тия, които го намразиха, са получили отровата на своята омраза - пак там, в сърцето си."
Бертолд Брехт пише: "Има хора, които се борят един час и са добри, има такива, които се борят цяла година и са по-добри, има такива, които се борят много години и са много добри. Но малцина се борят цял живот: това са хората, без които не можем." Ето това е Георги Димитров - от хората, без които не можем - вчера, днес и утре.


"Огненият пророк"



Вестник "Жарава" издаде специален брой, посветен на 135-годишнината от рождението на Георги Димитров. Изданието помества на 20 страници мислите на Илия Бешков, Елин Пелин, проф. д-р Александър Лилов, проф. Михо Семков, Лиляна Стефанова, Бойко Димитров, Божанка Димитрова и др. за великия син на България. Палмиро Толиати, Бертолд Брехт, Максим Горки, Алберт Айнцайн, Ромен Ролан и др. синтезират оценката на световната общност за него. Стиховете на Матей Шопкин, Божидар Божилов, Пеньо Пенев и Лъчезар Еленков заедно с избрани речи на героя от Лайпциг и спомени на негови сподвижници допълват палитрата в юбилейното издание на "Жарава". Не на последно място във вестника са отделени редове за днешната памет за Георги Димитров и настоящето на града, носещ неговото име - Димитровград. Актуално звучат думите на Илия Бешков в "Огненият пророк": "Колкото е трудно и необикновено да се сдобием с една изключително голяма личност, толкова е трудно и мъчително да се разделим с нея, да я погребем. Още по-трудно е за нас да я опознаем и обясним, но няма друг начин да стопим и премахнем ненужната, безплодна и мъчителна скръб по един човек, който сам бе радост, живот и сила." В. "Жарава" ни помага да опознаем Георги Димитров и да не го забравяме, защото днес също е нужен на България.