Мениджър, художник или танцьор на рояла

Юлияна Караатанасова

Ценителите на камерната музика, присъстващи на клавирния рецитал на Асен Танчев на 2 юни в камерна зала "България", изживяха незабравим музикален катарзис. Разнообразната палитра от творби доказа, че младият пианист е постигнал дълбоко познание в различни епохи и стилове и е развил неимоверно способността да внушава на публиката своя прочит на всеки отделен автор. Убедителност, категоричност, младежка свежест и устрем бяха най-ярките характеристики на пианиста в този рецитал. Носител на наградата "Кристална лира 2015" в категорията "Млад изпълнител", в момента той учи най-висшата степен в изпълнителското образование - майсторски курс по пиано в Университета за музика и театър "Феликс Менделсон-Бартолди" в Лайпциг.
Интерпретацията на двете сонати от Доменико Скарлати в ми бемол мажор К.192 и К.193 бе определено "съвременна", носеща свободния дух на днешното поколение на 20-30-годишните европейски артисти, чийто ярък представител е Асен Танчев. Отчетливо туше, ехо-динамики, ограничени в палитрата на средния динамичен диапазон, безупречните украшения в енергични, гъвкави, експресивни, естествени мелодии и ритмична изобразителност в изпълнението, убеди слушателите в концепцията на музиканта за бароковите сонати на Скарлати, водещи към Моцарт и Бетовен, макар изсвирени на съвременен роял, вместо на оригинално чембало. 
Бетовеновата клавирна соната номер 30 в ми мажор, опус 109, внесе контраст с дълбока чувствителност, интимност и мек, нюансиран звук. Танчев демонстрира организирана логична мисъл, концентрация върху изграждането на цялостната сонатна форма - нетрадиционна, с фокус върху третата част - вариации. Датираща от 1820 г., творбата прозвуча стегнато, без острота в силните динамики, с безупречна техника и немска прецизност към детайлите. Бавната част донесе очакваната за композитора вглъбеност, сдържаност, премереност в емоциите. Всяка част на произведението бе анализирана и осмислена, вътрешните гласове - изразителни, полифонично откроени, кулминациите - логични, щрихите - точни и изчистени. Мащабните динамични амплитуди и дълбочината на изказа, допринесоха за пълноценната демонстрация от страна на пианиста на Бетовеновия клавирен стил.
В края на първата част от концертната програма Асен Танчев изпълни емблематичната Българска рапсодия "Вардар" от Панчо Владигеров. Тържественият, мощен, пълнокръвен звук достигна максималните темброви и динамични възможности на рояла, наред с най-тихите, филигранни звуци. Пролича зрялото, майсторско, на моменти патетично изпълнение на пианиста, с излъчване на "млад, напорист мениджър", който ръководи емоциите и мислите на слушателите и внушава своята концепция за творбата. Преднамерените леки отклонения от темпото, екстазните нотки, виртуозни каскади, изразителни речитативи показаха удоволствието, с което Танчев очевидно представя тази българска творба и пред чуждестранната публика.
Във втората част на концерта Три романса опус 28 от Шуман с типичната за композитора клавирна фактура разкриха чувствителността на пианиста към романтичната музика. Танчев моделираше вътрешно нюансиран акомпанимент, изразителни теми, изсвирени в различните регистри с характерен тембър, оформи звука в приглушени интимни нотки, поддържаше дух на вълнение, напрежение, целеустременост, овладя капризните ритмични фигури, пунктуация, акценти. Категоричен жест и щрих, без случайно изсвирени тонове - всеки със свое значение в пъзела на пиесите.
В мащабните "Картини от една изложба" на Модест Мусоргски - предизвикателство за всеки виртуоз, младият пианист представи пълния си артистичен и технически капацитет. Това бе една хипербола на обичайната интерпретация на цикъла, леко стряскаща, но и будеща възторг, разкриваща "картините" в по-ярки цветове и по-дефинирани линии. Яркостта и контрастът на образите бяха откроени с перфектни щрихи, повече от допустимото на моменти силна динамика в големи амплитуди. Пианистът нарисува богата палитра от емоции и звукоизобразителни ефекти, показа виртуозност и свобода пред клавиатурата, педална техника и дозирано усещане за кулминации и изграждане на цялото. Този елегантен пианист превърна в симфония от звуци финалната пиеса "Киевската порта", сякаш нарисува образа не само с пръстите, сърцето и въображението, но и с цялото си тяло. Възторжената публика го аплодира на крака и си спечели за бис Валс опус 42 в ла бемол мажор от Шопен - изпълнен като фойерверк, с грациозни танцувални закачки в пианисимо и внезапно изригнали като шампанско бравурни пасажи. Във въздуха увисна въпросът "Що за пианист е 25-годишният Асен Танчев?" - тип мениджър, художник или танцьор? А може би и джаз-пианист?... след като прозвуча и вторият бис.