Липсва диалог и стратегия за бъдещето на Радио България

ДАНИЕЛА КОНСТАНТИНОВА е председател на редколегията на Радио България. Част е от английската секция на медията.

"Тенденцията за влошен диалог продължава вече с няколко ръководства на БНР"

"Трябва да има повече прозрачност и аргументи за сериозна стъпка като закриването на медия с дългогодишна история"


- Г-жо Константинова, от няколко месеца Радио България има само изпълняващ длъжността директор. Успявате ли да влезете в някакъв диалог, как протича комуникацията с ръководството с БНР?
- Да, аз не съм административен ръководител, имаме и.д. директор, с когото обаче не сме се срещали. Комуникацията е трудна. С това ръководство се срещахме есента, когато се обсъждаха варианти за бъдещето на Радио България. Сред възможностите имаше и съкращения - най-различни, но тогава директорът на БНР г-н Александър Велев заяви, че има волята да не съкращава хората, а само да трансформира Радио България така, че всички те да реализират своя потенциал. Ние сме чуждоезикови редактори, става въпрос за хора, които владеят достатъчно добре 9 чужди езика, за да създават програма на тях.
За съжаление като цяло диалогът не е добър. Точно това ни притеснява. Това обаче е тенденция и от други ръководства, не можем да хвърлим персонално вината само на г-н Велев. Той е на този пост само от една година, а процесът тече вече 7-8 години. През това време станахме свидетели на пренебрежително отношение към нашата работа. Освен това се прави опит да се огласи една реформа чрез нас, тъй като ние сме сектор, който е по-малко видим в България.
- Какво прави Радио България уникално?
- Нашата цел е да покажем България навън - в добра светлина като дестинация за туризъм, за инвестиции, като добро място за живеене. Да я представим като държава на духа. Целта ни е да я представим в чужбина на девет езика. Допълнително предаваме и на български език специално за българските общности зад граница. Те сами по себе си са много специфична целева група, тъй като са най-различни - има и стари, и нови общности. Наистина се изисква селективен подход към съдържанието, за да се представи то най-адекватно както за чужденците, така и за българите, които са откъснати от България.
- Защо се стигна до закриването на радиото? Обосновани ли са мотивите, които бяха изтъкнати?
- Специално аргументът, че едно радио не може да съществува само онлайн, е доста странен. Веднъж вече се реформирахме след закриването на късите вълни през 2012 г., след това бяхме чудесно оборудвани в интернет. Радио България и нашето съдържание бяха в основата на първия сайт на БНР още през 2004 г. Говорим за сайт, награждаван на международни форуми. Още тогава нашето радио се адаптира първо към реалностите. Това не е случайно, все пак сме ориентирани към чужбина. Трябваше първи да отговорим на потребността от интернет и го направихме. Адаптирахме се и когато в ефира остана само турският, а всички останали езици минаха в интернет.
Има интернет-радио с аудио, с видео, с много материали, истинска мултимедия. Решението, което предшестваше закриването на езици, беше да се махне аудиопрограмата. Имаме всекидневна аудиопрограма...
Малко странно е човек да влезе в сайт на БНР, да отвори Радио България и да не открие аудио, да няма звук! Остана единствено аудиото като илюстрация, има музика, но не и като цялостни предавания. Специално в английската секция получихме много въпроси заради това орязване, питаха ни каква е целта...
Радио чрез интернет е идеалната и нискобюджетна платформа, която за нашите цели е чудесна.
- Каква алтернатива ви предлагат, след като закриват радиото?
- Само да уточня, че ще бъдат съкратени или ще се съгласят доброволно да напуснат редакциите колегите на част от езиците - гръцки, албански, сръбски, френски, немски и испански, както и служителите от българската редакция за чужбина. Тези колеги бяха поканени, ако искат, да подпишат споразумения с работодателя за доброволно напускане на медията, в замяна на което получават от 4 до 6 заплати накуп и излизат на борсата. Останалите, които откажат това споразумение, ще подлежат на съкращение. Става въпрос за редакциите на английски, турски и руски, които формално не са застрашени. Те ще останат, но проблемът е в това, че няма да останат като медия с автономно съдържание, изграждано специално за чужбина. Те ще бъдат ползвани като специалисти, които да разработват съдържание за сайта на БНР, който е за България.
Трябва да уточня, че имаме изключителни професионалисти в "Хоризонт" и "Христо Ботев", но те работят целенасочено - с акцент, насочен към българската аудитория. За чуждестранната, включително и българите в чужбина, има специфични изисквания. Тези, които оставаме, се боим, че работата ни няма да бъде ефективна. Не съм сигурна колко ще е ползотворно, когато аз работя само като преводач на сайт.
- Какво очаквате да постигнете с този протест?
- Даваме си сметка, че нашата медия е малко позната в България. Целта ни е да покажем, че има нещо, което би могло да бъде полезно за България и нейния имидж навън.
Разбира се, искаме да има и дискусия, искаме дебат. Различните институции са запознати с нас и нашите проблеми, но все пак - нека да кажат своето мнение. Очакваме позициите на външно министерство, на президентската администрация, на парламентарните комисии, които са пряко свързани с нашата продукция... Изпратили сме писмо до тях, включително и до Европейския парламент. Смятаме, че те трябва да имат думата, необходимо е и становище от СЕМ като медиен регулатор.
- Намеси ли се Съветът за електронни медии по някакъв начин?
- До момента - не. Имаше съвещание на СЕМ, свързано с лицензията на Радио България, но тя се отнася единствено към ефира и турския език, което е малко встрани от темата.
За съжаление този регулаторен орган досега само наблюдава, също както и другите институции. Смятаме, че тази позиция не е логична. Институциите трябва да бъдат по-активни. Не изключваме възможността някои от тях да подкрепят решението на ръководството на БНР, но нека да видим как ще се осъществява този преход.
Засега дори това не е ясно - досега не сме видели написана стратегия. Когато човек прави промени, трябва да ги оформи стратегически. Освен това, в концепцията, с която г-н Велев кандидатства за директор и с която спечели конкурса в СЕМ, е изрично описано, че по отношение на броя на езиците той смята да съгласува концепцията си с външно министерство, медийната комисия в парламента и президентската администрация. Не сме чули това да се е случвало до момента.
Трябва да има повече прозрачност, повече аргументи за такава сериозна стъпка като закриването на медия с дългогодишна история и добър обществен имидж.