Нравствеността като религия

Олга МАРКОВА,
доктор на кинознанието

Дълбоко съм убедена, че тази година в седемте състезателни програми на уникалния по рода си Международен кинофестивал "Златен витяз", който се състоя за трети път в Севастопол (22-31 май), участвахме с възможно най-точно подбрана българска продукция. Но пък не очаквахме, че нивото на ХХVт издание ще бъде толкова високо, та филмите ни ще спечелят третите награди "Бронзов витяз". Така че, въпреки нашите надежди за по-високи отличия, тези, които получихме единодушно, наистина са заслужени и достойни. Честито на носителите им: Иглика Трифонова, сценарист и режисьор на "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" в игралния конкурс (където сред 21 състезаващи се филма с първата награда бе удостоен "По млечния път" на Емир Кустурица); Михаил Мелтев, съсценарист и режисьор на 83-минутния "Балкански приказки" в документалния пълнометражен; Анна Харалампиева, режисьор на "Как се скараха орисниците" в анимационния; и Цветан Драгнев, режисьор на 66-минутния "Пустиняци" в програмата "Дебютни и студентски филми". Със специален диплом в конкурса за късометражно кино "за проникновен разказ за съдбата на човек, посветил изцяло своя живот на високото изкуство" бе отличена Олга Маркова, сценарист на "Призвание: Актриса" (режисьор Валентина Фиданова-Коларова) - творчески портрет-изповед на легендата на българското кино и театър Гинка Станчева, която утре, 15 юни, навършва 85 години. По този повод в кино "Одеон" на 16 юни от 19 ч. филмът ще бъде показан отново.
Както всяка година, така и тази основният идейно-художествен акцент на фестивала, чийто девиз е "За нравствени идеали, за извисяване на човешката душевност", бе документалната пълнометражна програма, съставена от четиридесет произведения със среден метраж 80 минути. На мен се падна честта и отговорността да бъда председател именно на това международно жури. Едва ли бихте ми повярвали, ако споделя, че в течение на 6-7 часа дневно не можех да си позволя да напусна, макар и за кратко време, пълната с публика зала. Очевидно, въпреки оскъдната реклама на този форум, поради ограничените финансови средства, зрителите тук в течение на три години привикнаха да го очакват с нетърпение и да следят програмата му. След завършване на прожекциите любознателни хора непрестанно ни спираха, за да задават тревожещи ги въпроси или да си изяснят някои събития. Ще си позволя да дам един пример: след като напуснах залата, където току-що бе прожектиран оправдано дългият български филм "Балкански приказки", неволно се заслушах в разгорещен коментар на една група, която говореше на неясен за мен език. Чуваше се някаква фонетична смесица от руски и български думи. Накрая не издържах и полюбопитствах: "Какви сте по народност?" Отговорът бе: "Бесарабски българи - живеем в Крим от много години." Помолиха ме да предам благодарност на създателите на този филм, от който са научили много за братоубийствените Балкански войни (1912-1913), инспирирани от великите сили на тогавашна Европа, и за Османската империя. Започнаха да споделят разкази, които са слушали от своите деди и прадеди... "Чак сега ни стана ясно откъде е клеймото на враждата, белязало живота на следващите поколения", заключи един от тях. Изведнъж ми стана мило, че тези хора се оказаха част от общата ни съдба. Въпреки умората останах дълго да говоря с тях - такива зрители едва ли бих могла да срещна в родината си. Качих се в колата и потеглих за вечеря с някакво особено чувство за изпълнен дълг! Може би това е и истинската стойност на нашата професия!...
В същото време, когато пиша тези редове, по Канал 1 на БНТ в уважаваното от мен предаване "Денят започва с култура" се появява тема за дискусия: "Ще убият ли сериалите Голямото кино". Явно тя е във връзка с факта, че за първи път тази година в официалната програма на Международни кинофестивал в Кан се появиха откъси от сериали, макар и на носители на "Златната палма". Тази риторика обаче вече е демоде - тя се развихри преди десетилетия, когато известни филмови творци като Питър Грийнъуей уверено заплашваха, че появата на телевизията ще погуби киното. Как не им омръзна на някои "футуролози" да се "пишат" откриватели. На тях сърдечно препоръчвам да видят поне част от 40-те ярки произведения на съвременното кино, които току-що изгледах в състезателната документална програма в Севастопол, за да разберат съществената разлика между спецификите на седмото изкуство и на телевизията с нейния течащ поток от видеоинформация. А масовизирането на достъпа до телевизионните "продукти" неизбежно води до понижаване на качеството. Да си спомним безсмъртния, перфектен във всяко отношение игрален филм "Казабланка", създаден преди моето раждане...
Накрая ще ви осведомя за четирите филма от документалния пълнометражен конкурс, които бяха удостоени с основните награди. Още на втория ден от фестивала бяхме изненадани от появата на руско-испанската 50-минутна копродукция "Заговор на откачените", звучаща като първокласно игрално кино. Сценаристът и режисьор Алгис Арлаускас (завършил блестящо ВГИК през 1987 г, след това аспирантура по документално кино, а в момента  ръководи  школата "Анима" по театрално и киноизкуство в Билбао, Испания) ни поднася етюд по екранна виртуозност, с майсторски минимализъм на изразните средства и чудесна музика, постигащи задушевна атмосфера. Той категорично завоюва рядко присъждания приз "Александър Сиделников" за най-добра режисура: за "изграждането на креативен образ на необикновена личност на творец, преодоляващ безумието на  съвременния свят". И макар че околните го смятат за луд, неговата кауза на финала възтържествува. За такъв пълнокръвен образ съвременната сценаристика може да мечтае. Същото бих казала и за незабравимия военен летец с изключителен характер Евгений Кузнецов от 93-минутния филм "Форсаж. Завръщане" - дело на известната авторка Наталия Гугуева, която съм запомнила от десетилетия. С естетическия замах също на игрално кино тя умело преплита конфликтните взаимоотношения между членовете на няколко семейства на военни летци, изправени пред сложно разрешим казус, предизвикан от скорошните авиобомбардировки над Донбас и присъединяването на Крим към Русия. Без колебание й присъдихме "Златен Витяз" "за обективен и същевременно разтърсващ емоционално творчески поглед върху най-драматични събития от съвременната ни история". Този приз се оказа нейната 16-а поред награда на международни и национални фестивали. С реалистичен, но светъл подход към съдбата на инвалиди в колички завладява зрителите сценаристът и режисьор Виталий Дубинин (лауреат на редица международни кинофестивали) в 54-минутния филм "Едно желание". Героите му си позволяват да спортуват, участват в баскетболни състезания и в модни ревюта... Един от тях "произнася" и концепцията за "живота - всекидневна битка, бой на ринга": "Убеден съм, че трябва да просъществувам и да изградя нещо в бъдеще; да бъда полезен на хората." За оригиналното авторско отношение към социалната проблематика и за хуманния жизнеутвърждаващ мироглед Дубинин получи "Сребърен витяз". Най-трудно беше определянето на дипломите: досега съм убедена, че няколко творби незаслужено останаха зад борда на призовете като изключително важния филм - размисъл за цената на човешкия живот "Сърце. 40 години по-късно" на Евгений Голинкин, изградил внушителен колективен портрет на ярки представители на днешната руска кардиохирургия. Но какво да се прави при толкова ярки постижения!
Новост в тазгодишния фестивал е наличието на редица първокласни произведения, принадлежащи към вида "научнопопулярно" кино, като иранското "Защитени от дъбовете" на чудесния сценарист и режисьор Мехди Нормохамади, получил диплом за проникновено и деликатно авторско кинонаблюдение върху живота на очарователните персийски белки (катерици), чийто вид е на изчезване поради агресивното настъпление на съвременния човек срещу природата. По този повод нашето жури предложи да се учреди специален приз в бъдеще, който да отбелязва постиженията в тази област на киното, отчитайки нейната специфична значимост и своеобразие.
Въпреки непрестанните трудности и препятствия, както разбирате, МКФ "Златен витяз" прекрачи уверено всички апокалиптични прогнози и без да спекулира с емигрантската тема, завладяла терена на най-крупните кинофоруми, се състоя твърде успешно в XXVI издание със 183 конкурсни филма. За изминалия четвърт век той показа на своя екран осем хиляди нови произведения. В него участваха около пет хиляди кинематографисти. Както е известно, този форум продължава да пътешества не там, където е комфортно, а където има необходимост от него. Вероятно това е най-важно! А позитивният му призив "Културата като отбрана на човешката душевност, като национална безопасност" прокънтя не само по територията на Русия, но и далеч зад граница.

 
Олга Маркова (вдясно) с Наталия Гугуева
Снимка Личен архив
 
"Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" - реж. Иглика Трифонова


Гинка Станчева в "Призвание: Актриса" - реж. Валентина Фиданова-Коларова

 
"Балкански приказки" - реж. Михаил Мелтев