Най-добрият път е да не губим детето в себе си

Яна Борисова е разказвач на истории. В някои от тях участва пряко като създател. Други подкрепя с професионалния опит на пиар. Вярва в чистата революция, която думите могат да предизвикат, и затова се отнася с тях честно. Не подкрепя проекти, изградени само с его. Харесва смелите идеи и хората, свързани с тях. Преди да създаде собствена агенция за публични комуникации, Яна е радиожурналист - повече от 10 години е репортер, водещ и редактор на новини и предавания в Радио Варна на БНР. Ако трябва да се определи единствено в цитати на любими думи, дните й ще бъдат разказани с тези: "Има време за работа и време за любов. И никакво друго време не остава". В най-новия проект, зад който застава и сама създава с екип от приятели, съмишленици и партньори, следва себе си и в работата, и в любовта - честна и вярваща на сърцето си. "Челик - фестивал на игрите" е част от работата й, защото да организира събитие е нещо, което прави за клиентите си. "Челик - фестивал на игрите" е любов, защото 10 и 11 юни изминаха като време само за игра с децата. И с нейното дете. 


- Кога се роди идеята за "Челик - фестивал на игрите"? Как измислихте названието му, Яна?
- Името е свързано с детството, в което прекарвах летата на село. Там намирах всичко, от което играта има нужда: свобода, приятели, безгрижие. "Челик" не е носталгия по миналото, защото съм човек, който обича да мечтае за бъдещето. Нямам онази тъга за отминалите дни. Всъщност те не са минали, защото оставят по нещо в нас - уроци, спомени, упорство. "Челик" съм чувала от дядо си. За "Челик" ми е разказвал моят съпруг. Обичам разказите за времето, в което хората са се събирали от думите. През годините, докато моята дъщеря растеше, почти всяка вечер й разказвах случки от моето детство... Беше й странно как се оцелява в такава "скука" без модерни играчки. Отдавна бях решила да й споделя за тези игри. Преди години ги приложих на практика и децата много ги харесаха. Тогава за първи път си помислих, че фестивал на игрите може да бъде добра идея: чрез нея да подскажем на децата си, че играта е в тях и те са абсолютните й властелини.
"Челик - фестивал на игрите" е и много лична история, в която едно пораснало момиче изгубва перспективата на живота след сериозна пътна катастрофа, но отново се намира в едно лято, в което се посвещава на играта. Обичам детските разговори с начало "Искаш ли да бъдем приятели". Едно подаване на топка и вече имаш приятел, ако си дете. Аз съм голямо момиче, но продължавам да имам това отношение към хората, просто съм сменила топката с писалка. Намеря ли човека, с когото мога да създам история, виждам в него приятел.
- За кого всъщност бе предназначен фестивалът?
- За деца от 5 до... много по пет години, но имахме и дечица на малко повече от година, които играха с топки в тревата. За най-малките участници около 4-годишна възраст осигурихме настолни игри и занимания за рисуване. В "Челик" се включиха и родители на родителите. Всеки играещ човек, който пази спонтанното желание на детето в себе си да се забавлява. Аз играя понякога с децата на приятели на "пържолки". Игра за 5 до 10 години, но това е играта, с която помня свободното време на татко. Той ме научи, че можеш да спечелиш на "пържолки", ако докато другият пази ръцете си, ти му отвличаш вниманието с невероятна случка. Фестивалът е за хората, които обичат да играят - не ги наричаме малки или големи. Направихме го с голяма любов и той създаде точно тази атмосфера - семеен празник и обич. Много хора ни питат кога ще го повторим и дали не е възможно да е цяло лято. Засега обмисляме как може да се продължи тази инициатива. Силният интерес към игрите всъщност показва, че имаме нужда от това. В същото време не желаем да комерсиализираме тази идея, защото тогава фестивалът ще изгуби своята душа. Ще видим, не може да няма начин. Много родители останаха приятно изненади от липсата на рекламни щандове и платен вход. Играта е свобода и ако има втори фестивал на игрите, ще запазим този дух.
- Как избрахте мястото на игрите?
- Морската градина на Варна е място, създадено за споделяне. И има страхотни поляни, на които трудно можеш да видиш хора с кошници за пикник. А би било хубаво. Морската градина е страхотно място за игра. И е много достъпно.
- Защо фестивалът не бе в Деня на детето примерно?
- Няма конкретна причина в избора на датите - 10 и 11 юни, но имаше причина да не е точно на 1 юни. "Челик - фестивал на игрите" е проект, посветен на желанието ни да имаме повече пълноценно време за игра с децата ни. Не на 1 юни, а всеки ден. В някакъв смисъл и изборът на датата е част от посланието на събитието.
- Какви трудности срещнахте при организирането на фестивала?
- Трудности... не бих казала, че е имало. Искам всеки детайл да бъде помислен, но ми е ясно, че ще има и хаос. В това е очарованието на децата. Те не обичат реда. И с право. Понякога си  мисля: "Ами, ако завали...", тогава детето до мен, дъщеря ми Елица, тихо ме успокоява: "Ако вали, не се играе навън ли? Нали е лято." Замислих се, че най-лудата ми игра е била в дъждовно време, и сигурно това е причината да обичам дъжда и да не нося чадър. Дъждът ми напомня за детството и за свободата да скачам в локвите, но от 12-годишна не съм го правила...
- От какво бяхте (не/приятно) изненадани при подготовката на Челик?
- Неприятни изненади не сме имали. Мисля, че приятните хора са имунизирани срещу неприятни изненади. Освен това позитивното усещане, с което е зареден фестивалът, го лишават от усещането за нещо неприятно. Намирам радост в моменти, които се случват всеки ден. Преди седмица ми писа човек, с когото се бях запознала ден по-рано. Търсих балон за полет в съботен тиймбилдинг. Росен Касабов има клуб за екстремни спортове и го развива с екип. Ден след познанството ни, прочел за "Челик" във фейсбук, се обади и предложи да осигури семеен полет с балон за един участник: името му да изтеглим в томбола. Идеята ни хареса и я прегърнахме.
- Кое беше най-голямото ви притеснение, свързано с фестивала?
- Не е точно притеснение. Любопитни бяхме да видим дали родителите ще участват в игрите с децата си. Всички бяха заедно и това създаде невероятна атмосфера и чудесна енергия.
- На какво играят днешните деца? Бяха ли им интересни "Царю честити, колко е часът?", "Кральо, портальо" или "Двама са малко, трима са много"?
- Днешните деца не съм сигурна дали играят с игрите, които им купуваме всеки ден. Моето дете е истински щастливо на поляните и в двора на двете бабини къщи. Мобилния телефон рядко ползва за игри. Звъни да пита защо съм затворила толкова силно кутията с шоколад или защо съм скрила зарядното. И кога ще се прибера. Иска аз да бъда у дома и да споделям времето й за игра. Нормално детско желание, на което, за жалост, невинаги мога да отговоря.
- Преди да се захванете със същинското организиране на "Челик - фестивал на игрите", самата вие кога играхте за последен път?
- През лятото на 2014-а имах най-хубавото време за игра. Почти като това в детството. Моята Елица казва, че не играя, защото й липсва времето, в което често и пълноценно се забавлявахме, и то много. Нямахме график: първо ще направя това и после ще играя с теб. Моята майка винаги спираше всяко свое занимание и се посвещаваше на играта, в която я канех, когато бях дете. Аз не успях да бъда такава майка... Често ми се налага да избирам между това да бъда работещ или играещ човек. За детето си по-често съм в роля, която не й харесва: на работещ човек... Аз не мисля така, защото работата ми изисква същите умения, които съм имала в играта - честност, творчество, добър тон, доверие и приятелство. Затова вярвам в тази комуникация и я прилагам в професионалните си проекти като пиар.
- Какво е необходимо, за да разберат днешните деца, че най-важната социална мрежа е играта с други деца на открито?
- Какво е необходимо? Да виждат от нас как играем. Да им разказваме. Да им показваме. Да ги изгоним навън, за да играят. Моята баба ми казваше: "Какво правиш тук, я марш навън!". Навън ловях паяци на брега на реката, пусках се с гума по водата, пързалях се с чували, пълни със слама, бях много добра в отбора по народна топка. Имах лято с колело, пакетче дъвки и много приятели. И когато днес понякога ми е тъжно, защото съм нормален човек, който тъгува, се връщам в детските си години и виждам едно усмихнато безстрашно момиче, което винаги е казвало, че може. И ми става симпатично това усещане и преминавам отвъд тъгата...
Понякога съм се чудила: ако искам да бъде слънце всеки ден, защо нямам времето за игра всекидневно? Казано е, че най-трудно е да се върнеш към детството, когато вече безвъзвратно си станал голям. Голям не на ръст, нито на мечти, защото второто е чудесно. Голям на страх, предразсъдъци и самоограничения. Затова най-добрият път е да не губим детето в себе си.
- Как се роди посланието на фестивала "Не забравяй да играеш!"?
- Посланието е ясно, че не е за децата ни. Но е от тях за нас, това е тяхното желание. "Не забравяй да играеш" е намигване към мен и към теб. Играта е честност, приятелство, споделяне, създаване на общност и "Не забравяй да играеш" се чете и с тези думи. Може да бъде "Не забравяй да бъдеш приятел". Може да бъде прочетено и като "Не забравяй да мечтаеш".
- Успяхте ли да намерите съмишленици и достатъчно доброволци за фестивала?
- "Челик - фестивал на игрите" има своите съмишленици още със споделянето на идеята. Целият екип - Наско, Костадин, Меги, Марияна, Искра, Мариана, Иван, Александър, Владо, прие проекта професионално и много лично. Щастлива съм с тяхната подкрепа, защото от приятели тя е голяма сила. Моята мечта за този фестивал те приеха като своя и се грижат много за нея. И съм им благодарна. Фестивалът освен това намери своя успех още по време на самата организация, постигайки искрено партньорство. Всеки един фирмен бранд, който застана не зад нас, а до нас, участва в организацията. Фестивалът ни свързва като хора и бизнеси в общата ни вяра, че играта прави света по-добър. Посветили сме времето и емоцията на това събитие, сърцето си, защото в него всеки намира собствената си история. Това е спомняне на най-хубавите години. Години, в които не се състезаваш, забавляваш се.
Много са примерите, които определят фестивала като приятелство. Организацията на игрите в двата дни на фестивала подкрепиха 30 младежи - ученици от Първа езикова гимназия, от ЧСУ - СОК "Камчия", представители на "Социалната чайна" и на Градски превантивен клуб към общинска дирекция "Превенции". Изключителни младежи и съм благодарна, че бяха част от нашия екип.
- Едно от последните проучвания показва, че 50% от възрастните искат да намерят отново детето в себе си. Смятате ли, че това може да се случи благодарение на игрите?
- Всички оставаме деца и то завинаги. Има хора, които го крият, защото смятат, че не им отива. И пазят детето в себе си като някаква голяма тайна. Защо се обиждаме, когато ни кажат "Държиш се като дете", а не изпитваме неудобство в очакването ни децата да пораснат много бързо?
- Мислите ли, че игрите на нашето детство умират, защото почти никой вече не ги помни?
- Аз съм от романтиците, които знаят, че нищо хубаво не умира. То чака времето, в което да се роди отново. Попитаха ме какво е играта за мен. Играта е любов. Обратното никога не може да е вярно.

   

 

 
Снимки ФЕЙСБУК