Мозайка от горещи страсти

Николай ШОПОВ

Най-накрая времето се затопли. Температурите се повишиха, настроението - също. По улиците - усмихнати лица, тоалетите - все по-цветни, все по-приятни. Наближава сезонът на чудния морски бриз. Високите температури така нажежиха атмосферата в парламента, че депутатите изглежда получиха топлинен удар. Започнаха да сипят обиди, лични нападки, обвинения в сексуални отклонения - отлична работа за един парламент.
В действителност вече почти два месеца народните представители получават заплати, без да работят. Няма сериозни законопроекти от мнозинството, няма сериозни дебати, само неадекватно поведение и език, който е срам и за кварталните кръчми. Гражданите се чудят какво правят някои депутати в парламента. С какво допринасят за ефективната работа на Народното събрание. А такива народни представители има предостатъчно. Имаше ги и в миналите парламенти. Но с всяка година се увеличават. Увеличават се и площадните речи с кръчмарския език. Няма изказвания по същество, по проблеми, по законопроекти. Няма парламентарен дух, няма политически идеи и политическа борба. Няма защо тогава да се чудим на ниския рейтинг на НС. Кой има полза от това? Кой иска България да не бъде парламентарна република?
Не е случайно, че беше поискана оставката на Димитър Главчев. Явно той не може да се справи с отговорностите си на председател на Народното събрание. Или не му дават. Той се опита да каже, че кипи неуморен труд в парламентарните комисии. А защо няма резултат в пленарната зала, какъвто очакват всички? Защото и те не работят. От мнозинството се опитаха да прехвърлят вината на опозицията - и тя не внасяла законопроекти. Отговорност за работата на парламента носят управляващите. Нали така обясняваше Бойко Борисов през 2013 г. - работа било на БСП да осигурява кворум, а не на ГЕРБ.
*    *    *
За изминалите два месеца стана ясно, че ГЕРБ няма управленска програма, министерствата нямат капацитет да изработят необходимите законопроекти, няма защо да очакваме реформи и развитие. Застоят ще бъде пълен. Само от време на време някой ще "клати вагона", за да създава илюзия за движение. Но с илюзии не се живее.
Мотото на това правителство е думата стабилност. Стабилна България, стабилно правителство. А призивът е - да пазим стабилността. Като се замисли човек, то става въпрос не за стабилността на държавата, а за стабилността на правителството. За ГЕРБ и "Обединени патриоти" стабилността е жизненонеобходима. За министрите - да не говорим.
Иначе и България е стабилна. Стабилна е бедността, стабилна е корупцията, стабилна е съдебната система, стабилна е безработицата, стабилна е неграмотността. Стабилно сме на първите места по пушене, на последните места по свобода на словото, най-стабилни сме по ниски пенсии и заплати, стабилен дълг имаме. Особено стабилна е външната ни политика. Как реагирахме на Путин? Като едно цяло? А как оглушително мълчим за българите в Украйна. Те се вдигат на протест с трибагреника, но ние стабилно мълчим.
Най-стабилно се борим с корупцията. Там сме направо неотразими. По високите етажи, както казва Бойко Борисов, корупция няма. С остър доклад за несправяне с корупцията излезе някакъв орган БОРКОР, който трябваше да се бори със същата корупция. Та този орган вече седем години харчи много средства, служителите му получават тлъсти заплати, а резултат - нула. Не трябва ли да се закрие това звено, от което няма никаква полза? Въобще - живеем в стабилна държава. Толкова стабилна, че не забелязваме как стабилно изчезваме.
*    *    *
Светът е много интересен. Да вземем отношенията между ЕС и Турция. Ердоган се държи нахално, грубо и непрекъснато заплашва. Не допуска германските депутати до базата "Инджирлик". Да не говорим за арестите, уволненията, затворите и пълната липса на свобода на словото. И какво се получава? Европа не смее да отговори на бруталното държане на Ердоган. Само декларации, изявления и никакви конкретни стъпки. Няма санкции, дори не говорят за спиране на преговорния процес за присъединяване към ЕС. Как ли пък не? Ами мигрантите какво ще ги правим? А какво е НАТО в Европа без турската армия? Нищо. Ще разчитат на българската армия може би?
Европа се е поставила в такова зависимо положение, че търпи всякакви унижения. Ще кажете - не е така. Така е. Единствената държава, която последователно критикува Турция и настоява, че не трябва да я приемат в Евросъюза, е Австрия. Турция веднага наложи вето на участието на Австрия в партньорските програми на НАТО. А старата и страхлива Европа позорно мълчи. Не може да защити една от най-демократичните държави. НАТО е готова да жертва Австрия, но не и да наложи санкции на Турция. Ердоган ще изолира Австрия, вместо НАТО и ЕС да изолират Турция. А между другото, за отмъщение, решили да не провеждат срещата на НАТО в Турция. Какво наказание! Е, как да вярваме на такива съюзници? Те утре и нас могат да ни изоставят, защото имат други интереси. Ако вече не са го направили.
*    *    *
ЕС и САЩ бяха най-близки и верни партньори. Изведнъж Ангела Меркел призова Европа да разчита само на себе си. Това стана след срещата на върха на НАТО и Г-7. В Мюнхен пред симпатизанти тя заяви: "Но трябва да знаем, че трябва да се борим сами за собственото си бъдеще, за съдбата ни като европейци и точно това искам да сторя заедно с вас." Много анализатори веднага определиха тези думи като "огромна промяна в политическата реторика". В реториката - може би. Но едва ли ще предизвикат "земетръсна промяна в трансатлантическите отношения". Едва ли и това е "краят на една епоха, когато САЩ водеха, Европа ги следваше". Думите на Меркел са предизвикани от действията на президента Тръмп и неговата политика. Той иска всички страни да увеличат средствата си за отбрана. Като изключим единодушието по въпроса за борбата с тероризма, по повечето други проблеми различията са големи. За него националните интереси са над всичко. Различия има по търговските въпроси, по отношението към Русия. Да не говорим за опазването на климата. Без да се съобразява с никого и с нищо, той се отказа от Парижкото споразумение. Точно като каубой от Дивия Запад. По тръмповски. Безцеремонно и брутално. Защото трябваше да върне жеста на традиционните производители на енергия - петрол, мазут, въглища. Те стоят зад него и го подкрепят. Ето затова Меркел произнесе тази реч. Но в състояние ли е да се реализира нейното изявление? Как ще стане това на практика?
Предстоят парламентарни избори в Германия, а Меркел е кандидат за четвърти мандат. Не е ли това просто предизборна реторика? Виждаме как трудно се справя с мигрантската вълна, а как ще се справи с военна агресия? А как Европа се бори с тероризма, който шества по нейните улици, площади, стадиони и зали? Само преди дни Лондон отново бе потопен в кръв. И какво? Отново клишета, кухи фрази и нищо конкретно. Докато не се казва истината, докато не се назоват проблемите с истинските им имена и не се спре с фалшивата политкоректност и либерализма, тероризмът ще изглежда победител.
Не може да твърдиш, че Русия е основна заплаха и да отказваш сътрудничество с нея в борбата с тероризма. Да не искаш да видиш истинската опасност, а да се бориш с измислен враг. Както казва Владимир Путин - в някои държави "русофобията блика". Крайно време е да се разбере от политиците, че най-голямата ценност е човешкият живот и трябва да се вземат мерки за неговото опазване.
Предизвикателствата пред Европа са твърде големи, за да вярваме, че тя е готова в обозримо бъдеще да вземе съдбата си в свои ръце. Твърде  много средства трябва да се отделят за това. Готови ли са европейските граждани да се откажат от спокойния си и осигурен живот? Това е доста трудна задача, която изисква огромни средства и жертви, а и за решаването й трябва много време. Предизборната реч на Ангела Меркел трябва да й осигури допълнителни гласове, тя показва решителност и желание за промяна. Но ще последва ли реална промяна в политическия курс? Времето ще покаже.
*    *    *
Няколко думи за Македония. Мнозина побързаха да кажат, че държавата излиза от политическата криза. Твърде пресилено. Да, Македония с големи трудности състави правителство, което веднага декларира, че основната му цел е присъединяването към НАТО и ЕС. Това беше и целта на тези, които бабуваха над неговото раждане. От дълго време САЩ, ЕС и Албания оказват всяческа помощ на албанския етнос. Може и македонците да правят много грешки, но и албанците непрекъснато провокират напрежение. Да, албанците най-много настояват за членство в НАТО и ЕС, защото знаят, че ставайки членове на тези организации, ще бъдат облагодетелствани. Натискът за повече права, за повече привилегии ще бъде още по-голям и македонците ще трябва да отстъпват.
Председателят на парламента Джафери е поставил албанското знаме в кабинета си. Откри заседанието на парламента на албански език. Съмнявам се при това положение да има стабилност в Македония. Сигурен съм, че албанските искания и претенции непрекъснато ще ескалират. Няма да се откажат от т.нар. албанска платформа, което ще доведе до нова криза. Криза, която никой не може да предвиди как ще приключи. Дано не е само с военни действия, както през 2001 г.
*    *    *
Какво ли ще стане през лятото, когато горещините ни натиснат? Дано страстите да утихнат както във вътрешен, така и в международен план. А духовете да се охладят...

Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА
Герберски тежнения

Снимка БГНЕС
Македонски вълнения